MAAE се опасява от нова надпревара във въоръжаването в ерата на Тръмп

Централата за обогатяване на ядрено гориво във Фордо е заровена под планина южно от свещения град Кум в Иран. При посещението на Рафаел Гроси, генерален директор на Международната агенция за атомна енергия, през ноември, той е останал с остро чувство за неотложност.

В продължение на повече от десетилетие 64-годишният аржентинец се опитва да попречи на Иран да създаде ядрено оръжие. Във Фордо иранските инженери са започнали да обогатяват уран до ниво малко под необходимото за бомба, след като през 2018 г. президентът на САЩ Доналд Тръмп се оттегли от ключово споразумение за контрол на въоръжаването. Сега, казва Гроси, се разраства дебатът между различните фракции в Иран за това дали страната може би най-накрая трябва да премине отвъд и да изгради ядрена сдържаща сила, за да гарантира сигурността си.

Иран не е единствената страна. Основаният на правила международен ред изглежда по-крехък, след като правителството на САЩ изоставя многостранните отношения и дипломатическите норми. На 5 март френският президент Еманюел Макрон обяви в телевизионно обръщение, че Франция ще започне преговори с европейските си съюзници за разширяване на ядрения си чадър над континента, поради опасения, че САЩ ще оттеглят защитата си. В един все по-несигурен свят все повече държави си задават въпроса дали и те се нуждаят от собствена възпираща сила.

„Преди няколко години дискусията за ядрените оръжия би била табу“, казва Гроси в интервю. „Но сега подобни разговори се водят в редица държави. Това е постоянна ерозия на съществуващите правила.“

В основата на атомната дипломация е Договорът за неразпространение на ядрено оръжие (ДНЯО), който влиза в сила през 1970 г., по време на управлението на Никсън. Сделката, която сега включва 190 държави, легитимира ядрените арсенали на Китай, Франция, Русия, Обединеното кралство и САЩ. Останалите страни, подписали споразумението, включително Иран, нямат право да разработват ядрени оръжия срещу достъп до ядрени технологии за мирни цели и трябва да бъдат на разположение на инспекторите на МААЕ, които са натоварени със задачата да следят всеки грам делящ се материал.

Други държави с ядрено оръжие, сред които Индия, Северна Корея и Пакистан, не са подписали договора. Експертите по контрол на въоръжаването смятат, че Израел разполага с атомна бомба, но страната не е тествала официално устройство и поддържа подход нито да потвърждава, нито да отрича. Деветте държави, които понастоящем притежават ядрени оръжия, харчат общо 91 млрд. долара годишно за поддръжка на запасите, което се равнява на около 3000 долара на секунда, според данни, събрани от Международната кампания за премахване на ядрените оръжия.

Запаси от ядрени бойни глави. Над 90 милиарда долара годишно се изразходват за поддържане на ядрения инвентар

Още по темата

Франция започва преговори за разширяване на ядрения си щит над Европа

Ричард Хаас: Шансът да имаме режим на контрол на оръжията с изкуствен интелект, е почти 0.

Политиката на максимален натиск на Тръмп върху Иран може най-накрая да проработи

САЩ имат решаваща роля за утвърждаването на ДНЯО. Те възпрепятстваха необходимостта съюзниците си да изграждат собствени арсенали, като им осигуриха сигурност. А на страните, които заплашват да нарушат ангажиментите се налагат търговски санкции.

През 2015 г. Иран подписва споразумение със САЩ, Китай, Русия, Обединеното кралство, Германия и Франция, в което се съгласява да ограничи ядрените си разработки в замяна на облекчаване на санкциите. Иран винаги е отричал, че се стреми към производство на ядрени оръжия. Първата администрация на Тръмп се оттегли от сделката през 2018 г., като заяви, че тя не работи, за да възпрепятства Иран да разработи бомба, дори когато МААЕ потвърди, че страната спазва споразумението. Оттогава иранската ядрена програма се ускорява.

В края на февруари МААЕ отбеляза, че само за три месеца Иран е увеличил запасите си от уран, който е подходящ за производство на атомна бомба, с 50%. Понастоящем иранските инженери произвеждат високообогатен уран, еквивалентен на количеството за една бомба, на всеки 30 дни. Превръщането на този уран в гориво за бойна глава би отнело само няколко дни. Наблюдателите на МААЕ, които извършват ежедневни инспекции в Иран, твърдят, че могат да открият всяко възможно пренасочване на уран, преди той да бъде превърнат в оръжие, но допустимата им грешка се стеснява поради мащаба на програмата и липсата на споразумение, което да им даде по-широк достъп до обекти извън официално обявените от Техеран.

