През 2025 г. ОПЕК+ ще трябва да се пребори с много врагове - слаб ръст на търсенето на петрол, нарастващо производство от страна на нейните конкуренти и пристигането на Доналд Тръмп в Белия дом, който скандира „сондирай, бейби, сондирай“. Това са външните заплахи. Но има и такива, които идват отвътре, пише Хавиер Блас в свой материал за Bloomberg.
На всеки няколко години картелът се изправя пред повтарящо се предизвикателство: Един от членовете му е похарчил много пари за нови петролни находища и няма търпение да превърне тези инвестиции в барели суров петрол. В началото на 2000 г. Алжир беше този нетърпелив член, който искаше да увеличи добива; през 2010 г. това беше Ирак. Неотдавна тази роля поеха Обединените арабски емирства. През следващата година това ще бъде Казахстан.
Централноазиатската държава обедини усилията си с ОПЕК през 2016 г., когато петролният картел създаде съюз с няколко други големи петролни държави, като разширената група беше наречена ОПЕК+. В продължение на почти десетилетие Казахстан беше неудобен партньор на картела, като най-често добиваше над квотата си. Предизвикателството ще се увеличи през следващата година, когато ще бъде готов проект на стойност 45 млрд. долара за разширяване на най-голямото петролно находище в страната.
Ако бъде разрешено да се изпомпва с пълен капацитет, разширяването на петролното находище Тенгиз, което се подготвя почти десетилетие, може да доведе до добив на около 260 000 барела дневно от средата на 2025 г. Това може да не звучи много, но се равнява на около една четвърт от очакваното увеличение на световното търсене на петрол през следващата година. Разширението, заедно с по-големия от очаквания добив от съществуващите съоръжения в находището, ще позволи на Казахстан да повиши производството си на петрол, включително вид лек петрол, наречен кондензати, до рекордните над 2 млн. барела дневно през следващата година.
Барелите от Казахстан
Централноазиатската държава се надяваше, че до момента на пускане в експлоатация на разширението на Тенгиз квотата ѝ ще бъде малко по-висока, което ще ѝ даде възможност да увеличи добива, без да нарушава ограниченията прекалено явно. Още през юни ОПЕК+ одобри план за бавно увеличаване на квотите си през последните месеци на 2024 г. и след това през 2025 г.
Месечните увеличения трябваше да започнат от септември, но бяха отложени до януари заради спадащите цени на петрола. Предвижда се картелът да заседава в неделя, за да обсъди дали да направи нова пауза. Делегати от ОПЕК+ твърдят, че е вероятно ново отлагане, въпреки че официалните разговори все още не са започнали.
Суровият петрол сорт Brent, който се счита за световен бенчмарк, се търгува около на 75 долара за барел в продължение на няколко седмици въпреки значителното напрежение в Близкия изток, включително иранските и израелските бомбени атентати. Възможността за вътрешни разногласия в рамките на ОПЕК+ може допълнително да отслаби пазара..
Ако картелът се съгласи на допълнително отлагане, това ще бъде значителна пречка за Казахстан. Ако страната се придържа към ограниченията си за добив в ОПЕК+, тя няма да може да произвежда този допълнителен петрол въпреки големите инвестиции - или ще трябва да намали добива на други места, за да компенсира увеличението в Тенгиз. Ако се ръководи единствено от икономически съображения, Казахстан би направил второто, тъй като добивът в Тенгиз е с най-ниска себестойност и следователно е много изгоден за правителството и неговите чуждестранни партньори.
Находището Тенгиз, експлоатирано от американския енергиен гигант Chevron Corp., е част от тройка супергигантски петролни находища в Казахстан, които включват Карачаганак и Кашаган.
Държавната компания KazMunayGas заедно с китайски, руски и местни частни групи управляват други много по-малки находища с по-високи производствени разходи. В миналото правителството е инструктирало KazMunayGas да намали добива в тези находища, които често изискват цени над 50 долара за барел, за да се реализира печалба.
В противен случай Казахстан може да пренебрегне ограниченията, определени от ОПЕК+, като се присъедини към ОАЕ и Ирак, които добиват значително над квотите на картела. Страната вече направи това през последните месеци, което доведе до напрегнати сблъсъци с картела, включително пътуване на генералния секретар на картела Хайтам Ал Гаис до столицата Астана за срещи с ръководството на страната през август. По-нататъшното увеличаване на добива само ще задълбочи проблема.
От ключово значение е колко дълго ОПЕК+ ще забави увеличаването на квотите. Наскоро Chevron увери инвеститорите, че разширяването на Tengiz ще започне през първата половина на следващата година, което поставя краен срок за новия петрол до края на юни. Четейки между редовете, се оказва, че Chevron се опитва да даде по-малко обещания и повече от това да изпълни, така че барелите може да потекат по-рано. Ако групата просто обяви тримесечно закъснение до края на първото тримесечие, това може да не причини големи проблеми на Казахстан. Но ако увеличението се отложи за второто тримесечие, както очакват мнозина на петролния пазар, това може да означава челен сблъсък между азиатската страна и ОПЕК+.
Подобни сблъсъци са довели до сериозни вътрешни борби в групата. През 2021 г. например ОАЕ блокираха за няколко дни сделката на ОПЕК+, след като влязоха в конфликт със Саудитска Арабия по отношение на квотите. Въпреки че Рияд спечели битката по това време, в крайна сметка той загуби войната, което позволи на Абу Даби да договори значителни отстъпки за квотите през следващите месеци. А когато картелът се опита да намали квотата на Ангола през 2023 г., страната отвърна на удара и в крайна сметка напусна групата. Рискът е Казахстан да последва този пример. През 2025 г. ОПЕК+ е изправен пред трудности на много фронтове.