Поглед към 2025 г.: Не се ентусиазирайте твърде много за намаляването на лихвите

Намаляването на лихвените проценти ще се случва, включително в институциите, които се противопоставиха на облекчаването през 2024 г. Но следете нюансите

12:03 | 21 декември 2024

Автор: Даниел Мос

Снимка: Bloomberg

Предоставянето на първите намаления на лихвените проценти след ранните дни на пандемията беше лесната част. Предстоящата година обаче обещава да бъде пълна с нюанси: инфлацията няма да достигне върховете от 2022 г., но служителите са скептични, че ще се върне до изключително ниските нива от времето преди пандемията. Това означава, че разходите за заеми ще спаднат в повечето икономики, но не агресивно и без големи декларации за победа.

За властите, които все още не са намалили лихвите, като резервните банки в Австралия и Индия, може да се очаква понижение през следващите няколко месеца. Те все още могат да запазят политиката си рестриктивна — зона, която възпрепятства икономиката — и да намалят лихвите малко. Китай, който се бори с мрачна перспектива и заплахата от дефлация, внимателно облекчава политиката си от известно време. Рискът за Пекин е да направи твърде малко, а не твърде много.

Ето няколко неща, които да се имат предвид:

Пазарът не е (съвсем) всичко

В някои финансови среди е модерно да се игнорира това, което централните банкери твърдят. Според тази философия пазарите винаги са прави, а служителите са винаги една или две стъпки назад. Но е важно да се слуша внимателно как хората, които вземат решенията, възприемат света. Опитът от 2024 г. го доказва: през януари пазарите прогнозираха до шест намаления на лихвите от Федералния резерв, което се равняваше на около 175 базисни точки. Федералният комитет за открити пазари беше по-предпазлив и достави три намаления.

Докато е изкушаващо да се критикуват вътрешните лица като твърде предпазливи или, обратно, твърде безразсъдни, техните изказвания имат значение. Не ги отхвърляйте толкова бързо.

Отвъд зависимостта от данни

Добре е да се обръща внимание на данните — не бихме искали служителите да игнорират индикатори за икономическото здраве. Това обаче е различно от това да бъдат „затворници“ на данните, особено на месечна база. Нежеланието да се рискува, за да не изглеждат глупаво заради конкретен доклад, пречи на проектирането на обща стратегия.

Ако има добра история за разказване, служителите трябва да я разкажат. Ако не го направят, някой друг ще го направи, и вероятно това няма да бъде в тяхна полза. Твърде често подсказките за резултата от следващите няколко срещи по политиката биват засенчени от уговорки, като необходимостта да се изчакат следващите доклади за заетостта и цените. Това е разбираемо, но пречи на по-широкия разказ. То поставя прекалено голям акцент върху краткосрочната перспектива и недостатъчно върху средносрочната и дългосрочната.

Възстановяване на „прогнозното ръководство“

В миналото „прогнозното ръководство“ – изкуството да информираш инвеститорите какво ще направиш, преди да го направиш – беше смятано за неразделна част от успешната политика. То загуби популярност след скока на цените след Covid, заедно с термини като „преходна инфлация“. След като инфлацията изненада мнозина с рязкото си покачване, а служителите понесоха сериозна обществена критика, те станаха по-резервирани в прогнозите си за бъдещето.

Но с нормализирането на разходите за живот е време да се помисли за възстановяване на тази практика. Дълго време тя работеше успешно, давайки на инвеститорите увереност в прогнозите за лихвените проценти и минимизирайки пазарните сътресения при промени. Заслужава си да бъде даден нов шанс.

Внимавайте с етикетите

Рамката „ястреби срещу гълъби“ за описание на позицията на централните банки понякога може повече да обърка, отколкото да изясни. Репутацията на даден член на централна банка като склонен към по-строга или по-свободна политика често зависи от контекста. Например, идеята, че член на борда на Японската централна банка може да бъде наречен „ястреб“, защото подкрепя увеличаване на лихвите до 0.5% или дори 0.75% от малко над нула, би била смехотворна в почти всяка друга страна.

По-важно е да се разбере, че действията на политиците обикновено се определят от икономическите условия, а не от идеологически наклонности. Много от тях могат да бъдат „различни птици“ в различни моменти от кариерата си.

Бъдете креативни

Изглежда, че току-що се справихме с последния пристъп на инфлация – ако наистина е така (американските избиратели я посочиха като основен проблем, когато върнаха Доналд Тръмп в Белия дом). Затова беше изненадващо да чуя президента на Швейцарската национална банка Мартин Шлегел да хвали ползите от отрицателните лихвени проценти, които изглеждаха като реликва от по-спокоен период.

Шлегел призна, че не харесва идеята да се плаща на хората да заемат пари, но подчерта нейната ефективност в интервю за Bloomberg Television. След по-голямото от очакваното намаление на лихвите на 12 декември, Швейцария е близо до нулеви нива. Страната използва отрицателна политика почти осем години, за да овладее спекулациите с франка, а нейното премахване преди няколко години се смяташе за край на ерата на ниската инфлация. Но завръщането ѝ – макар и в теоретичен контекст – ни напомня, че инфлацията може отново да изненада, този път в обратната посока.

Предстоящите 12 месеца вероятно ще бъдат по-сложни. Първите намаления на лихвените проценти след началото на пандемията бяха добре приети. Но през 2025 г. ще бъде разумно да се очаква повече разнообразие. Някои държави ще продължат с по-бързи намаления, докато други ще бъдат по-предпазливи. Сигналите може да станат по-трудни за разчитане.

Важно е да слушате правилните политици, а не само тези, които обичат да говорят пред микрофона. И, моля, дайте малко почивка на наративите за „ястреби“ и „гълъби“. Икономическият свят ще бъде твърде сложен за такива етикети.

Даниел Мос е колумнист в Bloomberg Opinion, отразяващ азиатските икономики. Преди това е бил изпълнителен редактор на Bloomberg News за икономика.