През последната година забелязах ясно изразена тенденция сред азиатските технологични лидери, които разглеждат бъдещето на изкуствения интелект (AI). Наблюдава се силно желание да се премине отвъд чатботовете и софтуера и да се навлезе във физическия свят.
Скоро ще започнем да виждаме много повече хардуер и роботи, базирани на AI технологии, и те ще идват от Азия.
Това може най-добре да бъде обобщено с думите на главния изпълнителен директор на Nvidia Corp., Дженсън Хуанг, който през юни в Тайпе обяви: „Следващата вълна на AI е физическият AI. Ерата на роботиката вече е тук.“
Исторически погледнато, отразяването на взаимодействието между роботи и хора в Азия често е било изпълнено с футуристични и техно-ориенталистични клишета, които не отразяват действителността. Въпреки това, съществуват фактори, които правят региона уникално подготвен да задвижи тази следваща стъпка напред в интегрирането на AI във физическия свят.
Докато САЩ са лидер в развитието на AI и софтуерната революция тръгна от Силициевата долина, азиатските технологични гиганти традиционно се справят много добре в сферата на хардуера.
Според прогнози на Citigroup Inc., до 2035 г. ще има 1.3 милиарда AI роботи по света, а до 2050 г. броят им ще достигне 4 милиарда. Тези роботи ще извършват разнообразни задачи — от домакински задължения до доставка на пратки. Значителна част от този напредък ще дойде от Китай, който представлява 78% от всички патенти за роботика през последните две десетилетия, отбелязват анализаторите на Citi. Япония и Южна Корея съставляват съответно 7% и 5%, докато САЩ допринасят с едва 3%.
Роботиката е изключително скъп и сложен процес, но напредъкът в тази област е част от приоритетите на Китай за развитие на неговата технологична екосистема. Държавни субсидии за научноизследователска и развойна дейност, както и други форми на подкрепа, дават предимство на Китай.
Има и обществени фактори, които предполагат, че приемането на AI роботиката е логично. Изследователи установяват, че Япония е на път да стане световен лидер в внедряването на технологии за автоматизация, поради застаряващото население и намаляващата работна сила. Софтуер, управляван от AI, съчетан с хардуер, се разработва и внедрява във всички сфери на работа, включително селско стопанство, услуги и административна дейност. Докато в САЩ много индустрии се страхуват, че роботите ще отнемат работни места, в Азия автоматизацията често се приветства като решение на недостига на работна ръка.
Това вече се случва, макар и в малък мащаб, по няколко креативни начина. Стартираща компания в Шънджън използва AI робот, който помага в готвенето. През октомври Fujitsu Ltd. от Япония представи инструмент, който преподава традиционното японско сценично изкуство Но, датиращо от XIV век, което е под натиск заради намаляващия брой хора, които познават техниките за запазване на традицията. Да не говорим за безбройните индустриални роботи.
Макар регионът в момента да изостава от САЩ в областта на изкуствения интелект, азиатските технологични компании са постигнали значителни успехи в намирането на практически и пазарни приложения за технологии, разработени другаде. Японските технологични предприемачи, в частност, са се доказали в това. Sony Group Corp. усъвършенства потребителското радио, използвайки транзисторната технология, изобретена в САЩ. (Sony също така представи първия потребителски робот на масовия пазар през 1999 г. – обичаното куче Aibo.)
Съществува тенденция към прекалено преувеличаване на ролята и значението на роботите в азиатските общества, особено в западните медии, докато реалността е много по-сложна. Все още не съм срещнала човек в Япония, който свързва вярванията в шинтоисткия анимизъм с приемането на роботите. Освен това, нарастващият брой изследвания показва, че експериментите с роботи за грижа за възрастни хора не оправдават разходите и често увеличават работата за болногледачите. (Може би по-добри имиграционни политики за справяне с недостига на работна ръка биха били по-ефективно решение.) Няколко високопрофилни роботични проекти, стартирани през последните години, бяха прекратени.
Въпреки това, AI може да бъде катализатор, особено в момент, когато инвеститорите и лидерите на компании все повече търсят практически и реални приложения за технологията, които надхвърлят ангажиращите чатботове. Основателят на Softbank Group Corp., Масайоши Сон, заяви миналия месец в Токио, че е „страстно отдаден на AI роботиката“, като отбеляза, че както в любимия му анимационен герой Astroboy, „не можеш да имаш само мускули, трябва да имаш и интелект.“
Оставам скептична, че ще видим масово разпространение на AI роботи през следващата година, но нямам съмнение, че те идват – и вероятно ще дойдат от Азия.