Франция няма да повтори гръцкия дългов сценарий, но излъчва тревожни сигнали

Страната има дълг за около 350 млрд. евро, чийто падеж настъпва през следващата година, като само лихвените плащания в размер на 40 млрд. евро се равняват на бюджета за отбрана

18:45 | 29 ноември 2024
Автор: Лионел Лоран
Снимка: Bloomberg LP
Снимка: Bloomberg LP

След авантюрата на Еманюел Макрон на извънредните избори през юли, неговият най-голям съперник на политическата сцена Марин льо Пен също предприе нещо дръзко. Тази седмица лидерът на крайнодесните стресна пазарите и постави министър-председателя Мишел Барние в отбранителна позиция, като заплаши да свали правителството му, ако не бъдат изпълнени нейните искания за бюджет за следващата година.

Изнудване? Или мошеничество? По малко и от двете: Льо Пен има причина да се нахвърли върху опонентите си преди съдебно решение, което може да препречи пътя ѝ към президентския пост. И все пак, вместо да рискува да я блъфира, правителството на Барние постъпи изключително разумно, като направи отстъпки и промени курса си по отношение на повишаването на данъка върху електроенергията. Да играеш на страхливец с крайната десница е безсмислено, при положение че предполагаемите разходи по френските заеми за пръв път се изравняват с тези на Гърция и при предстоящото завръщане на Доналд Тръмп, който несъмнено е щастлив да види как френските проблеми се прибавят към германските още преди първия изстрел в търговската война.


Доходността на френските заеми съвпада с тази на Гърция, но на по-ниско ниво | Цената на 10-годишните облигации във Франция за първи път се изравнява с тази на Гърция, но това се дължи по-скоро на намаляваща, отколкото на нарастваща доходност

Не е много ясно докъде ще доведе това противопоставяне. Франция, икономика № 2 в еврозоната, не е Гърция от 2011 г. насам. Нейното правителство се ползва с подкрепата на Брюксел, а институциите ѝ теоретично биха могли да се справят с хаоса при падане на правителството. Въпреки това тя е в основата на Европа. Смесицата от силно амбициозна политика и фискална акробатика не вдъхва доверие на континент, където демографските показатели и производителността се понижават, независимо, че това се дължи само на фалшификациите и компромисите бюджетът на Барние бъде приет.

Намаляването на дефицита на Франция до 5% от брутния вътрешен продукт от около 6% само по себе си е почти непосилна задача: многогодишният план на Барние за затягане на коланите няма исторически прецедент и идва в момент на забавяне на растежа.

Рисковете при изпълнението са големи, както и зависимостта на Франция от чуждестранните инвеститори, които финансират огромния ѝ дълг. Франция има дълг за около 350 млрд. евро, чийто падеж настъпва през следващата година, като само лихвените плащания в размер на 40 млрд. евро се равняват на бюджета за отбрана. Тези суми не са потънали в съзнанието на избирателите, а общественото мнение все повече се обръща срещу непопулярните планове на Барние за повишаване на данъците.

Нарастваща премия

Това обяснява защо Льо Пен е готова активно да им се противопостави, казва Кристофър Дембик от Pictet Asset Management - и защо нейната партия подкрепя левите си опоненти в техните фискално безразсъдни опити да отменят пенсионната реформа. Последната има малък шанс за успех, но показва, че популизмът умира трудно.

След като догодина са възможни нови парламентарни избори, а през 2027 г. - президентски избори, в крайна сметка това може да се превърне в нещо по-голямо: криза на институциите и елита.

Френската система работи на принципа „победителят взима всичко“, със силна изпълнителна власт в основата си; когато работи, функционира добре, но когато се проваля, се проваля гръмко. Първото колебание това лято беше рискът от криза в редиците на държавната администрация на Петата република, ако партията на Льо Пен успее да състави правителство.

Това не се случи, но сега страхът е, че Барние и Макрон представляват крехък съюз, който само ще забави, а няма да неутрализира популистката вълна във Франция. Икономистът на HSBC Holdings Plc Фабио Балбони казва, че Франция е изправена пред „значително“ предизвикателство, като политическите рискове надхвърлят одобрението на бюджета.

На фона на мрака в ядрото на Европа има проблясъци на надежда. Европейската централна банка явно е по-склонна да се намеси в празнотата на европейското лидерство, като шефът на Банката на Франция Франсоа Вилероа дьо Гало говори за възможността за „значителна възможност“ за намаляване на лихвените проценти. А предстоящите избори в Германия през следващата година предлагат възходящ политически риск, тъй като индустриалната криза в страната и западащият експортен модел налагат преосмисляне.

Въпреки това ситуацията остава крехка и Барние няма друг избор, освен да продължи да играе със слабите карти, които са му раздадени. Той има опит в този вид кризи, тъй като ръководеше обединена Европа по време на кризата с Брекзит. Сега обаче той ръководи страна, която повече прилича на Обединеното кралство от онази епоха - блокиран парламент, смешни настроения на инвеститорите и политическа класа, която поставя партията пред нацията. Барние предупреди за риска от пазарна „буря“, пред която е изправена Франция; той все още не е отминал.