Съществува широко съгласие сред пазарите и икономистите, че Федералният резерв ще намали лихвите на заседанието си в сряда. Очаква се това решение да бъде придружено от насоки за бъдещата политика, предполагащи по-малко намаления през 2025 г., по-висок краен лихвен процент и пауза през януари. Освен това много ще зависи от развитието на позицията на Фед относно инфлацията, която остава упорито над целта от 2%.
Пазарите оценяват с над 90% вероятност намаление от 0.25 процентни пункта на основния лихвен процент тази седмица. Очаква се служителите на Фед да повишат прогнозите си за лихвите (т.нар. „точкова графика“), въпреки разнопосочните прогнози, и да доближат крайния лихвен процент до очакванията на пазара. Също така председателят на Фед, Джером Пауъл, вероятно ще сигнализира на пресконференцията си, че централната банка ще задържи лихвите без промяна на следващото заседание на Федералния комитет за открит пазар през януари.
Дебатът за бъдещето
Какво ще се случи след януари е обект на оживени дискусии. Мнозина очакват, че „пропускът“ ще бъде последван от възобновяване на намаленията, които ще продължат на тримесечна база през 2025 г. Други го възприемат като „пауза“, свързвайки по-голяма несигурност с бъдещите намаления на лихвите. Малцина, поне засега, смятат, че намалението в сряда може да сложи край на текущия цикъл на намаляване на лихвите.
Различните оценки за инфлацията, икономиката и политическите намерения на бъдещата администрация обясняват този широк спектър от мнения. Фактът, че политиката на Фед за облекчаване на лихвите през 2024 г. се отклонява с около 75 базисни точки от консенсуса на пазарите преди година, също играе роля.
Данни за инфлацията
Миналата седмица данните за инфлацията потвърдиха по-бавния напредък към целта от 2%, както някои наблюдатели отбелязваха от известно време. Индексът на потребителските цени, изключващ волатилните разходи за храни и енергия, се повиши с 0.3% за четвърти пореден месец, според доклад, публикуван миналата сряда. Докладът за индекса на цените на производителите, публикуван на следващия ден, показа по-високи от очакваните стойности. Компонентите и на двата индекса не предполагат бързо достигане на 2% при предпочитания от Фед измерител на инфлацията.
Икономическа активност и политики
Данните за инфлацията съвпадат с положителни изненади от редица доклади за икономическата активност и намеренията. Междувременно, макар малцина да се осмеляват да прогнозират точните ефекти от политиките на избрания президент Доналд Тръмп, повечето смятат, че комбинация от по-високи тарифи, ограничения върху миграцията и репатриране на средства, както и фискален натиск, може да бъде инфлационна, преди значителна дерегулация и либерализация да донесат ползи за предлагането. Индикациите, че ликвидните условия са доста разхлабени, допълнително усложняват ситуацията.
В такъв свят Фед скоро ще бъде принуден да вземе важно политическо решение с последствия за продължаващата икономическа изключителност на САЩ и състоянието на фондовия пазар.
Два основни сценария за действие
Придържане към целта за инфлация от 2%
Фед може да избере да потвърди както имплицитно, така и експлицитно целта си за инфлация от 2% и да удвои усилията си за постигане на тази цел. Джером Пауъл заяви миналия месец, че „не предполагаме, не спекулираме и не правим догадки“ по отношение на политиките на новата администрация. Поддържането на тази цел би изисквало „настъпателно намаление“ на лихвите в сряда.
Зад закрити врати обаче подходът може да се промени. Вместо мисленето „можем да продължим да намаляваме лихвите, докато инфлацията достигне целта ни,“ Фед може да премине към „трябва да запазим рестриктивна политика по-дълго от очакваното.“ В този сценарий дори обръщане на посоката с повишение на лихвите не е изключено.
Признаване на по-висока равновесна инфлация
Алтернативно, Фед може да признае, че поради текущите структурни промени, както в страната, така и в чужбина, равновесната инфлация в икономиката е по-висока. Казано по друг начин, икономиката може да функционира с инфлация от около 3%, без да наруши дългосрочните инфлационни очаквания и без да застраши перспективите за растеж.
Ако това е вярно, колкото повече Фед се опитва да наложи стриктно 2% инфлация, толкова по-големи са рисковете за икономическата изключителност на САЩ, фондовия пазар и финансовата стабилност.
За яснота, този втори сценарий не предполага публично изоставяне на целта от 2% или обявяване на нов диапазон от 2.5%-3%. Това е малко вероятно, предвид факта, че Фед не успя да постигне целта си през последните три години. Вместо това, публично Фед би продължил да отлага срока за постигане на текущата цел, докато зад кулисите политиката би се управлявала с де факто по-висока цел.
Колко дълго ще продължи това зависи от:
Необходимост от нов подход.
За да се справи успешно с това неизбежно решение, Фед ще трябва да промени начина, по който формулира политиката си. Това изисква преминаване от прекомерна зависимост от исторически данни към по-стратегически подход, ориентиран към бъдещето. Решението, което Фед ще вземе, ще има значителни последици за икономическия растеж, пазарните оценки и волатилността – както в САЩ, така и извън тях.