Ще започна с уговорката, че не взимам предвид наличието на корупция. Каквато и да е идеята за промяна на едно общество, ако има корупция, то тя няма да сработи. Няма политическа система, институция, сдружение, партия или каквато и да е структура, която да не е заплашена от прескачане на закони и извращаване на практиките.
Още от самото си създаване демокрацията бива критикувана. Две от най-великите открития на древните гърци – демократичната форма на управление и философията – са в постоянен сблъсък. Политическата жар на тази идея е толкова разпалена, че няма да напусне умовете на хората вероятно никога. Демократичността е избутала една от стрелките на моралния компас и показва на къде е правилната посока. Лошите постъпки на политиците се разглеждат като „не демократични“. Сблъсъкът с философията е когато наистина се замислим до какво води демокрацията. Когато пътувам със самолет, бих искал да го пилотира човек с опит, които е учил за тази си позиция, а не който и да е. Може да приемем самолета като държавата.
Единият от проблемите, които аз имам с демокрацията е избирателната система. За мен тя наивно разглежда правото на глас и по този начин вместо любов към живота предлага потъпкването му. Всеки има право на глас от една определена възраст нагоре. Всеки участва във взимането на решения на ниво държавна политика. Разбира се, малко по-косвено от както го карам да звучи – избира представители, но в крайна сметка е същото. Позволявайки на всеки да има глас придава еднаква важност и на работливия честен човек, и на мързеливата социална пиявица. Ако човек е учил повече, работил повече и допринася за обществото повече не би ли следвало да има повече значимост от някой, който не споделя тези качества? Вероятно ще ни залее чувство на вина ако кажем, че да – би следвало. И ако някой ни чуе да го казваме може да ни обяви за не демократични и дискриминиращи важността на живота. Това, все пак, е идеята: 1 човек = 1 глас и всеки глас е еднакво значим на другия.
Защо потъпкване? Премахва стимула да се интересуваш и разбираш от политика, премахва желанието за участие в политиката... води до апатия. Когато и образованият, и необразованият имат равна значимост на гласа си, то какъв е смисълът образованият да има критично политическо мнение, като така и така е приравнено на посредственото. Подобно отношение води не само към спиране на развитието, но и към деградиране на политическата воля на общността. Просто е - ако искате съвет от някого ще отидете при този с повече опит, а не при когото и да е. Е, за мен стойността на гласа трябва да се промени. По-значими гласове да имат хората, които се предполага да знаят повече. Като винаги ще има изключението, че някой, който е завършил няколко висши образования няма да има компетентно политическо мнение и този, който нищо не е учил, но знае много и е вещ в политиката.
Но подобни изключения са прекалено малко, за да са значими. За прилагането на Алтернативната Избирателна Система (АИС) има нужда от няколко специфики на общността. Първо образованието трябва да бъде достъпно за всички, сиреч безплатно, но не задължително. Другото безплатно нещо трябва да е здравеопазването, за да не се променя значимостта на гласа поради неблагосъстоянието на притежателя му.
Отделните гласове ще имат брой точки, на които се равняват и, разбира се, повече точки – по-значим глас. Със раждането си всеки гражданин получава една точка. По този начин се запазва равното начало и всеки живот ще бъде еднакво ценен от политическа гледна точка. Следващата точка се получава, когато се завърши средното образование, достъпът до което е еднакъв за всички. Следващата точка се получава след завършване на висше образование. Последната четвърта точка ще е с по-особен статут. Тя ще се дава при постижения в различни области като спорт, наука, бизнес, изкуства и други. Тя ще играе ролята на стимул за допринасяне към обществото и стремеж към повишаване на значимостта.
По този начин по-значими за определяне на посоката на развитие ще бъдат по-кадърните и по-социално нужните хора. Но това не може да стане, ако всички нямат еднакъв шанс за получаване на четирите точки. АИС не отнема свободата развитието на личността да бъде продукт на личния избор. Мързелът и апатията няма да бъдат поставяни като еднакво значими на заинтересоваността и стремежа към развитие.
Друга важна точка е, че управляващите няма да използват глупавите и необразовани, тъй като те ще имат най-малка тежест на гласа си. Ако наистина ни интересува развитието, то сегашната избирателна форма просто няма да ни свърши работа. Тя позволява на демагозите да управляват над посредствения консуматор.
Завършвам статията с една мелодия: АИС, АИС, baby…
Авторът Иван Берберов е стажант в Bloomberg TV Bulgaria.