По време на консултациите си с правителството Гроси заявява, че иранските лидери са го уверили, че са изолирали ядрената си дейност от санкциите, като са преструктурирали вътрешното производство и са създали алтернативни вериги за доставки. Като пример за непрекъснатия напредък на Иран ръководителят на МААЕ изтъкна пет нови модела усъвършенствани центрофуги - машини, които се въртят със скорост, близка до свръхзвуковата, за да отделят изотопите на урана - които Иран е разработил, откакто Тръмп анулира ядреното споразумение.

„Санкциите не дават резултат“, каза Гроси. „Съвсем очевидно е, че страната се е научила да ги заобикаля. Програмата се е разраснала извънредно много, особено от 2018 г. насам“.

Още по темата

Лавров: Русия не иска ядрена война

Отслабеният Иран поражда опасения, че може да разработи ядрени оръжия

Следващата ядрена заплаха на Русия: как да четем новата доктрина на Путин

Според експертите проблемът със санкциите е, че тяхната ефективност намалява с течение на времето, тъй като държавите намират начини да ги заобикалят.

„Всеки инструмент рискува да се притъпи при прекомерна употреба и това е случаят със санкциите“, казва Лора Холгейт, чийто мандат като посланик на САЩ в МААЕ изтече, когато Тръмп встъпи в длъжност през януари. Санкциите могат да се превърнат и в полезен коз за режимите, които да търсят вината за обезобразяването на народа си, добави тя. „Това не означава, че те не трябва да се използват. Същевременно гниенето в основата на иранската или руската икономика няма нищо общо със санкциите.“

Продължителните санкции дори биха могли да създадат стимул за страните да извървят целия път и да създадат ядрени оръжия, чиято полезност в конвенционалните бойни действия е ограничена. Тяхната истинска стойност е в това, че дават на правителствата лостове, с които да принудят враговете си да седнат на масата за преговори.

Макар че през февруари Тръмп заяви, че САЩ са отворени за разговори за нова сделка, иранските лидери изключват преговори, докато САЩ поддържат строгия си режим на санкции. Санкциите на ООН, отменени от 2016 г. насам, също могат да бъдат върнати до октомври по силата на европейски план за наказание на Иран за несговорчивостта му с инспекторите на МААЕ. Представители на иранското правителство предупреждават, че повторното налагане на санкциите на ООН или нападението срещу ядрените му обекти може да принуди Иран да упражни правото си да напусне ДНЯО, точно както направи Северна Корея през 2003 г., три години преди да проведе първия си ядрен опит.

Съобщава се, че Русия се е съгласила да помогне на американската администрация да преговаря с Иран по ядрените въпроси.

Още по темата

Путин поднови ядрените заплахи срещу Запада по случай Деня на Европа

Ким тества нова ракета, която може да поразява бази на САЩ

Проф. Румен Кънчев: Теорията за ядреното възпиране вече не е валидна

Ако Иран най-накрая премине линията и завърши производството на оръжие, това може да доведе до „верижна реакция на разпространение“, твърди Холгейт. „Ако Иран стане ядрена държава, други могат да го последват. Това би могло да пробие табуто за неразпространение и да намали бариерата пред други държави, дори извън региона, да го последват.“

Експертите по контрол върху въоръжаването казват, че предпочитанието на администрацията на Тръмп към заплахите и икономическата принуда пред многостранните отношения и дипломацията рискува да засили глобалната несигурност и да подтикне повече държави да обмислят бомба. През последните години представители на Германия, Япония, Полша, Саудитска Арабия и Южна Корея публично обмислят ядрено възпиране. Украйна предаде съветските оръжия, разположени на територията ѝ след края на Студената война, в замяна на териториални гаранции, които впоследствие не бяха спазени.

Въпреки мрачното настроение сред експертите по контрол на въоръженията обаче Тръмп предлага лъч надежда. През февруари президентът предложи, че може да е склонен да намали собствените ядрени запаси на Америка като част от големите съкращения на разходите за отбрана, и заяви, че иска да проведе разговори с Русия и Китай за разоръжаване.

„Задействащият фактор може да са парите, но президентската дипломация е незаменима“, каза Гроси, като отбеляза, че „ембрионалният“ план на Тръмп за подмладяване на дипломацията в областта на контрола на въоръженията трябва да бъде приветстван.

Още по темата

Китайската ядрена търговия с Русия рискува да наруши военния баланс

Северна Корея изстрелва балистични ракети преди важна за Пхенян политическа среща

Ядрените преговори с Иран се възобновяват без особени очаквания за успех