Европа изпитва недостиг на барут и тротил, когато има най-голяма нужда от тях

Последните етапи от производството на оръжеен прах в Nitrochemie Aschau приличат малко на приготвянето на тестени изделия. Масата от влакна се пресова през валяци, докато стане плоска и желатинова, след което се навива плътно на руло и се подава през преса, която я изстисква в дебел шнур. Накрая тя преминава през матрица, която я нарязва на топчета, всяко от които се измерва с точност до стотна от милиметъра. 

Процесът е изненадващо ръчен. „Не можеш просто да сложиш големи количества взривни материали на конвейер, никой не би искал това“, казва Оливер Бекер, старши вицепрезидент по операциите в обекта, който се простира на 90 хектара в баварската провинция близо до Мюнхен. 

Nitrochemie Aschau е дъщерно дружество на германския отбранителен гигант Rheinmetall. След пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. заводът е увеличил производствения си капацитет с 60% и изгражда нови мощности, за да добави още над 40% до средата на 2025 г. Заводът е наел около 300 души, като е взел работници от изпитващия затруднения автомобилен и химически сектор, за да подсили работната си сила, така че да може да поддържа производството 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата и да помогне за задоволяване на нарастващото търсене на боеприпаси в Европа.

Европейските правителства направиха проучване на запасите си от боеприпаси, за да въоръжат Украйна, което разкри колко малки са резервите им. Оттогава те се опитват да увеличат производството на артилерийски снаряди, ракети и куршуми. Това натовари запасите на континента от барут, тротил и други експлозиви и горива до краен предел. Тъй като Европа се подготвя за мащабно увеличаване на разходите за отбрана, малкият брой производители на тези взривоопасни материали се надпреварват да увеличават капацитета си. Само Rheinmetall има за цел да увеличи производството си на барут с повече от 50% до 2028 г., но дори това няма да е достатъчно. Главният изпълнителен директор Армин Папергер заяви по време на неотдавнашен разговор за приходите, че може да се наложи компанията почти да удвои производството си до повече от 20 000 метрични тона, за да отговори на нуждите.

Различни партиди прахови пелети се смесват, за да се получи хомогенен краен продукт в завода Nitrochemie Aschau в Ашау ам Ин, Германия, на 5 март. Снимка: Лаура Алвиз/Bloomberg

Веригата за доставки, на която разчитат производителите на взривни вещества, обаче е заплетена, глобална и пълна с пречки. Правителствата и производителите трябва да стимулират гражданската химическа промишленост да премине към военно производство, да опростят регулациите, за да могат да се строят нови фабрики и опасните товари да се движат из континента - и дори да осигурят доставки на най-основните материали, които в момента се доставят от Китай. 

„Една координирана национална отбранителна стратегия би имала за цел да осигури ресурса от памук - вид далновидност, която не виждам в момента“, заяви Михаел Блендингер, президент на Асоциацията на германските оръжейници и търговци на оръжие. 

Нестабилни пазари
Още преди встъпването в длъжност на президента на САЩ Доналд Тръмп членовете на Европейския съюз си бяха поставили за цел през 2025 г. да произведат 2 млн. артилерийски снаряда, в сравнение с 1,4 млн. през миналата година. През пролетта на 2023 г. Европейската комисия създаде програмата „Акт в подкрепа на производството на боеприпаси“, или ASAP, по която се отпускат 500 млн. евро (526 млн. долара), за да се подпомогне разширяването на способността на блока да произвежда боеприпаси.

Оттогава насам администрацията на Тръмп временно преустанови военната помощ за Украйна, пося съмнение относно бъдещето на дългогодишните американски гаранции за сигурност в Европа и изрази готовност да преговаря с Кремъл въпреки възраженията на украинското правителство и европейските съюзници. Нуждата на континента от боеприпаси само ще нараства.

„Досега е направено твърде малко в областта на осигуряването на боеприпаси“, заяви Йоахим Петер, съръководител на глобалния сектор на отбранителната индустрия в консултантската компания Brunswick Group. „Сега това се отразява на ситуацията, която продължава да се влошава.“

Снарядите се нуждаят от два лесно запалими компонента: горива, които се използват за изстрелване на снарядите, и експлозиви, които се взривяват. Европа не произвежда достатъчно и от двата вида, за да задоволи търсенето си. 

Най-важната съставка на горивата за съвременните снаряди е нитроцелулозата или оръжейният памук. Както подсказва името му, той се произвежда от висококачествен памук, който след това се накисва в смес от киселини. Само за един артилерийски боеприпас са необходими до 12 kg барут. В Европа има само няколко производители на пропелент, сред които Rheinmetall и френският изпълнител Eurenco. В рамките на програмата ASAP Европа иска да увеличи производството на ракетни горива с повече от 50 %, или 10 000 метрични тона годишно - което се равнява на почти шест нови съоръжения с размерите на това на Nitrochemie Aschau.

Бъчви, пълни с нитроцелулоза, вляво, и пресата за горива в завода Nitrochemie Aschau. Снимка: Лаура Алвиз/Bloomberg

Положението с доставките на взривни вещества е подобно на това с ракетните горива. ЕС планира да увеличи производството на взривни вещества с повече от 4300 метрични тона, което се оценява като увеличение с над 30%, но в момента има само един голям завод за тротил, обслужващ местното производство, управляван от компанията Nitro-Chem в Полша, а друг предстои да бъде построен във Финландия.

