Резките промени в политиката, съпътстващи последните смени в американската администрация — 2017, 2021 и скоро 2025 — причиняват объркване и виене на свят и могат да бъдат вредни за здравето. Затова нека се съсредоточим върху един въпрос, който обобщава уникалната опасност на нашето време. Това е противоречието около плановете на САЩ да създадат нови крилати ракети с ядрени бойни глави, които ще се изстрелват от кораби или подводници.
Ентусиазмът за този проект, колкото и скъп и сложен да е той, датира от първия мандат на Доналд Тръмп. След това Джо Байдън отмени плана, въпреки че Конгресът продължи да отпуска средства за него. Сега, когато Тръмп се завърна, той със сигурност ще пожелае тази ядрена подводна крилата ракета, известна като SLCM-N.
Още по време на първия мандат на Тръмп, Русия модернизираше ядрените си сили, Китай ускоряваше разширяването на своя арсенал, Северна Корея се подготвяше да направи същото, а Иран го обмисляше. (Новото сега, освен няколко горещи войни, е, че тези държави все повече формират антиамериканска „ос“.) Затова администрацията на Тръмп ускори модернизацията на американските сили, като вложи повече средства в нови бойни глави, нови ракети, бомбардировачи и подводници, които да ги изстрелват. Също така започна изследвания за новата подводна крилата ракета, което представлява историческа промяна.
Днес почти всички ядрени оръжия в арсенала на САЩ са „стратегически“. Те имат много по-голяма мощност от бомбата пусната над Хирошима и могат да преминат целия свят, за да ударят всеки враг, който пръв изстреля такова оръжие срещу САЩ или техните съюзници, като така възпират подобни нападения.
По време на Студената война САЩ разполагаха и с хиляди по-ограничени (макар и все така дяволски) „тактически“ ядрени оръжия, предназначени за кратки разстояния, за да победят вражески армии в Европа или Азия. След 1991 г. обаче поредица от президенти до голяма степен се отказаха от тях. (САЩ запазиха само около 100 тактически бойни глави в Европа, които могат да бъдат изстреляни в случай на извънредна ситуация от съюзнически самолети.) Като част от този процес, военноморските сили също пенсионираха ядрените крилати ракети Tomahawk, които бяха разположени на кораби и подводници през 80-те години.
След Студената война доктрината на американската армия се основаваше на превъзходството на САЩ в конвенционалната (неядрена) бойна мощ. Целта на останалите ядрени оръжия беше главно да предотвратят ядрена война. Джо Байдън дори обмисляше официално приемане на политика на „не първа употреба“ (прилагана единствено от Китай). Следователно целта с ядрените оръжия беше никога да не се използват, а да се ограничат и в крайна сметка намалят техният брой. Най-важният елемент от това усилие е договорът “Нов СТАРТ” между САЩ и Русия.
Противниците на Америка обаче възприеха различен подход. Осъзнавайки, че вероятно биха загубили конвенционална война срещу САЩ, Русия, а също и Китай и Северна Корея, започнаха да добавят по-малки тактически ядрени оръжия към арсеналите си (които не са обхванати от договора “Нов СТАРТ”). Русия сега превъзхожда САЩ приблизително 10 към 1 в тази категория. Кремъл предполага, че чрез демонстративно използване на една или две такива ракети в началото на конфликт, може да принуди САЩ да се откажат, за да избегнат ескалация към пълно ядрено унищожение.
Първата администрация на Тръмп искаше да оспори тези предположения в Москва, Пекин и другаде, като върне някои тактически ядрени оръжия, като SLCM-N. Тъй като тези оръжия са ограничени, а не стратегически, аргументираха се те, те ще дадат на президента „гъвкави опции с по-малка мощност“ в чуждестранните военни конфликти. Какво лошо има в това да имате повече опции?
Конгресът се съгласи и отпуска средства за разработването на SLCM-N всяка година от първата молба на Тръмп. Но администрацията на Байдън замрази проекта. Един от аргументите е разходът (бюджетът е ограничен и харченето на повече за тези ядрени оръжия означава по-малко средства за други оръжия или дори за неща като здравеопазване). Друг аргумент е излишъкът: защо да не се прикрепят тактически бойни глави към балистичните ракети на подводниците, които вече кръстосват моретата?
