През миналата година инвеститорите с фокус върху развиващите се пазари нямаха много поводи за радост. Нито пък през последното десетилетие. Сега перспективата за митата и търговските войни на Доналд Тръмп накара някои да се замислят дали да не ги изоставят напълно.
От акции през валути до облигации 2024 г. беше поредната година, в която този клас активи не успя да изпълни обещанията си или да оправдае очакванията на паричните мениджъри, чиято задача е да популяризират по-рискови активи на по-малките пазари. За някои, като базирания в Лондон хедж фонд Broad Reach Investment Management, най-добрите възможности в развиващите се пазари идват от залагането срещу тях.
Други започват да се чудят дали изобщо си струва да се занимават с това.
„Не е изненадващо, че инвеститорите са склонни да хвърлят кърпата на развиващите се пазари или изобщо да се откажат от опитите“, казва Сара Пончек, финансов съветник в BV Group на UBS Private Wealth Management, която управлява над 3 млрд. долара. „Можете да говорите за евентуалните ползи от глобалната диверсификация, но все по-често единственото, за което някой иска да говори, е за изкуствения интелект, S&P 500 и седемте технологични акции с огромна пазарна капитализация, които са на върха.“
В основата на проблемите на нововъзникващите пазари е неспособността на повечето държави да надделеят над щатския долар. Индексът на JPMorgan Chase & Co. за валутите на развиващите се страни се насочва към седма поредна година на загуби. През 2024 г. всички основни валути на тези държави са загубили стойността си спрямо долара, с изключение на малайзийския рингит и хонконгския долар. Поне девет от тях са отбелязали спад от 10% или повече.
Като се има предвид обещанието на Тръмп да наложи мита срещу страните с развиващи се пазари от Китай до Мексико, главният изпълнителен директор на Broad Reach Брадли Уикенс твърди, че тези загуби едва сега започват. По-рано тази седмица той заяви, че е развълнуван от възможностите на развиващите се пазари за следващата година, най-вече защото смята, че може да се реализират печалби от късите им позиции.
„Трудно е, защото ако САЩ се смятат за сигурно убежище, не само от гледна точка на валутата, но и на акциите, наистина е трудно да се обърнеш срещу течението, защото хората не се съобразяват с преценките“, казва Дина Тин, ръководител на отдела за управление на глобални инвестиционни портфейли във Franklin Templeton в Сан Матео, Калифорния.
Положението едва ли е по-добро за инвеститорите с фиксирана доходност. От октомври 2023 г. насам, когато глобалните мениджъри на парични средства започнаха да се позиционират за евентуален завой към намаляване на лихвените проценти от страна на Федералния резерв на САЩ, мнозина залагаха на по-добри резултати при облигациите в местна валута на държавите от еврозоната с мотива, че по-ниските лихви в САЩ ще подкрепят намаляването на лихвите в развиващите се страни.
Това се провали по два начина: Първо, много от развиващите се пазари не успяха да започнат или продължат собствените си цикли на облекчаване на лихвените проценти поради постоянните инфлационни страхове, както и по-нови заплахи като плановете на Тръмп за митата. Второ, местните облигации също изостанаха от по-безопасните активи на развитите пазари.
Инвестиционният мениджър Grantham Mayo Van Otterloo & Co. или GMO по-рано тази година изтъкна дълга в местна валута на развиващите се пазари като възможност за покупка „веднъж на поколение“. Но държавните облигации в местна валута на тези пазари са донесли едва 2,4% възвръщаемост през тази година, според индекса на Bloomberg, който ги проследява, като изостават от алтернативните активи с фиксирана доходност, като корпоративните високодоходни облигации на САЩ, които са донесли 8% възвръщаемост.
Светъл лъч бяха деноминираните в долари облигации, които донесоха на инвеститорите 6,6% през тази година благодарение на ръста на високодоходните държавни облигации, които се възстановяват от трудностите по време на пандемията. В бъдеще обаче спредовете вече са спаднали доста под средните исторически стойности, а кредитополучателите са изправени пред нарастващи лихвени плащания по дълг от 29 трилиона долара, натрупан през последното десетилетие.
