Атаките на Тръмп провокират нов сблъсък между ЕС и американските техгиганти

Администрацията на Доналд Тръмп използва свободата на словото като най-новата атака срещу Европейския съюз в кампания, която разтърсва основите на съюза от зората на Студената война.

Интересът към свободата на словото, който включва атаки срещу европейските механизми за защита от намеса в изборите от страна на злонамерени субекти като Русия, изглежда е насочен към засилване на крайно десните партии. Тръмп намери съюзници сред технологични магнати като Илон Мъск и Марк Зукърбърг, които се борят с опитите на регулаторните органи да ограничат американските технологични гиганти.

Нападките, които често са облечени във възвишена реторика за защита на демокрацията, може би имат друга, по-прозаична мотивация: По-малко регулации могат да освободят компаниите от Силициевата долина от тежките изисквания и да им спестят милиарди долари от глобите, които ЕС им налага, което Тръмп нарече миналия месец „форма на данъчно облагане“.

Битката се разгръща преди федералните избори в Германия в неделя, където привържениците на Тръмп подкрепиха крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (AfD), която се издигна до второ място в социологическите проучвания. Водещият кандидат на AfD, Алис Вайдел, се ангажира да „направи Германия отново велика“ с платформа, която се стреми да затвори границите, да прекрати европейската интеграция и да възстанови отношенията с Русия.

Още по темата

Мъск: Искаме да възстановим демокрацията

Тръмп разширява търговската война, за да включи глобалните данъци и регулации

Google направи опасен завой в политиката си за военния изкуствен интелект

В основата на конфликта са европейските цифрови регулации, които често са насочени срещу американските технологични компании, които доминират в интернет. Meta Platforms Inc. на Зукърбърг, която е собственик на платформите за социални мрежи Facebook и Instagram и на услугата за съобщения WhatsApp, беше санкционирана с над 2 млрд. евро за нарушаване на антимонополните разпоредби и правилата за защита на данните.

Apple Inc. и Google на Alphabet Inc. също са санкционирани със значителни глоби, а X на Илон Мъск и Meta са изправени пред проверки по закона на ЕС за модериране на съдържанието, които могат да доведат до санкции в размер на до 6% от годишния оборот в световен мащаб.

Мъск и Зукърбърг, двамата най-богати хора на планетата според индекса на милиардерите на Bloomberg, на свой ред засилиха реториката си срещу регулациите на ЕС, като обвиниха блока в цензура.

Европейските власти твърдят, че въпросът цели гарантиране, че компаниите за социални медии предприемат мерки за намаляване на дезинформацията и чуждестранната намеса, които подкопават интегритета на изборите и гражданския диалог.

Мъск, който проведе разговор с Вайдел в X миналия месец, наблюдаван от Германия като потенциално нарушение на правилата за финансиране на предизборни кампании, често е използвал платформата си за популяризиране на дезинформация.

През 2024 г. имиграцията и измамите с гласоподаватели се превърнаха в най-често публикуваната и ангажирана с политиката на Мъск тема, като според анализ на Bloomberg от октомври е събрала около 10 милиарда преглеждания.

Още по темата

Макрон ще защитава Европа в разговорите със САЩ през следващата седмица

Бразилия се изправи срещу Мъск и спечели. Сега Лула споделя опита с Европа

ЕС предупреди, че ще отвърне, ако Тръмп наложи мита върху стоките

Тиери Бретон, бившият технологичен отговорник на ЕС, който помогна за изготвянето на много от регламентите, заяви в интервю, че свободата на словото е „абсолютно първостепенна“ за блока.

„Ако ставаше въпрос за цензура, това нямаше да получи такава подкрепа, в това число и от крайната десница и крайната левица“, заяви Бретон, като изтъкна голямото мнозинство в Европейския парламент, което гласува за Акта за цифровите услуги през 2022 г.

