Мечтата на Германия да стане глобална суперсила при чиповете бързо избледнява

Огромно празно поле в депресивния източен район на Германия е мястото, където за момент амбицията на Олаф Шолц да създаде трайно икономическо наследство изглеждаше неудържима.

Именно на този парцел край Дрезден канцлерът, държейки лопата, положи основите на голям завод на Taiwan Semiconductor Manufacturing Company в горещ августовски ден. Той побърза да започне да копае пръв, заедно с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и други високопоставени лица.

По-малко от месец по-късно този ентусиазъм претърпя съкрушителен удар, тъй като друг по-голям проект на конкурента Intel Corp. за производство на някои от най-модерните микрочипове в Европа се провали. Решението за спиране на инвестицията на стойност над 30 млрд. евро в Магдебург, също в източната част на страната, последва многократните уверения на служителите за намерението на компанията да се развива.

Първа копка на завод за полупроводници на TSMC на стойност 10 млрд. евро в Източна Германия. Олаф Шолц, в средата вдясно, главният изпълнителен директор на TSMC Си Си Вей, в средата, и Урсула фон дер Лайен, в средата вляво, на церемонията по полагането на основите на завода за чипове в Дрезден, 20 август. Снимка: Лиза Йохансен/Bloomberg

Стремежът за превръщане на Германия в полупроводникова суперсила, описван от вътрешни хора като лично движен от Шолц, сега изглежда все по-безнадежден. Помощниците му настояват, че той ще се придържа към него, въпреки че съобщението на Intel току-що лиши ключовата му индустриална политика от нейния централен елемент.

След като тристранната коалиция е в разпад, социалдемократическият канцлер скоро ще бъде изправен пред избори, на които избирателите могат да накажат неуспеха му да осигури стабилни основи за растеж на най-голямата икономика в региона. Не по-малко объркана е и по-широката стратегия на Европа за разширяване на капацитета на чиповете дотолкова, че да се утвърди отново като стълб на световния просперитет.

Опитът на Германия да се възроди като център за полупроводници е част от световната надпревара за спечелване на контрола върху „петрола на цифровата ера“ и движещата сила на бъдещи технологии като изкуствения интелект.

„Тези микрочипове са навсякъде - в нашите телефони, прахосмукачки, хладилници и автомобили“, заяви вицеканцлерът Роберт Хабек пред радио Deutschlandfunk в понеделник, обяснявайки защо Германия не трябва да се отказва от Intel. „Цялата ни икономика зависи от тях. Зависимостта от руския газ е нищо в сравнение с това.“

Целта на Европейския съюз е да повиши пазарния си дял в световното производство на полупроводници до 20% до 2030 г. - цел, която изглежда непостижима. Според анализ на германската индустриална лобистка група Zvei и консултантската компания Strategy& нивото през 2024 г. е едва 8,1 %, а без допълнителни инвестиции то ще спадне до 5,9 % до 2045 г. 

САЩ държат половината от световния пазарен дял в индустрията за чипове | през 2023 г.

Нито един от водещите световни производители на чипове - Intel, Samsung и TSMC - не е от региона. Европа допълнително се напряга да навакса изоставането си в изпреварването на субсидиите на други правителства: Китай е отделил 142 млрд. долара за каузата на полупроводниците, докато САЩ предлагат намаляване на данъците в своя Закон за намаляване на инфлацията и помощ в размер на 39 млрд. долара чрез своя Закон за чиповете.

Стремежът на Intel да произвежда някои от най-модерните си чипове в Германия беше изтъкнат по-рано през 2024 г. като „огромен скок напред за цяла Европа“ от тогавашния главен изпълнителен директор Пат Гелсингер. Макар че проектът сега е в двугодишна „пауза“, много вътрешни хора в индустрията го смятат за по същество изоставен.

Неуспехът е най-лошият от поредица за Шолц. Изпитващият затруднения американски производител на чипове Wolfspeed Inc. и германският автомобилен доставчик ZF Friedrichshafen AG също оттеглиха плановете си за разширяване, а GlobalFoundries Inc. премести част от производството си от Дрезден в Португалия.

Обектът, който Шолц помогна да бъде открит през август, е част от оставащото жизнеспособно съвместно предприятие на Германия - ESMC, съставено от TSMC, Infineon Technologies AG, NXP Semiconductors NV и Bosch. Това е всичко, което осезаемо е останало от голямата му визия за привличане на международни инвестиции за създаване на високотехнологичен клъстер в източната част на страната, създаване на хиляди работни места и смекчаване на упадъка на някога проспериращи сектори като въгледобива.

Други европейски държави също претърпяха неуспехи. Intel отложи плановете си за завод в Полша, а съвместното предприятие на производителя на авточипове ST Microelectronics и GlobalFoundries на стойност 7,5 млрд. евро във френския град Крол също е спряно.