По данни на Организацията на обединените нации цели 54 държави отделят повече от 10% от приходите си за лихвени плащания. Някои от тях, сред които Пакистан и Нигерия, изразходват повече от 30% от приходите си за плащане на вноски.
Луис Оганес, ръководител на глобалните макроизследвания в JPMorgan, заяви, че надеждите за край на тригодишния отлив на средства от фондовете, предназначени за развиващите се пазари, са се раздвижили, когато Фед започна да намалява през септември. Въпреки това те са приключили с избирането на Тръмп през ноември. До момента тази година фондовете за облигации, предназначени за развиващите се пазари, са регистрирали отлив в размер на 23 млрд. долара, според Bank of America, позовавайки се на данни на EPFR Global.
„Надявахме се, че през 2025 г. ще се върнат капиталовите потоци към развиващите се пазари, но предвид тази несигурност, дори ако Фед започне да намалява, това е малко вероятно“, каза Оганес. Сега „очакваме отлив на средства от фондовете, предназначени за тези пазари“ и „съкращенията на Фед няма да са достатъчни“, за да ги възстановят.
Всичко това води до все по-неудобни разговори на Уолстрийт и в други световни финансови центрове.
„Най-добрият начин да завършиш разговор с разпределителите на активи и инвеститорите е да започнеш да говориш за развиващите се пазари“, казва Ксавие Овас, ръководител на отдела за развиващите се пазари в Carmignac, фирма с капитал 34 млрд. долара, със седалище в Париж. „Много хора са хвърлили кърпата след години на слабо представяне.“
Някои експерти в областта на развиващите се пазари откриват изобретателни начини за заобикаляне на постоянното разочарование от резултатите на тези пазари, като например излагане на риск от растеж на развиващите се пазари не чрез акции на развиващите се пазари, а чрез американски мултинационални компании. Това е стратегията, прилагана от Люис Кауфман, чийто фонд Artisan Developing World Fund беше най-добре представилият се фонд за акции на развиващите се пазари в света през по-голямата част от тази година, след като той се захрани с американски акции като Coca-Cola, Apple и Nvidia.
„Ако сте американски инвеститор, сигналът, който получавате в продължение на дълги периоди от време, е, че не трябва да диверсифицирате извън САЩ“, казва Бари Гил, ръководител на инвестиционния отдел в UBS Investment Management Americas, със седалище в Ню Йорк. „А ако сте международен инвеститор, единственият сигнал, който получавате от гледна точка на фондовия пазар, е, че ако ще диверсифицирате, единственото нещо, което ще бъде наистина ценно за вас, е диверсификацията в САЩ.“
Това не винаги е било така.
Между 2000 г. и 2010 г. процъфтяващата китайска икономика и глобализацията на веригите за доставки дадоха тласък на развиващите се пазари и повишиха възвръщаемостта на инвеститорите - 359% в сравнение с 59% за акциите на развитите пазари и 31% за акциите на САЩ.
Тин от Franklin Templeton е сред тези, които залагат, че тези дни ще се върнат.
„Ако погледнете размера на САЩ в сравнение с всички останали, искам да кажа, че не е оправдано да бъде така“, каза тя. „Рационалните инвеститори може да не искат да поставят всичките си яйца в една кошница.“
Вим-Хайн Палс, управляващ директор и ръководител на развиващите се пазари в Robeco Institutional Asset Management, който управлява 204 млрд. евро, е съгласен с това.
Заплахата на Тръмп около нови търговски войни внася безпокойство и на развитите пазари, каза Палс, за което свидетелстват индикациите на Фед от декември, че вероятно ще провежда по-рестриктивна парична политика от предвидената досега през следващата година.
„Американските акции и някои от тези други класове активи са силно надценени“, каза Палс. „Не слагайте всичките си яйца в кошницата на САЩ през 2025 г.“