Сред всички победители и губещи от внезапната промяна на властта в Сирия, турският президент Реджеп Тайип Ердоган изпъква като един от тези, които имат най-много да спечелят.
Влиянието на Ердоган над неговия южен съсед се увеличи драстично с падането на бившия му приятел Башар Асад, укрепвайки политическата му позиция както у дома, така и на международната сцена.
Ердоган е смятан за герой от хиляди сирийски бунтовници, които успяха да свалят Асад с помощта на Турция — както и от много от милионите бежанци, които намериха безопасен подслон в Турция, когато сирийската война избухна през 2011 г.
„Турция е ключовата държава“, гласеше заглавието в понеделнишкото издание на истанбулския вестник Milliyet, който приветства ролята на страната в Сирия.
Като член на НАТО и дългогодишен съюзник на САЩ, който през последните години следва все по-независима външна политика, Турция под ръководството на Ердоган доказва, че умело използва променящия се световен ред, за да разшири влиянието си.
Турция помогна за промяната на хода на събитията в Либия; Ердоган е сред тези, които се опитват да посредничат за мир между Русия и Украйна, след като договори сделка за износ на зърно през Черно море. Освен това той е един от редките гласове, които се противопоставят на Израел и подкрепят палестинската кауза.
Към тези сложни конфликти сега може да се добави и Сирия, където Ердоган се превърна в незаобиколим играч точно когато избраният за президент на САЩ Доналд Тръмп се подготвя да встъпи в длъжност следващия месец.
С падането на режима на Асад, „Турция сега се превърна в най-влиятелния чуждестранен фактор в страната“, казва Волфанго Пиколи, съпредседател на консултантската фирма Teneo. „Докато точната роля на Анкара в изненадващото развитие на събитията остава обект на спекулации, офанзивата на бунтовниците не би могла да се осъществи без съгласието и подкрепата на Турция.“
Въпросът сега е дали Ердоган може да превърне новопридобитото си влияние в осъществяване на дългогодишни политически цели — и дали администрацията на Тръмп ще му помогне или ще му попречи.
Турция вече призовава различните опозиционни сили да работят за обединена Сирия, докато подкрепяните от Турция бунтовници бързо изтласкаха кюрдските сили от два северни града западно от река Ефрат. Тази стъпка е в съответствие с целта на Турция да създаде буферна зона в Сирия по протежение на границата от над 900 километра.
Това обаче може да се сблъска с опозицията на САЩ.
Кюрдските сили, съюзени със САЩ, изиграха критична роля в победата над „Ислямска държава“ в Сирия, но Турция ги смята за терористи и заплаха за своята цялост, тъй като са свързани със сепаратистката кюрдска групировка ПКК, която води война за автономия в югоизточна Турция.
Републиканският сенатор Линдзи Греъм заплаши Турция със санкции, ако тя атакува кюрдските бойци.
„Турция заслужава демилитаризирана буферна зона между североизточна Сирия и Турция, за да защити турските интереси“, каза Греъм в публикация в X (бивш Twitter). „Но ако Турция предприеме военни действия срещу кюрдските сили в Сирия, това драстично ще застраши американските интереси.“
Голямо противоречие е американската програма за въоръжаване и обучение на тези сили. В опит да разреши този въпрос, Турция предложи нейната армия — втората по големина в НАТО след САЩ — да поеме борбата срещу „Ислямска държава“ в Сирия, ако САЩ изтеглят войските си и прекратят военната подкрепа за кюрдите, съобщи Bloomberg News миналия месец.
Турция също така беше готова да поеме отговорността за десетки хиляди джихадисти от „Ислямска държава“ и техните семейства, задържани от кюрдските сили.
Докато все още няма официален отговор от Вашингтон, предложението на Турция за замяна на американските сили в Сирия може да се окаже привлекателно за Доналд Тръмп, който по време на първия си мандат предложи изтегляне на САЩ от региона. Тогава планът предизвика голямо възмущение заради фактическото изоставяне на кюрдските съюзници на Америка, което доведе до частично оттегляне на решението. Според Пентагона, в момента в Сирия остават около 900 американски войници.
Решението на Тръмп относно присъствието на ПКК в Сирия ще бъде определящо за бъдещите отношения между неговата администрация и Анкара, според турски представители, запознати със стратегията на президента Реджеп Тайип Ердоган.
Прецедент за успешна намеса е Либия, където турска интервенция, одобрена от САЩ, изигра решаваща роля в сложна прокси война. Турция успя да победи силите на генерал Халифа Хафтар, подкрепяни от Русия, и да спаси правителство, признато от ООН.
Иронията е, че Ердоган и Асад някога бяха близки, дори прекарваха семейни ваканции заедно, преди избухването на войната през 2011 г. Колапсът на режима на Асад дойде след неуспешен опит за нормализиране на отношенията между двете страни, докато Иран и Русия — основните му военни поддръжници — бяха заети с други конфликти.
С успеха си в Сирия, Ердоган се доближава до целта си да създаде зона под турско влияние, свободна от джихадисти и кюрдски групи. Това би било най-голямата чуждестранна намеса на Турция от Османската империя насам.
За да постигне тази цел, Турция трябва да стабилизира и възстанови части от Сирия, особено северния град Алепо, с надеждата да върне 3 милиона сирийци — най-голямата бежанска популация в света. Ентусиазмът на Турция за подпомагане на нуждаещите се обаче намалява на фона на икономически спад, който прави работните места по-труднодостъпни.
Анкара също така работи с Москва, за да предотврати сирийско правителствено нападение срещу бунтовническата крепост Идлиб, което би могло да предизвика нова бежанска криза. Сега Турция се обръща към западните си съюзници, особено Европа, с молба да финансират възстановяването на Сирия, за да се улесни връщането на бежанците.
Планът може да донесе икономически ползи за турски компании. Турските производители на цимент, например, отчетоха ръст в понеделник, предвид перспективата за участие във възстановителните усилия. Компанията Sanica съобщи, че един от нейните ръководители ще установи дистрибуторски споразумения и договори за продажби, за да отговори на инфраструктурните нужди на Сирия.
Според икономиста на Bloomberg, Селва Бахар Базики, бъдещото възстановяване на Сирия може да предложи значителни възможности за турски инфраструктурни фирми, които имат опит във възстановителни проекти. Докато секторът на цимента ще извлече непосредствени ползи, по-важен потенциал се крие в търговските връзки, особено ако търговията между Сирия и Турция се възстанови и достигне нивата на търсене, сравними с Ирак.
„Очакваме международните участници да протегнат ръка към сирийския народ и да подкрепят формирането на приобщаващо правителство“, заяви турският външен министър Хакан Фидан в понеделник. „Турция ще продължи контактите си с всички страни за изграждане на Сирия, където различни етнически и религиозни групи живеят заедно.“
Въпреки че Ердоган се стреми да възстанови напрегнатите връзки с арабски лидери като тези от Египет, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, той ще трябва да получи тяхното мълчаливо одобрение, за да се утвърди Анкара като ключов външен играч в Сирия.
Тази амбиция може да срещне съпротива, според Soufan Center, консултантска компания за оценка на рискове.
„Различните лоялности и фрагментации на бунтовническите групи могат да дадат на тези държави достатъчно възможности да възпрепятстват онова, което виждат като турски проксита“, се казва в доклад на центъра. Исторически, арабските държави се противопоставят на ислямистки движения в своите граници и могат да „търсят алтернатива на турското доминиране“.