През август комисарят по вътрешните работи на ЕС Илва Йохансон произнесе въодушевена реч за скорошното стартиране на „интелигентна“ гранична система, която ще проследява движението на стотици милиони пътници, влизащи и излизащи от блока, с помощта на пръстови отпечатъци и лицево разпознаване.
„Скоро ще включим най-модерната цифрова система за управление на границите в света“, каза Йохансон, обявявайки датата 10 ноември за стартиране на така наречената система за влизане/излизане („Entry/Exit System“ - EES).
Но месец преди планирания дебют Йохансон обяви, че EES няма да започне да функционира преди 2025 г. Проектът се отлага за четвърти път в рамките на пет години. И според вътрешна кореспонденция между служители на ЕС и изпълнители, прегледана от Bloomberg, тройка компании с Atos в центъра е до голяма степен отговорна за това.
Френската IT фирма, в консорциум с International Business Machines Corp. и Leonardo SpA, спечели договор за 142 млн. евро през 2019 г. за изграждането на ЕЕС, но Atos отговаряше за по-голямата част от работата - и беше в центъра на много от проблемите, според стотици страници документи, видени от Bloomberg и разследващата новинарска редакция Lighthouse Reports, както и от хора, запознати с въпроса.
Документите, чието съдържание не е било съобщавано преди, представляват години на вътрешни доклади и имейли от EU-Lisa, агенцията на ЕС, която контролира мащабни проекти в областта на информационните технологии, както и комуникация между агенцията и компаниите в консорциума. От тях става ясно как Atos фактически е забавяла работата, като е монтирала само част от оборудването, неправилно е поставяла части, отстранявала е неизправности със седмици и често е изпращала екипи, които не са имали достатъчно опит, което е довело до неспазване на крайните срокове и милиони допълнителни разходи за поддръжка. Тези твърдения бяха потвърдени от трима души, участвали в проекта.
Представители на Atos, IBM и Leonardo заявиха, че не могат да коментират поради задължения за конфиденциалност.
Предвижда се EES да промени радикално подхода на ЕС към охраната на границите му. Като интегрира за първи път имиграционните системи на 29-те държави от Шенгенското пространство под общ технологичен чадър, тя ще превърне граничния контрол от национален в европейски въпрос. И все пак в момент, когато миграцията променя политическия пейзаж на блока, документите повдигат въпроса дали ЕС ще успее да въведе единна гранична система, която да е достатъчно ефективна, за да попречи на държавите да прилагат собствени протекционистки политики.
Проблемите със системата EES вече имат косвени последици. Според двама души, запознати с въпроса, сто и тридесет служители, наети от агенцията на ЕС за управление на границите Frontex, за да работят по Европейската система за информация и разрешаване на пътувания - система за премахване на визите на стойност 200 млн. евро, изградена на базата на същата технология, е трябвало да бъдат преназначени поради забавяния.
EU-Lisa отказа да коментира неуспехите или каквито и да било констатации от разследването. Тя заяви, че „в момента няма достъп“ до документите или до комуникацията си с консорциума.
Публично ЕС обвинява за забавянето технически проблеми и забавяне на изпълнителите. Въпреки това документите рисуват много по-напрегната и хаотична картина, потвърдена от хора, участващи в договора, които помолиха да не бъдат споменавани при обсъждане на частни бизнес въпроси.
Ключов доставчик както на френската ядрена индустрия, така и на последните Олимпийски игри в Париж, Atos е на ръба на фалита, след като поредица от неуспехи и предупреждения за печалбата изпратиха пазарната му стойност от 8,2 млрд. евро в края на 2020 г. до около 74 млн. евро днес. От 2021 г. насам компанията смени седем главни изпълнителни директори, тъй като се бореше с дългове и неуспешни планове за оздравяване. Миналия месец френският търговски съд одобри стратегия за преструктуриране, според която кредиторите ще поемат контрола над затрудненото предприятие и ще заличат досегашните акционери.
Акциите на Atos са се сринали. Спад на акциите с 99% за около 7 години до началото на ноември 2024 г.
Големи амбиции
Понастоящем ЕС не разполага с автоматизиран начин за проследяване на това колко дълго граждани на държави извън ЕС, които нямат визи, остават в блока. Отделните държави подпечатват паспортите на посетителите, когато те пристигат, но нямат възможност да знаят дали хората пътуват до други държави от ЕС и кога - или дали - напускат.