Сблъсъкът е поредният пример за нарастващото трансатлантическо разделение, което застрашава дългогодишните отношения в областта на търговията и сигурността, които до неотдавна изглеждаха непоклатими. По време на изказването си през миналата седмица на годишната Мюнхенска конференция по сигурността вицепрезидентът Джей Ди Ванс обвини „комисарите“ на ЕС, че потискат свободата на словото, и заяви, че отстъплението на Европа от нейните основни ценности е по-голяма заплаха за континента, отколкото геополитическите противници Русия или Китай. Ванс нарече Тръмп „новият шериф на Вашингтон“ и порица опитите за модериране на словото в социалните медии.

Думите на Ванс „използваха свободата на словото като оръжие“ и подействаха като сигнал, че Вашингтон ще се противопостави на ЕС в опитите му да регулира американските технологични платформи, заяви в интервю канадският външен министър Мелани Джоли.

Някои представители на ЕС смятат, че САЩ използват свободата на словото като средство за натиск, за да принудят блока да смекчи регулациите си върху технологичните платформи според запознат с въпроса, който е помолил за анонимност, за да говори открито.

В Брюксел нараства загрижеността, че САЩ ще се възползват от аргументите за свободата на словото и заплахите за сигурността, за да поискат отстъпки в търговските конфликти, посочва лицето.

„Американската сила идва с определени условия“, е заявил Ванс в подкаста Shawn Ryan Show по време на миналогодишната кампания. Той обвързва подкрепата за съюзниците от НАТО с това, което той нарече уважение към свободата на словото.

Още по темата

Илон Мъск капитулира - съобразява се със законовите разпореждания в Бразилия

Ако искате да държите големите технологии отговорни, фокусирайте се върху вредите

Социалните мрежи и правната отговорност: Съществува ли пресечна точка?

Ескалацията на спора се случва в разгара на смайващ обрат от страна на Тръмп срещу Володимир Зеленски. Американският президент се стреми дапостигне мирно споразумение с руския президент Владимир Путин с незначително участие от страна на Украйна или ЕС за момента. Нападките на Тръмп, които Мъск повтори и засили на Х, включват неверни твърдения за популярността на Зеленски и призиви за провеждане на избори, които изглежда повтарят руска пропагандна теза, предназначена да урони авторитета на украинския президент. Изборите в Украйна са преустановени, откакто беше обявено военно положение след пълномащабната руска инвазия преди три години.

ЕС е раздиран и от нарастващи вътрешни разногласия, след като десните евроскептични партии имат все по-големи шансове за власт в целия блок. В Румъния върховният съд на страната разпореди повторение на президентските избори, след като службите за сигурност установиха руска намеса, която е помогнала на неизвестен крайно десен кандидат да постигне забележителна победа на първия тур през ноември.

В речта си в Мюнхен Ванс оспорва това решение, като заяви, че изборите са били анулирани заради няколкостотин хиляди долара, похарчени за реклами в социалните мрежи. Румънските служби за сигурност твърдят, че вотът е бил изкривен от тайна кампания за влияние, въпреки че някои от доказателствата не са оповестени публично.

На закрити заседания с румънските си колеги американски представители са ги предупредили да не пречат на кандидата Калин Джорджеску да се кандидатира отново, информира Bloomberg тази седмица, като цитира хора, запознати с разговорите. 

Засега Европейската комисия, изпълнителната власт в ЕС, се противопоставя и заявява, че ще продължи да прилага своите правила в областта на дигиталните услуги.

„Нашите правила се основават на европейските ни ценности“, коментира пред Bloomberg Хена Вирккунен, технологичен директор на Комисията, в рамките на Мюнхенската конференция по сигурността. „Искаме да сме много ясни в това, че когато говорим за цифрова среда, искаме да имаме същите правила в дигиталния свят, каквито имаме и в нашите общества.“

Още по темата

Bloomberg Businessweek: Руският газ, свободата на словото и индустрията на лукса

Европа не трябва да се съобразява с Тръмп по отношение на технологиите

ЕС отхвърли обвиненията на Meta за цензура в социалните мрежи