„Второто пришествие“ на Доналд Тръмп безспорно е лоша новина за Германия. Благодарение на огромния си търговски излишък със САЩ Берлин отдавна е обект на критики от страна на новоизбрания президент-протекционист. И все пак неотдавнашният разпад на германската тройна коалиция и вероятната победа на консервативния лидер Фридрих Мерц на изборите през февруари следващата година дават шанс за възстановяване на отношенията и за въвеждане на икономически политики, които в крайна сметка да помогнат за преодоляване на тази разлика.
Проблемът не е в германския износ, а в недостига на внос и разходите. Ето защо следващото германско правителство трябва приоритетно да стимулира вътрешното търсене и да увеличи публичните и частните инвестиции. И тогава нека Тръмп обяви тези постижения за победа.
Външна уязвимост
Салдото по текущата сметка на Германия се е възстановило, но остава под пика от 2016 г. Един по-протекционистки Бял дом не е добра новина
Заможен бивш корпоративен адвокат и председател на надзорния съвет на германското подразделение за управление на активи на BlackRock Inc., Мерц би трябвало е добър контрапункт на Тръмп: и двамата говорят езика на парите. Популистката реторика на кандидата на ХДС невинаги звучи добре у дома, но бъдещият обитател на Белия дом може да я възприеме по-положително.
Като ревностен атлантик, Мерц трябва да е ужасен от пренебрежителното отношение на американския си колега към НАТО. Но изглежда, че той е съгласен с настояването на Тръмп Германия да харчи повече за отбраната си. (Макар че тази година Германия ще изпълни ангажимента си към Алианса да отделя 2% от брутния си вътрешен продукт за отбрана за първи път от десетилетия, това е необходимият минимум с оглед на бруталното нахлуване на Русия в Украйна и намаляването на гаранциите за сигурност от страна на САЩ).
Търговията изглежда като много по-болезнена тема: Повишаването на цените на енергията и суровините през 2022 г. само временно намали външните дисбаланси на Германия и според S&P Global Ratings страната вероятно ще има излишък от средно над 6% от БВП до 2027 г. по текущата си бюджетна прогноза (макар и това да е доста под пика.)
На фона на слабото търсене в Китай най-голямата европейска икономика все повече зависи от износа за САЩ - двустранният излишък в търговията със стоки на Германия със САЩ възлиза на рекордните 63,3 млрд. евро за миналата година.
Нарастваща зависимост
Германия е по-зависима от износа за САЩ, отколкото когато и да било през последните 20 години.
Берлин не контролира вътрешната търговска политика, която е отговорност на Европейския съюз. Но ако Тръмп изпълни заплахата си да наложи мита в размер до 20% върху вноса, Германия ще бъде силно засегната; Бундесбанк предупреди, че тези заплахи могат да доведат до намаляване с 1% на националното производство. Не е ясно как принуждаването на съюзника им да изпадне отново в рецесия е от полза за САЩ - вероятно това ще отслаби еврото и по този начин ще затвърди още повече търговския излишък на Германия.
Тръмп е обсебен от това, че германските производители на автомобили изнасят повече за САЩ, отколкото обратното, и иска вместо това те да произвеждат продуктите си в Щатите.
В действителност те вече го правят. Въпреки че Поршетата, които карат американците, се произвеждат в Европа, BMW AG и Mercedes-Benz Group AG имат огромни заводи в САЩ. Всъщност САЩ са най-големият реципиент на германски преки инвестиции, които възлизат на почти половин трилион евро.
Не толкова лош приятел
САЩ са най-предпочитаната дестинация за германските преки инвестиции
Износът на капитали е обратната страна на големия излишък по текущата сметка на Германия; защото страната не закупува еквивалентно количество стоки от чужбина, прекомерните спестявания на страната се рециклират в чужбина. Но фактът, че от 2010 г. насам Германия е регистрирала нетни изходящи капиталови потоци в размер на над 650 млрд. евро, все повече изглежда като проблем.