„Никой няма и най-малка представа какъв е броят на незаконно пребиваващите граждани на трети страни в ЕС“, казва Якоб Фанк Киркегор, старши научен сътрудник в брюкселския икономически мозъчен тръст Bruegel. „Ако сте правителство, това е дълбоко неудовлетворяващо състояние на нещата, което осигурява политически муниции за крайно десните антиимиграционни партии.“
През 2017 г. Европейският парламент пристъпи към създаването на EES, като я определи като „приоритетна инициатива“ с планирана дата на стартиране през 2022 г. Планът предвиждаше граничните служители, които подпечатват паспортите, да бъдат заменени с автоматизирана биометрична система, която използва павилиони за самообслужване за заснемане на лица и пръстови отпечатъци и която се свързва с централен регистър, проследяващ трансграничното движение.
Неспособността на консорциума да спази сроковете стана ясна още в началото. Централният и резервният център за данни бяха завършени осем месеца след крайния срок през юли 2020 г., според писмо на EU-Lisa, адресирано до дружествата с дата 11 април 2022 г.
След това консорциумът „пропусна всички основни етапи“, пише в това писмо изпълнителният директор на EU-Lisa Крум Гърков, дори и след като беше установен нов график.
Докато IBM разработваше част от цялостната архитектура на системата и управляваше проекта, Atos беше натоварена със създаването на хардуера и софтуера на EES. Бивш високопоставен служител на Atos, който е помолил да не бъде назоваван, защото обсъжда въпрос от служебен характер, заяви, че френската IT компания е отговаряла за основната част от проекта, която е представлявала около две трети от работата. Leonardo е осигурило киберсигурността.
В писмото от 11 април EU-Lisa се оплаква, че консорциумът често е изпращал „млади екипи без опит за изпълнение на сложни задачи“ и че компаниите редовно „не са били в състояние да мобилизират необходимите ресурси за осигуряване на поправки в рамките на договорените графици“.
В един от случаите на консорциума са били необходими повече от шест седмици, за да „задейства един-единствен екип за отстраняване на грешки“, което илюстрира неговата „липса на компетентност“ в критични моменти.
„Въпреки всички усилия, положени от EU-Lisa и държавите членки“, продължава писмото, консорциумът „все още многократно пропуска крайните срокове, извършва непълноценни инсталации и/или обърква местата на доставка“. Сред проблемите се посочват „липсващи кабели, неправилно конфигурирани устройства, върнати от границата транспортни средства заради липсваща документация за доставка“ и задържане на хардуера от граничната полиция. Двама души, които са пряко запознати с въпроса, заявиха, че за тези проблеми отговаря Atos.
Като изключим ESS, през последните години ЕС се препъна в няколко амбициозни проекта за технологична инфраструктура. Инициативата за модернизиране на митническите операции на блока през 2020 г. беше съпътствана от финансови и логистични проблеми. Gaia-X, платформа за изчисления в облак за Европа, предназначена да оспори пазарната доминация на американски компании като Microsoft, Google и Amazon, така и не успя да набере скорост. (Главният изпълнителен директор на Gaia-X Улрих Але заяви, че основната мисия на неговата организация е да укрепи суверенитета на данните, а не да се конкурира пряко с компаниите за облачни услуги).
Мейгън Хендоу, старши изследовател в Международния център за развитие на миграционната политика, базиран във Виена мозъчен тръст, отбеляза, че забавянето на EES може би не е изненадващо предвид сложността на системата. Тя не само трябва да интегрира безпроблемно имиграционните системи на всички държави членки, но и да може да прави кръстосани препратки към други биометрични бази данни, като например Евродак, която следи за кандидатите за убежище.
„Ако някой от тези елементи не функционира в някоя държава членка“, каза тя, „ не функционира и цялата система“.
Трудно начало
През първите месеци на 2022 г. ситуацията става толкова тежка, че според документите EU-Lisa установява ежедневни срещи на „военната зала“ за отстраняване на проблемите с EES. Те подчертавали напрежението, тъй като IBM, Atos и Leonardo спорели помежду си пред своя клиент. Срещите се превръщат в срещи на представители на ЕС, които решават спорове между компаниите, вместо да работят заедно по проекта. В писмото си от 11 април до консорциума EU-Lisa обвинява триото, че се е „провалило напълно в ролята си“.
