С падането на Асад Иран ще търси нова външнополитическа стратегия

Танкерът, превозващ ирански петрол, плава към Сирия с изключително важни доставки, когато е принуден да направи обратен завой точно преди да навлезе в Суецкия канал. Вестта за падането на президента Башар Асад е достигнала до кораба, а товародателят се е превърнал от могъщ дългогодишен спонсор на режима в просто зрител на неговата гибел.

За броени дни Ислямската република изгуби един от последните лидери в така наречената „Ос на съпротивата“, а външната политика на страната на практика пропадна.

През тази седмица властите в Техеран се опитваха да омаловажат значението на случилото се, като заявиха, че са го очаквали и обвиниха Асад в неотстъпчивост. Докато обаче светът оценява последиците от свалянето на Асад и въздействието му върху динамиката в Близкия изток, Иран е оставен да търси начин как да реагира на възникналите съмнения за уязвимостта на режима.

Теократичната държава вече се сблъсква с голямо вътрешно недоволство и икономически проблеми. С отслабването на останалите си ключови съюзници – „Хизбула“ в Ливан и „Хамас“ в Газа – Иран вероятно сега ще отстъпи от дългогодишната си стратегия за разпространяване на военно и идеологическо влияние в арабския свят, като същевременно се подготвя за завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом.

„Сега Иран трябва донякъде да се ограничи“, казва Саид Лайлаз, икономист и бивш съветник на реформисткия експрезидент Мохамед Хатами. „Опасността за Иран не е от Сирия или от това, което се случва с Оста, а отвътре“.

Иранският министър на външните работи Абас Арагчи заяви пред държавната телевизия, че преди няколко седмици правителството е било информирано, че Асад губи контрола си над Сирия. Въпреки това незабавното отстъпление на сирийската армия и липсата на съпротива срещу настъпващите бунтовници са изненадали Арагчи и колегите му.

Само няколко дни преди падането на Асад Арагчи е споделил снимка в социалните мрежи, на която се наслаждава на шаварма - традиционна арабска улична храна - в сирийската столица Дамаск.

Скоростта на събитията „остави всички шокирани“, каза той, след като на 8 декември се появиха съобщения, че Асад е получил убежище в Москва. Той също така обвини Асад, че е бил „твърде бавен и негъвкав“, докато опозиционните сили, водени от бившето разклонение на Ал Кайда – „Хаят Тахрир ал Шам“, са превзели властта.

Падането на режима на Асад е нов удар за Иран. През изминалата година ключовите проксита на Ислямската република, Хамас в Газа и Хизбула в Ливан, бяха отслабени, а сега нейният съюзник в Сирия беше свален.

Високопоставени офицери от Ислямската революционна гвардия, която до уикенда разполагаше с десетки висши военни съветници в Сирия, настояват, че иранската „Ос на съпротивата“ ще продължи.

Върховният лидер аятолах Али Хаменей също беше непоколебим, като се зарече да я подсили и разшири в целия регион и в крайна сметка да „освободи Сирия“. В речта си в Техеран в сряда той осмива всяко предположение, че регионалната политика на Иран е отслабена или потушена и обвинява САЩ и Израел в заговор за свалянето на Асад.

„Без значение колко голям натиск упражнявате, фронтът на съпротивата става по-силен. Колкото и престъпления да извършвате, той става по-мотивиран. Без значение колко се борите срещу него, той продължава да се разширява“, заяви Хаменей, съобщава иранската държавна телевизия.

Но след като Турция, Израел, Русия и западните сили се стремят да отстояват интересите си, не е ясно дали Иран ще има някакво влияние върху страната, която беше най-постоянният съюзник на Техеран след Ислямската революция през 1979 г. Това се случва и след като „Хамас“ и „Хизбула“, обявени от САЩ и съюзниците им за терористични организации, бяха осакатени, като през последните месеци загубиха лидерите си в резултат на израелски удари.

Във вторник ирански високопоставени лица продължиха да представят сътресенията в Сирия като единично събитие, което лесно може да бъде обяснено. Говорителката на правителството Фатемех Мохаджерани заяви пред репортери, че Асад не е участвал в „общонационален диалог“. Междувременно колегите ѝ са се заели да работят по този въпрос в Иран, каза тя.

Според Санам Вакил, ръководител на програмата за Близкия изток и Северна Африка в Chatham House, Иран представя изтеглянето си от Сирия като свободен избор вследствие на разочарованието от Асад. Това също така му дава време да оцени щетите, преди да се опита да възстанови регионалната си мрежа, каза тя.

Техеран ще се съсредоточи и върху това как да се подготви за завръщането на Тръмп и перспективата за повторение на първия мандат на американския президент. Тръмп изхвърли знаковото ядрено споразумение между Иран и световните сили от 2015 г., преди да започне активна война срещу иранската икономика.

