Опазването на планетата е глобално начинание, което е успешно само ако държавите се съгласят да предприемат колективни действия. Ако се съди по хода на най-важните преговори за климата през тази година, нещата не вървят добре.
През 2024 г. преговорите за спиране на замърсяването с пластмаса, опазване на биоразнообразието и прекратяване на процеса на превръщането на земя в пустиня търпят провал. Междувременно сделката на срещата на върха COP29 не удовлетвори развиващите се страни. Те не бяха доволни от размера на договорените средства, които да им помогнат в борбата с глобалното затопляне, както и, че се избегна споменаването на необходимостта за отказ от изкопаемите горива.
„Става все по-трудно да се постигне амбициозно и същевременно осъществимо споразумение, което да реши проблема“, казва Мария Иванова, директор на Училището по публични политики и градски въпроси към Североизточния университет. „Проблеми като изменението на климата и замърсяването с пластмаси са по своята същност системни, междусекторни и вградени в икономическите структури.“
Глобалните споразумения в областта на околната среда никога не са били лесни. Но политическата поляризация, нарастващото влияние на транснационалните корпорации и обтегнатите правителствени бюджети правят държавите по-малко склонни към компромиси.
„Докато стигнем до текст или до споразумение, по което има консенсус, той е толкова разводнен, че в крайна сметка почти нищо не казва“, коментира Хуан Карлос Монтерей-Гомес, специален представител на Панама по въпросите на изменението на климата, който тази година присъства на четирите основни международни преговори за климата.
Ето как се представиха някои от основните световни преговори за климата и околната среда през 2024 г.
Климатични промени
Близо 200 държави се споразумяха да утроят наличните средства, за да помогнат на развиващите се страни да се справят с бързото затопляне на температурите, в Баку, Азербайджан, по време на COP29 през ноември. Преговорите обаче на моменти бяха откровено враждебни и доведоха до споразумение, което дори много поддръжници смятат за недостатъчно и разочароващо.
Богатите държави се ангажират да предоставят поне 300 млрд. долара годишно до 2035 г. посредством публични финанси, както и двустранни и многостранни споразумения. Споразумението също така призовава държавите да отделят общо 1,3 трилиона долара годишно, като се очаква по-голямата част от тях да дойдат чрез частно финансиране.
Разговорите съхраниха „многостранната система жива“, заяви Монтерей-Гомес в Баку. Въпреки това неизпълнението на ключови обещания означава, че усилията за ограничаване на повишаването на температурата в световен мащаб до 1,5°C са „мъртви“, заяви той.
Замърсяването с пластмаса
Въпреки огромната подкрепа на обществеността и бизнеса, преговарящите в Пусан, Южна Корея, не успяха да постигнат консенсус за намаляване на производството на пластмаса и постепенно премахване на опасните химикали по време на срещата, която трябваше да бъде кулминацията на двегодишните преговори за глобален договор за пластмасите.
Напредъкът беше блокиран от доставчиците на петрол като Саудитска Арабия и Русия. Увеличаването на използването на пластмаси, които се произвеждат от изкопаеми горива, е с ключово значение за растежа на индустрията, след като електрическите превозни средства и възобновяемите енергийни източници намаляват търсенето на суров петрол.
Страните, които се борят за правно обвързващ договор, признаха, че трябва да направят повече. „Трябваше да подобрим координацията си“, заяви в Пусан Камила Зепеда, главен преговарящ на Мексико по въпросите на климата и биоразнообразието. „Осъзнаваме, че се нуждаем от вниманието на всички.“
Преговарящите имат за цел да свикат отново преговорите през следващата година. Сред мнозинството от страните нараства подкрепата за ограничаване на производството и потреблението на пластмаси, ограничаване на вредните химикали и постепенното премахване на продуктите за еднократна употреба като приборите за хранене.
Загуба на биоразнообразие
Срещата на COP16 в Кали, Колумбия, завърши без споразумение за постигане на напредък по приетия преди две години знаков пакт за опазване на биологичното разнообразие. Страните не постигнаха съгласие относно създаването на нов глобален фонд за опазване на природата, а делегатите започнаха да напускат, след като срещата се проточи.
Срещата на върха все пак постигна някои от целите си. Страните ще продължат работата по създаването на нов фонд „Кали“ за защита на природата, в който ще внасят средства компаниите, които продават продукти като лекарства и козметика въз основа на генетични данни, събрани от природата.
Но това, което в началото беше наречено „COP на изпълнението“, все още не отговаря на амбициите. Мнозинството от страните така и не са представили плановете си за изпълнение на пакта от 2022 г., а богатите държави са обещали само малка част от необходимите нови средства.
Разрастване на пустините
На срещата на COP16, която се проведе през декември в Рияд, Саудитска Арабия, участниците се стремяха да противодействат на превръщането на земи в пустини, но делегатите не успяха да се споразумеят за глобален механизъм за борба със засушаването.
Целта на разговорите трябваше да бъде финансирането на системи за ранно предупреждение и устойчива инфраструктура в по-бедните страни, които са най-уязвими. Учените предупреждават, че през последните три десетилетия повече от 75% от сушата на Земята е станала трайно по-суха поради човешката дейност и изменението на климата.
Какво следва?
Темпото на сключване на международни споразумения в областта на околната среда се е забавило значително в сравнение с пика в началото на 2000 г., казва Жан-Фредерик Морен, преподавател в университета в Лавал, Канада. Но това е по-скоро поради факта, че вече съществуват толкова много споразумения, а не защото преговорите стават все по-трудни, което означава, че преговарящите ще трябва да се съсредоточат от нови договори към подобряване и укрепване на съществуващите.
„Склонни сме да бъдем късогледи, като виждаме по-ясно последните предизвикателства, а забравяме тези от миналото“, казва Морин. „Преговорите бяха и остават трудни.“
Международни споразумения в областта на околната среда. Годините, през които са подписани международни договори за околната среда.
Един от начините за стартиране на по-амбициозни споразумения в областта на околната среда би бил да се инициира гласуване между държавите, вместо да се опитват да постигнат консенсус при договарянето на сделките, каза Монтерей-Гомес от Панама, който отбеляза, че много от историческите споразумения са били приети с обикновено мнозинство или две трети от гласовете.
Друга алтернатива е малки групи от държави и междусекторни коалиции да формират съюзи, които да се занимават с общи приоритети, посочи Иванова от Североизточния университет.
„Минилатерализмът" се очертава като алтернатива или поне допълнение към мултилатерализма“, каза тя. „Подобни споразумения са по-гъвкави и могат да създадат импулс за приемането на широкообхватни общи цели.“