Дебат за деиндустриализацията
От 2010 г. насам Германия е отбелязала нетен отлив на капитали от над 650 млрд. евро.
Мерц разглежда това изтичане на капитали като доказателство за намаляващата привлекателност на страната като място за бизнес и мисля, че има право.
Когато преди две десетилетия Германия за последен път преживя тежка икономическа криза, лявоцентристката коалиция на Герхард Шрьодер прие т.нар. реформи „Харц“, за да стимулира заетостта и да подобри международната конкурентоспособност на Германия. Потискането на разходите за заплати обаче допринесе за увеличаване на излишъка по текущата сметка.=
Този път акцентът трябва да бъде поставен върху стимулирането на вътрешното потребление и инвестициите. Въпреки че германците напоследък се радват на инфлационно увеличение на заплатите, склонността им към спестяване остава много висока и възлиза на около 11% от разполагаемия доход.
Култура на спестяване Германците все още спестяват около 11% от разполагаемия си доход, което е два пъти повече в сравнение със САЩ
Тази пестеливост несъмнено отразява липсата на доверие в икономическите перспективи на Германия и предстоящото пенсиониране на представителите на голямото поколение, родено непосредствено след Втората световна война, както и огромното неравенство в богатството; богатите прибират огромни суми, докато хората в долната част на доходната скала едва свързват двата края, независимо от увеличаването на минималната работна заплата.
Но ето го и проблемът: Когато компаниите и домакинствата не желаят да харчат, а правителството се стреми да балансира бюджета, не е чудно, че от 2019 г. насам икономиката стагнира в реално изражение.
В неотдавнашна своя публикация призовах Германия да увеличи фискалната си мощ, като реформира т.нар. дългова спирачка, за да финансира така необходимите публични инвестиции. Изглежда, че сега, когато Мерц има добри шансове да управлява, той е станал по-отворен към тази идея.
Но Германия трябва да намери и начини за усвояване на повече от спестяванията на предприятията и домакинствата в страната. Мерц подкрепя идеята за мобилизиране на част от трилионите евро, които германците съхраняват в нискодоходни банкови сметки, за инфраструктурни разходи, което е обещаваща идея.
Купчина пари
Германците съхраняват почти 3 трилиона евро в банките, но те често не носят голяма възвръщаемост
Заслужава си да се обмисли и финансирана от държавата премия за бизнес инвестиции, както препоръчва министърът на икономиката Роберт Хабек. С оглед на хроничния недостиг на жилища, Германия трябва да намали и обременителните разпоредби, за да стимулира инвестициите в жилищно строителство.
Друга причина, поради която германците трупат толкова много пари, е, че те знаят, че пенсионната система на разходопокривен принцип, при която сегашните доходи на пенсионерите се финансират от сегашните работещи, не е устойчива, тъй като населението в трудоспособна възраст е на път да намалее поради демографските причини. Ето защо следващото правителство трябва да реформира пенсионната система, за да даде възможност за повече спестявания в акции с данъчни облекчения, които в по-дългосрочен план би трябвало да генерират добра доходност.
Насърчаването на по-дълъг работен ден и подобряването на детските грижи за тези, които в момента работят на непълно работно време (често жени), би повишило разполагаемите доходи и би допринесло за справяне с недостига на работна ръка. Наред с това следва да се предложат данъчни облекчения на желаещите да отложат получаването на пенсия и да се повиши пенсионната възраст (понастоящем се предвижда тя да достигне 67 години до 2031 г.), така че да отразява по-добре увеличената продължителност на живота.
Да убедим Тръмп, че подобни мерки в крайна сметка ще увеличат търсенето на американски стоки, ще бъде трудна задача. Но Мерц има по-добри шансове от всички.
Крис Брайънт е колумнист на Bloomberg, който се занимава с промишлените компании в Европа. Преди това е бил репортер във Financial Times.