Заплахата на Тръмп за „вторични мита“ създава ново търговско оръжие

Новият подход се прибавя към нарастващия списък с оръжия, които Тръмп използва като лост за постигане на своите външнополитически и вътрешнополитически цели

19:00 | 25 март 2025

Автор: Даниел Флетли

Снимка: Bloomberg LP

В понеделник президентът Доналд Тръмп сякаш изобрети ново оръжие на икономическата държавност, като заплаши с така наречените „вторични мита“ за страните, които купуват петрол от Венецуела, за да задуши търговията ѝ с петрол с други държави.

Заплахата, отправена чрез публикация в социалната мрежа „Truth“, а след това потвърдена в изпълнителна заповед, гласи, че страните могат да бъдат изправени пред 25% мита върху търговията със САЩ, ако купуват петрол и газ от Венецуела, която вече е подложена на тежки американски санкции. Този ход имаше за цел да окаже натиск върху Венецуела заради „десетките хиляди високопоставени и други престъпници“, които според Тръмп Венецуела е изпратила в САЩ.

Новият подход се прибавя към нарастващия списък с оръжия, които Тръмп е склонен да използва като част от стремежа си да използва икономическото влияние на Америка като лост за постигане на своите външнополитически и вътрешнополитически цели. Идеята изглежда несъмнено ще засили напрежението с латиноамериканската държава по отношение на имиграцията и външната политика.

„Това е нова концепция в икономическата война“, казва Франсиско Моналди, директор на латиноамериканската енергийна политика в Института за обществена политика „Бейкър“ към Университета „Райс“ в Хюстън. „Как може да бъде приложена? Разбира се, това е неясно.“

Със заплахата Тръмп сякаш измисля комбинация от мита и т.нар. вторични санкции - финансови наказания, които могат да бъдат наложени на други държави или хора за това, че правят бизнес със санкционирани субекти. Целите на неговите „вторични мита“ могат да варират в широки граници, като се има предвид, че венецуелският петрол отива за САЩ, Испания, Индия и черния пазар.

Първите три държави са обхванати от лицензи на Chevron Corp., Repsol SA и Reliance Industries Ltd. Черният пазар е доминиран от Китай.

„Китай е основният участник, към когото е насочена тази мярка, тъй като по същество това е черният пазар за венецуелския петрол“, каза Моналди. „Ако не беше Китай, нямаше да се налага да въвеждат вторични мита.“

Указът на Тръмп дава право на държавния секретар Марко Рубио да решава по свое усмотрение от 2 април дали 25-процентните мита ще бъдат наложени на държава, която внася венецуелски петрол, пряко или косвено.

Въпреки че в заповедта не се посочва точно към кого ще бъде насочено вторичното мито, в нея се уточнява, че ако на Китай бъде наложено такова мито, то ще се прилага не само за континенталната част на страната, но и за Хонконг и Макао. Освен Венецуела, Китай е единствената държава, посочена в заповедта.

Експертите заявиха, че ходът е разбираем за Тръмп, който показа, че е по-малко склонен да налага финансови санкции. През септември той описа санкциите като имащи потенциала да убият долара и „всичко, което доларът представлява“. Според него митата могат да се използват както като инструмент за водене на преговори, така и като мярка за увеличаване на приходите.

Митата предлагат възможност за увеличаване или намаляване на размера на санкцията, което предполага, че Тръмп може да увеличи митата за страните, които купуват енергия от Венецуела, до 30% или повече, ако те продължават да се противопоставят на политиката на САЩ, или бавно да намали процента, ако те постигнат напредък в изпълнението на американските изисквания.

„Понякога той разглежда митата като форма на санкция“, каза Джош Липски, старши директор на геоикономическия център на Атлантическия съвет. „Той вярва, и беше ясен по този въпрос още по време на кампанията, че финансовите санкции водят до дедоларизация.“

Бившият президент Джо Байдън може би разшири използването на инструментите на икономическата държавност, каза Липски в интервюто. Но Тръмп „създава изцяло нови инструменти“.

Финансовите санкции се превърнаха в икономическо оръжие на Америка | Нови попълнения в списъка със санкции на OFAC по години

Министърът на финансите Скот Бесент описва използването на митата от Тръмп като попадащо в три групи - като инструмент за получаване на влияние в преговорите, като мярка за генериране на приходи, за да се компенсират разходите за удължаване на данъчните облекчения от 2017 г., и като начин за възстановяване на търговския баланс в полза на САЩ.

Тръмп проявява интерес и към трите идеи, понякога едновременно. В началото на второто си управление той заплаши Колумбия със санкции, мита, визови ограничения и цял набор от други санкции заради отказа ѝ да приеме депортирани мигранти. Правителството на Колумбия бързо отстъпи от опасенията си, че ще се стигне до скъпоструваща търговска война със САЩ.

Това мнение беше подсилено от един от практикуващите икономически държавници в Белия дом на Байдън, който заяви в интервю преди стъпките на Тръмп във Венецуела, че президентът вероятно предпочита митата пред санкциите, защото вижда в тях победа за всички, а не загуба.

„В съзнанието на Тръмп предимството на митата е, че дори ако целта ти не се подчини и се наложи да ги наложиш, поне получаваш някакви пари в брой“, каза Питър Харел, бивш старши директор по международна икономика и конкурентоспособност в Съвета за национална сигурност към Белия дом.