Още по темата

Израел продължава военните си операции в Сирия въпреки реакциите в региона

Русия е убедила Асад да бяга, след като е предусетила поражението му

Сирия: Кой управлява сега

Възстановяването на тази сделка е на първо място в програмата на президента-реформатор Масуд Пезешкиан. Той вижда в нея ключ към оцеляването на Ислямската република, забогатяването на страната, привличането на инвестиции и възвръщането на надеждата на онази част от населението, която се бунтува срещу управляващата повече от 45 години клерикална система.

Алтернативата би била още по-притеснителна. Според Торбьорн Солтведт, главен анализатор в компанията за разузнаване на риска Verisk Maplecroft, един от неблагоприятните фактори е, ако Техеран реши да се сдобие с ядрено оръжие. „Един все по-притиснат в ъгъла Иран може да предизвика рискове, особено на фона на нарастващото безпокойство относно напредъка на Техеран в областта на ядрените технологии“, каза той.

Действително пред Пезешкиян стоят сериозни икономически предизвикателства, с които той не може да си позволи да не се справи, тъй като режимът на Хаменей се опитва да се съхрани, а периодичните антиправителствени протести стават все по-големи и по-чести.

Привържениците на твърдия подход са създали климат, който е превърнал Иран в неблагоприятно място за живеене и невъзможно за инвестиране, а Пезешкиан досега не успява да постигне каквато и да е промяна, казва Лайлаз.

Последната проява на все по-авторитарната и репресивна политика на страната се случи миналата седмица. Иранският министър на правосъдието заяви, че нов законопроект, който ограничава правата на жените и свободата им на обличане, ще бъде въведен в сила независимо от съпротивата, която е предизвикал, включително и от страна на консервативните духовници.

Още по темата

На колко е готова Русия да задържи базите в Сирия

Падането на режима в Сирия като банкрут

Иран започва да евакуира висши командири от Сирия

Законът за „целомъдрието и хиджаба“ e замислен още по време на предишното правителство на Ебрахим Раиси в отговор на националното въстание, предизвикано от смъртта в ареста на млада жена, която е била арестувана от иранската „нравствена полиция“.

Според експертите по Близкия изток засилването на тези политики може само да повиши риска от нова голяма обществена реакция.

Икономиката, потисната от злоупотреби и корупция, се задъхва под санкциите на САЩ. Инфлацията е над 30%, което води до намаляване на покупателната способност с една трета и заплашва с енергийна криза, защото страната изгаря силно замърсяващ, но по-евтин мазут, за да поддържа остарялата си енергийна мрежа.

Иран не може да си позволи повече граждански вълнения, след като Израел вероятно ще се почувства овластен от завръщането на Тръмп. Високопоставени политици в Иран се опасяват, че военната офанзива на Израел вече може да се доближи до границите на Иран.

Израел твърди, че бунтовниците, които са поели контрола над Сирия, са ислямисти, и засилва нападенията срещу военни обекти с удари по летища и обекти за производство на оръжие и изпраща войски навътре в съседната страна. 

„Започнаха с Газа, след това навлязоха в Ливан, а през последните две седмици навлязоха в Сирия“, заяви във вторник Мохсен Резаи, бивш вицепрезидент и ветеран-командир на Ислямската революционна гвардия. „Те възнамеряват през следващите месеци да нападнат Ирак и мечтаят да продължат атаките си срещу Иран“.

Израел и Иран си размениха директни ракетни удари по-рано тази година, когато правителството на министър-председателя Бенямин Нетаняху разшири конфликта си в Близкия изток след атаките на „Хамас“ на 7 октомври 2023 г. Целта на Израел в по-общ план е да подкопае напълно присъствието на Иран в региона и да промени трайно динамиката му.

Затова близки до външнополитическите кръгове в иранското правителство заявяват, че това не е краят за регионалните амбиции на Иран. Надали ще се почувства унизен или попарен от това, което много арабски правителства виждат като иранска прекалена активност, Техеран просто ще чака, преди да оформи своя нов подход.

„Засега е ясно, че Иран разглежда всички варианти, които могат да възникнат след свалянето на Асад, и внимателно ще прецени как ще се очертае новата власт в Сирия и ще търси нова стратегия за региона“, казва Диако Хосейни, академик в Техеран.

Когато Асад посети Техеран на 30 май след внезапната смърт на президента Раиси, върховният лидер Хаменей отправи предупреждение, което, погледнато в перспектива, вероятно е било слабо прикрито.

Той похвали сирийския лидер, като добави, че „всички трябва да станат свидетели на уникалното предимство на сирийското правителство, което е неговата съпротива“, се посочва в изявление, публикувано по това време на официалния уебсайт на Хаменей. Но също така остави на Асад един съвет.

„Вашите изказвания включваха важни точки“, споделя Хаменей. „Но една точка беше по-значима за мен, а именно това, което подчертахте и казахте: „винаги, когато ние отстъпваме, другата страна напредва“. В това няма никакво съмнение - и това е наш лозунг и убеждение вече повече от 40 години“.

Още по темата

Сирия беше логистичен център на Русия за проектиране на сила

Докога новата власт в Сирия ще бъде смятана за парий

Свалянето на 24-годишно управление Асад създава властови вакуум в Близкия изток