Но основният проблем е много по-дълбок. Ще укрепи ли SLCM-N, и по-широко казано всяка нова тактическа ядрена бомба, американското възпиране в Европа и Азия? Или ще дестабилизира режима на взаимно възпиране между всички ядрени сили (в момента девет, десет ако Иран се присъедини)? Даване на лидерите на нови възможности с малка мощност може да ги изкуши да използват тези оръжия в кризисна ситуация. Това би нарушило ядреното табу и би направило атомната война по-вероятна.
Вземете сегашната конфронтация между Русия и Запада в Източна Европа, от горещата война в Украйна до хибридната война в Балтика. Руският президент Владимир Путин през последните хиляда дни намеква, че може да отговори на по-голяма американска или НАТО-вска подкрепа за Украйна, като хвърли тактически ядрени оръжия, било то в Украйна или другаде. Тази седмица той дори одобри нова доктрина в тази насока. (Дали заплахата му е достоверна, е друг въпрос.)
Байдън, от своя страна, ясно заяви на Путин, че всяка употреба на ядрено оръжие ще има драстични последици за Русия, режима и самия Путин. Но САЩ ще отговорят с масирана конвенционална, а не ядрена атака, за да предотвратят ескалация към ядрен обмен между Русия и Запада.
Представете си, за целите на нашия военен сценарий, че американски подводници, въоръжени както с конвенционални, така и с ядрени крилати ракети, започнат да патрулират около Русия. Сега Путин хвърля ядрена бомба в Черно море. САЩ започват наказателен удар, а подводниците изстрелват ракети. Кремъл има минути да реши какви ракети идват: конвенционални или ядрени? И ако са ядрени, дали са насочени към командните и контролните структури на Русия? Докато ракетите са още във въздуха, Русия изстрелва още тактически ядрени оръжия.
Спирала от изстрелвания и контраизстрелвания моментално прави академичната разлика между тактически и стратегически оръжия безсмислена. Всички противници ще трябва да вземат решения в рамките на минути и под екзистенциален натиск (Северна Корея, например, може да се паникьоса и да удари Южна Корея). Рискът от погрешни изчисления се увеличава.
Една научна симулация моделира как единствен руски тактически удар, в рамките на по-малко от час, може да ескалира до пълномащабен ядрен обмен, който оставя 44 милиона загинали и 57 милиона ранени, без да се броят жертвите от радиация по-късно. На този фон все още ли е по-добре винаги да има повече „възможности“?
Това не е непременно аргумент срещу SLCM-N или други американски тактически ядрени оръжия. Вината за днешната нестабилност лежи изцяло върху Путин, заради нарушаването на ядреното табу с неговите заплахи; върху Китай, заради надпреварата да достигне ядрено равенство с Русия и САЩ за около десетилетие; и върху Русия и Китай заради обединяването им, което принуждава САЩ да се тревожат за изправяне срещу обединен фронт.
Затова Тръмп трябва да вземе две големи решения: Първо, дали да увеличи американския арсенал от стратегически оръжия, за да съответства на комбинирания брой на Китай и Русия, с цената на започване на нова и разрушителна оръжейна надпревара. И второ, дали да добави отново тактически ядрени оръжия и да ги включи в ядрената доктрина. И двата въпроса ще излязат на преден план през първата му година, не на последно място защото Новият СТАРТ изтича през февруари 2026 г., и скоро няма да има нищо, което да ограничава ядрените суперсили.
Ако Тръмп наистина вярва в своя лозунг „мир чрез сила“, той ще използва перспективата за SLCM-N, дори преди тя да съществува, за да подтикне Москва и Пекин към нови преговори за контрол на оръжията. Тръмп може да ги убеди, като се позове на Антон Чехов, когото те ще разпознаят: Ако в първото действие на пиесата на стената е окачен пистолет, то в следващото той трябва да бъде използван. Ако този пистолет има ядрени патрони, със сигурност би било по-добре за всички замесени да не го окачват на стената изобщо.