Нетаняху може да използва спирането на огъня в Ливан за по-широкообхватна сделка

Има поне два възможни изхода от крехкото прекратяване на огъня в Ливан, което започна тази седмица. Единият, изразен от служебния министър-председател на страната Наджиб Микати, е то да се превърне в първата стъпка за обръщане на „нова страница“ в размириците, които избухнаха в региона, след като „Хамас“ нападна Израел на 7 октомври 2023 г. Другата възможност е както далеч по-малко миротворческа, така и по-вероятна.

Израелският министър-председател Бенямин Нетаняху вече заяви, че разглежда прекратяването на огъня като пауза, в която да засили натиска върху „Хамас“ в Газа и да се превъоръжи, като същевременно се съсредоточи върху заплахата от Иран. Ключово за подписването на споразумението беше предложението на САЩ за бомби с малък диаметър и комплекти J-dam, които превръщат гравитационните бомби в управляеми ракети, на стойност 680 млн. долара. Тези оръжия са от основно значение за продължаващата война на Израел с „Хамас“ в Газа.

Това би било огромна пропусната възможност, която, както подозирам, в дългосрочен план ще се окаже пагубна за Израел, да не говорим за палестинците, ливанците и другото население в региона.

Погледнато от гледна точка на Нетаняху, изчислението е достатъчно ясно. Първо, макар и договорено от отиващата си администрация на Байдън, това е ценен подарък за новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп, който се изявява едновременно като ревностен поддръжник на Израел и като човек, който ще сложи край на войните.

Втората част от изчислението е, че за разлика от Газа, тази сделка за прекратяване на огъня е възможно да бъде прокарана от Нетаняху, без да се срине правителството му и да се изложи на потенциални затворнически присъди по текущи дела за измама. 

И накрая, Израел определи тази война като многостранна борба с Иран. Това до голяма степен е правилно. „Хамас“, „Хизбула“, „Хути“ в Йемен и милициите в Сирия и Ирак действат в свободна координация с Иран. Те са въоръжени и финансирани от Техеран. Но ако това е вярно, също така е вярно, че премахването на заплахите от страна на „Хамас“ и „Хизбула“ ще изисква военно поражение на Иран. 

За разлика от неуспеха с „Хамас“ на 7 октомври, когато една сравнително слаба сила успя да хване израелските сили за сигурност в дрямка и да остави след себе си следи от клане в кибуците и на един музикален фестивал, операцията срещу „Хизбула“ в Ливан е изключителен успех на разузнаването. Тя доведе до обезглавяване на ръководството на шиитската милиция, нарушаване на комуникационните ѝ системи и унищожаване на голяма част от огромния ѝ арсенал от ракети и техните пускови установки. 

По-важното тук е, че „Хизбула“ е въоръжена и подхранвана от Иран именно с цел да създаде заплаха за Израел, както и възпиращо средство срещу всяко нападение срещу родината на Иран или неговата ядрена програма. Това възпиращо средство засега е неефективно.

От своя страна „Хамас“ вече не е в състояние да представлява значителна военна заплаха за Израел, макар че все още ще може да извършва терористични нападения. На всичкото отгоре Нетаняху на два пъти тази година нареди прецизни удари срещу Иран в неразумно започнатата от Техеран размяна на удари, след като Израел насочи ударите от консулството си в сирийската столица Дамаск към генералите, координиращи това, което Ислямската република нарича „ос на съпротивата“. Ако съобщенията в израелските медии, приписвани на неназовани израелски служители, се окажат точни, всичките четири системи за противовъздушна отбрана С-300, които Иран получи от Русия, вече са унищожени.

Накратко, стратегията на върховния лидер аятолах Али Хаменей за обгръщане на Израел с полумесец от марионетни милиции е сериозно възпрепятствана, а самият Иран е станал до голяма степен беззащитен срещу въздушни атаки. Това е истинска възможност за Израел; въпросът е какво да се направи с нея.

Пътят, който очевидно е предпочитан от Нетаняху, е да се спре войната в Ливан, като се опита да използва докрай слабостите на „Хамас“ и Иран. Може би никога няма да има по-добър шанс да се бомбардират иранските обекти за обогатяване на уран. Въпреки това, като се има предвид начинът, по който някои от най-важните от тях са закопани в планините, това ще се нуждае от участието на САЩ и все пак може да забави програмата само с няколко години; много по-трудно е да се унищожи техническото ноу-хау, отколкото центрофугите, използвани за обогатяване на уран. Президентът Джо Байдън, който също определи прекратяването на огъня в Ливан като шанс за по-широка деескалация в региона, не се интересува от това. През януари Тръмп може би ще го направи.

Аргументът за продължаване на действията има подкрепа сред израелската общественост. Вероятно „Хамас“, „Хизбула“ и Иран ще се прегрупират и превъоръжат, когато боевете спрат. В случая с Хаменей аргументът за придобиване на ядрена възпираща сила никога не е бил по-силен и наистина в официалните ирански медии имаше открити призиви за това. След пет години т.нар. Ос на съпротивата може да се завърне по-силна от всякога.

Продължаването на войната в Газа, отказът на палестинците да постигнат разумно споразумение и нанасянето на нови, много по-мащабни въздушни удари, които са равносилни на открито обявяване на война на Иран - 84-милионна нация - обаче е план, който не може да постигне успех. Напротив, това е рецепта за непрестанна война. Единствената еврейска държава в света вероятно ще се превърне в парий не само в мюсюлманския свят, но и в световен мащаб. Колкото и да е силна днес, Израел не може да си позволи такова положение.

Тази война, за разлика от руското нахлуване в Украйна, е война, която Тръмп може да приключи за един ден (или приблизително). САЩ разполагат с лостове за влияние върху основната решаваща страна, която е Нетаняху, ако Белият дом е готов да ги използва. Иран изглежда дава сигнали, че е отворен за сделка, несъмнено в резултат на ударите, които понесе.

Това отново изглежда малко вероятен път за Тръмп, като се имат предвид назначенията, които е направил, и позицията му по отношение на Израел. Но както вече писах, това може да се промени, тъй като той намира света за много променен в сравнение с последния му мандат. Приятелите му в Арабския залив вече не са толкова съпричастни към израелските интереси, колкото бяха, когато той изготви споразуменията от Абрахам.

Може да се наложи Тръмп да избира между желанието на Нетаняху да продължи да воюва и политическата нужда на лидерите от Залива да видят края на войната в Газа, който населението им може да приеме. За да остане в историята като човекът, който сложи край на вечните войни, това е мястото, от което трябва да се започне.

Още по темата

Неуспехите на Русия, Иран и "Хизбула" се превръщат в катастрофа за Асад в Сирия

Примирието между Израел и Ливан остава в сила въпреки твърденията за нарушаване

САЩ иска примирие в Близкия изток преди края на мандата на Байдън