През юни консорциумът предложи да се съкратят разходите за тестване на части от системата, за да се спази датата на пускане в експлоатация през 2023 г., според писмо, изпратено до EU-Lisa през същия месец.
Като цяло, казва бившият ръководител на Atos, компанията е управлявала лошо проекта EES. Той добави, че през същата година главният изпълнителен директор е бил уведомен, че проектът се нуждае от по-внимателен надзор.
Двама служители на EU-Lisa потвърдиха това мнение, като заявиха, че смятат Atos за най-отговорна.
Atos отказа да коментира.
Все пак двама служители на ЕС, които помолиха да не бъдат назовавани, заявиха, че EU-Lisa трябва да поеме част от вината. Въпреки че изграждането на изключително сложна система за бази данни изисква възлагане на външни изпълнители, те отбелязаха, че малката агенция е възложила на външни изпълнители всичко, дори управлението на проекта.
EU-Lisa и консорциумът също така са били подложени на натиск от страна на напускащия комисар по вътрешните работи Йохансон да завършат и внедрят цялата система преди изтичането на нейния мандат. Според служител на ЕС Йохансон е произнесла речта си, с която е обявила датата 10 ноември, срещу възраженията на държавите членки, тъй като те са били обезпокоени, че системата все още е твърде несъвършена и трябва да бъде въведена държава по държава.
Представител на Йохансон отказа коментар.
В отговор на искане за публична информация относно забавянията Гърков, който напусна EU-Lisa в края на 2022 г., отказа да посочи някоя компания. Той обаче написа в публично писмо, че консорциумът „значително е подценил сложността на работата по разработването и внедряването на EES“ и че „качеството на ключовите резултати не отговаря на изискванията“.
Спорове за плащане
След като не успя да изпълни първите няколко основни етапа, консорциумът поиска от ЕС да отмени санкциите за забавени доставки, като същевременно поиска и предсрочно плащане на около 2,5 млн. евро. Въпреки че EU-Lisa определи искането като „възмутително“ в анотациите към писмото с искането от консорциума, което беше споделено вътрешно, ЕС се съгласи да позволи на компаниите да платят своите такси за забава в края на проекта, за да се гарантира, че работата по системата няма да бъде прекъсната.
В публикуван по-рано тази година доклад за практиките на агенциите на ЕС при разходването на средства през 2023 г. Европейската сметна палата отбеляза, че тримата членове на консорциума „са отказали да покрият допълнителните разходи за поддръжка на някои IT продукти“. Според вътрешни документи, с които се е запознало настоящото разследване, това е добавило около 20 млн. евро допълнителни разходи за EU-Lisa.
Към края на 2023 г. въвеждането на системата през следващата година изглеждаше правдоподобно. Но с наближаването на ноемврийската дата на стартиране се появиха нови проблеми.
Системата, създадена през лятото, за да позволи на държавите членки да тестват EES, не можеше да се справи с повече от една държава, която я използваше в даден момент, казаха двама от хората. Държавите членки трябваше да резервират места за тестване. Октомврийската генерална репетиция за стартирането на EES беше хаотична, като някои държави членки се затрудняваха да се свържат с централната база данни. Крайният срок през ноември беше пропуснат месец по-късно, след като Франция, Нидерландия и Германия заявиха, че технологията не е готова.
Проектът, който все още се наблюдава от консорциума, сега е отложен за 2025 г., без да има фиксирана дата за стартиране. Говорител на Европейската комисия заяви, че въпреки първоначалните планове за едновременното пускане на EES във всички държави членки, сега ще се възприеме постепенен подход, за да се даде възможност за „период на приспособяване на органите и пътниците“.
„ЕС не може да си позволи да сгреши по очевидни политически причини“, каза Киркегор. „Никой не иска хаос по летищата или външните граници.“
Светът е бизнес с Ивайло Лаков /п/
Пращат бюлетините от Хасково под охрана в София за повторно преброяване 
Бившият еврокомисар Дидие Рейндерс разследван в Белгия за пране на пари 
Проходът "Петрохан" вече е отворен за движение 
Villa Rosa – скритата перла на софийската ул. "Оборище" 