Производителите на алтернативни агенти, като PETN, HMX и RDX, които се използват в пластмасовите експлозиви, са претоварени. Според говорител на норвежкия производител Chemring Nobel след нахлуването на Русия в Украйна се наблюдава несравнимо търсене. Компанията твърди, че норвежкият ѝ бизнес работи с пълен капацитет, а портфейлът ѝ с поръчки се простира за няколко години напред. 

Точно както взривните вещества и ракетните горива са тясно място за отбранителните компании, производителите на барут и тротил трябва да се ориентират в собствените си ограничения на веригата за доставки.

Според германската асоциация на химическата промишленост VCI, някои европейски държави, като Германия, Нидерландия, Белгия и Полша, имат добре развита химическа промишленост, но прекурсорите за взривни вещества съставляват само малък дял от техния капацитет. Високите енергийни разходи и екологичните разпоредби правят по-евтино производството на химикали в чужбина и много компании вече се снабдяват с прекурсори, като азотна киселина, от Китай.

По-голямата част от памука, използван в нитроцелулозата, също трябва да се внася от Китай, който е най-големият производител в света и е в приятелски отношения с Русия. Въпреки че съществуват алтернативи на памука, произведени от дървесна маса и други материали, понастоящем те не се произвеждат в мащабите, от които се нуждае пазарът.

Според Паскал Шрайер, главен изпълнителен директор на подразделението за задвижващи системи на Rheinmetall, Nitrochemie е прекарала последните три години в работа по осигуряване на своята верига за доставки. Въпреки че все още трябва да се снабдява с памук извън континента, компанията получава памучния си линтер - преработена форма на памучни влакна - от Европа и страни, които имат добри отношения с ЕС. Според Шрайер Nitrochemie е натрупала запаси от памучен линтер за няколко години. „В миналото мястото, откъдето идват суровините, не беше приоритет за нас. Това се промени и сега сме фокусирани върху привличането на капацитет в Европа“, каза той.

Повечето от големите производители на нитроцелулоза и други специални химикали във веригата за доставка на експлозиви са получили безвъзмездни средства от програмата ASAP, според анализ на Bloomberg на документите по програмата. 

Европейският съюз предложи 150 млрд. евро под формата на заеми за увеличаване на разходите за отбрана като част от последните си усилия да компенсира намаляващата подкрепа на САЩ. Европейската програма за отбранителна индустрия ще осигури още 1,5 млрд. евро финансиране от ЕС за участниците в индустрията от 2025 до 2027 г., но регламентът на Комисията все още не е приет от Европейския парламент.

Дългосрочните пазари и финансиране ще бъдат от решаващо значение за решаване на проблемите във веригата за доставки, смятат експертите. „През последните две години промишлеността получава значителни поръчки, но не е ясно дали тази инерция ще се запази“, заяви Амос Доси, ръководител на изследванията в областта на отбранителната политика в Центъра за изследване на сигурността към ETH Цюрих.

Разходите за прехвърляне на производството от гражданска към военна употреба са високи. Например в производството на пластмаси и бои се използва нитроцелулоза, която е с по-ниско съдържание на азот от военния оръжеен памук. Но преминаването от едното към другото би било технически и юридически много сложно, смятат експертите.

Правителствата също така трябва да намерят начини за облекчаване на регулаторната тежест върху индустрията, смятат експертите. Според Свен Шрьодер, бивш военнослужещ и главен изпълнителен директор на Essing Sprengtechnik, който повече от 30 години произвежда, транспортира, съхранява и унищожава взривни вещества за военни и цивилни клиенти, логистиката при транспортирането на летливи товари е сложна и строго регламентирана. Според него регулирането на сектора осигурява безопасността на работниците и на населението, но регулаторните бариери могат да бъдат и сериозна пречка. Камионите се оказват блокирани на украинската граница със седмици, а получаването на разрешения за места за съхранение може да отнеме години, каза Шрьодер.

Бункер във фабриката Nitrochemie Aschau. Снимка: Лаура Алвиз/Bloomberg

Но той добави, че тези предизвикателства са второстепенни спрямо недостига на суровини. „Ръцете на отбранителните компании са вързани, когато липсват суровини“, каза той. „Това се пренебрегва от години.“

Намаляването на регулаторните пречки, даването на гаранции на компаниите и преодоляването на социалните и данъчните бариери в Европа пред инвестициите в оръжия и техните компоненти ще бъдат от жизненоважно значение за посрещането на нуждите на континента, смятат експертите, особено защото най-голямата стратегическа заплаха - Русия - няма много такива ограничения.

„Трябва да се превъоръжаваме навсякъде, едновременно и в големи количества“, каза Питър от Брунсуик. „Една авторитарна държава, която е преминала към военна икономика за сметка на населението, просто се превъоръжава. И затова трябва да е ясно, че трябва да ускорим темпото“.

Още по темата

Надеждите на Лондон за бърза сделка с ЕС за отбраната са попарени

Отбранителна промишленост у нас може и трябва да се възползва от плановете на ЕС

Германия официално премахна тавана на дълга