Производство на полупроводници в Globalfoundries Inc. като Европа и САЩ се стремят да намалят зависимостта си от Азия. Заводът за производство на полупроводници на Globalfoundries в Дрезден. Снимка: Лиза Йохансен/Bloomberg

Но никъде ръководителят на правителството не зависи толкова много от инвестицията, колкото в Германия, където Шолц е защитник на микрочиповете и на усилията за привличане на Intel с 10 млрд. евро от парите на данъкоплатците.

Той първо привлече Хабек от Зелената партия и двамата заедно се постараха тогавашният министър на финансите Кристиан Линднер от приятелски настроените към пазара Свободни демократи да се съобрази с него. Според запознати с преговорите хора, пожелали анонимност, за да обсъдят поверителни въпроси, канцеларията на Шолц е водила преговорите в координация с министерството на икономиката на Хабек.

Длъжностните лица са знаели, че компанията изпитва затруднения, но са поддържали редовен контакт с Гелсингер, който е настоявал, че всичко върви по план дори само няколко дни преди спирането на строителството. Според заместник-министъра на цифровизацията Дариуш Стендерски диалогът в Полша е бил подобен. 

„Информацията за финансовите проблеми на компанията беше общоизвестна“, каза той в едно интервю. „Но когато повдигнахме въпроса в работните екипи, беше изтъкнато, че тази инвестиция може да помогне на Intel да излезе от тези проблеми.“

Решенията на Intel за Полша и Германия са „основани на очакваното пазарно търсене“, се казва в изявление на компанията.

„Ще оценим тази възможност в края на двугодишната пауза“, заявиха от Intel. „Ако пазарното търсене се върне на очакваните нива, възможността за нас ще бъде да задоволим това търсене на местно ниво в Европа.“

Спирането на производството в Магдебург през септември, наред с предупреждението на Volkswagen AG за закриване на автомобилни заводи през същия месец, беше удар по правителството на Шолц, което се разпадна през ноември на фона на разногласия с Линднер относно федералния бюджет. Изборите ще се проведат на 23 февруари.

Неуспехът на Intel раздели вътрешни за индустрията хора, които говорят при условие на анонимност, за да говорят откровено. Някои казват, че Шолц не може да бъде винен за това, че е опитал, но други критикуват, че планът му не е включвал едновременен натиск за определяне и стимулиране на търсенето от страна на потенциалните клиенти. 

За наблюдателите, сред които Вероника Грим, член на групата на независимите икономически съветници на Шолц, и Ларс Фелд, професор по икономическа политика, който е съветвал Линднер във финансовото министерство, по-основен въпрос е използването на субсидиите изобщо.

„Силната държава не е непременно тази, която участва навсякъде“, казва Грим в едно интервю. „Не можеш да се бориш с неблагоприятните рамкови условия със субсидии“. 

Правителството остава в непрекъсната комуникация с Intel, според говорител на Министерството на икономиката, който отказа да разкрие повече подробности за поверителните разговори. Говорителят отбеляза добрия напредък по отношение на ESMC и друг проект на Infineon в Германия.

Глобални инвестиции в чипове | Отпуснати или планирани средства за полупроводници, в щатски долари

При цялото си разочарование Шолц не е загубил надеждата да превърне Германия в център за производство на чипове и официалните лица търсят алтернативи. 

Една от тях е Samsung, заяви пред Bloomberg високопоставен правителствен служител, запознат с въпроса, който помоли да не бъде назоваван, тъй като действията му не се оповестяват публично. Компанията все още не е изразила интерес към разширяване на производството си в Европа. 

Междувременно министерството на икономиката предлага още субсидии за полупроводници: през ноември то започна нов търг с планиран обем от около 2 млрд. евро, твърдят запознати с плановете. Правителството иска да подкрепи 10 до 15 проекта в различни области, включително производство на необработени пластини и сглобяване на чипове. 

За да може в бъдеще Германия да произвежда най-модерните чипове с изкуствен интелект, алтернативите на Intel са малко: TSMC няма да произвежда най-модерните си чипове извън Тайван. 

Първа копка на завод за полупроводници на TSMC на стойност 10 млрд. евро в Източна Германия. Фон дер Лайен (отляво), К.К. Вей и Олаф Шолц на церемонията по полагането на основите на завода на ESMC в Дрезден. Снимка: Лиза Йохансен/Bloomberg

Тази фундаментална истина означава, че засега мечтата на Шолц да изгради значимо германско присъствие в авангарда на иновациите в производството на чипове ще остане недостижима.

Дори и да я постигне някой ден, времето за осъществяването ѝ може би изтича. Според социологическите проучвания опозиционните християндемократи са на път да спечелят през февруари.

Още по темата

Германският бизнес залага на ръст на печалбите, за да пребори спада през 2025 г.

Политиката, икономиката и пазарите са част от сложното уравнение на 2025 г.

Германският индекс DAX завършва най-доброто си двугодишно рали от 2013 г. насам