Сривът на стартъпа за производство на батерии Northvolt AB е значителен удар върху амбициите на Европа за чисти технологии, но е важно континентът да си вземе правилните уроци. Въпреки че подаването на декларация за несъстоятелност по Chapter 11 на шведската фирма в четвъртък би трябвало да предизвика търсене на отговори, крахът на компанията показва, че на Европа ѝ липсва опит и изпълнение, а не капитал или амбиция. Наваксването в надпреварата за чисти технологии може да изисква малко повече смирение – и външна помощ.
Провалът на това, което доскоро беше един от най-ценните стартиращи компании в Европа, не можеше да дойде в по-лош момент. Европа с право е разтревожена от изоставането от САЩ и Китай в икономическо отношение и в технологичната надпревара, а финансовата решимост на правителствата и техните граждани да се справят с изменението на климата започва да изчезва.
Докато решението да потърси защита от кредиторите беше продиктувано от ликвидна криза, Northvolt едва ли можеше да се оплаче от недостиг на финансиране. Основана през 2016 г. от двама бивши мениджъри на Tesla Inc., тя получи около 10 милиарда долара дялово и дългово финансиране от известни инвеститори, включително Goldman Sachs Asset Management, Baillie Gifford и Volkswagen AG (общата сума трябваше да се увеличи с още 5 милиарда долара, преди компанията да бъде принудена да спре разширяването си, когато степента на нейните производствени проблеми стана очевидна).
Циничното тълкуване е, че Northvolt бе създадена специално, за да се възползва от манията по чистите технологии и глобалното раздаване на субсидии. Една фрагментирана Европа се затопля към идеята за национални шампиони в стратегическите индустрии и е параноична да не стане зависима от Китай за декарбонизацията. Northvolt сякаш предлагаше идеално решение: обещаваше да изгради не само фабрики за батерии, но и свързаната верига за доставки и рециклиране, всички захранвани от чиста енергия.
Но не можеше да се избере по-трудна индустрия, за да се направи това. Реалността е, че производството на батерии е с нисък марж и капиталоемко, докато изграждането на нови заводи отнема време и е технически много предизвикателно.
Намирането на служители, запознати с тънкостите на производството на батерии, е изключително трудно; убеждавайки ги да се приближат до Арктическия кръг, където се намира първият обект на Northvolt, още по-трудно. Дори опитни азиатски компании се борят да печелят пари на фона на забавяне на търсенето, падащи цени и ожесточена конкуренция. С оглед на огромния свръхкапацитет в Китай, Northvolt без съмнение няма да бъде последният фалит в този сектор.
Докато провалът е неразделна част от бизнеса, жизненоважно е Европа да си извлече поуки от този провал. Декарбонизирането на индустриалната база на континента ще изисква трилиони евро инвестиции. Ако доставчиците на капитал се опарят - в случая на Northvolt, скандинавските пенсионни фондове имат значителни експозиции - те ще помислят два пъти, преди да напишат чекове следващия път.
Някои от тези очаквани проекти са масивни: финансовите поддръжници на Northvolt също стоят зад Stegra AB, която събра 6,5 милиарда евро за мащабен завод за зелена стомана в Северна Швеция. Стискайте палци да върви по-добре. Отчасти поради обсипването със субсидии - някои от които са ограничени във времето и обвързани с това колко произвежда - Northvolt се разрасна твърде бързо. Наред с гигафабриките в Швеция, разработваше проекти в Германия и Канада. (Northvolt Германия и Northvolt Северна Америка се финансират отделно и не са част от заявлението за фалит.)
Резултатът беше, че компанията беше разтегната твърде много и не се фокусира достатъчно върху надеждното производство на висококачествени батерии. Освен това се опита да направи твърде много сама. Въпреки че и на мен ми се иска Европа вече да има родни шампиони за батерии, реалността е, че китайски и корейски компании като Contemporary Amperex Technology Co., BYD Co. и LG Energy Solution Ltd. имат огромна преднина.
И дори ако Европа успее да изгради собствени фабрики за батерийни клетки - Volkswagen е сред тези, които все още се опитват - континентът ще разчита на Китай за други части от веригата за доставки за години напред.
Не казвам, че Европа не трябва да се стреми към голям успех - истории за индустриален успех като Airbus SE показват, че този континент все още не е за боклука. Искрено се надявам Northvolt да успее да получи ново финансиране по време на процеса на фалит, така че усилията му да не са напразни. Но няма нищо срамно в насърчаването на азиатски фирми за батерии да създават фабрики тук, в идеалния случай като част от съвместни предприятия, позволяващи трансфер на технологии и обмен на знания. Освен това може да има възможности за европейски фирми да процъфтяват в ниши или да разработват оборудване от следващо поколение.
Засега Европа трябва да върви, преди да може да бяга.
Крис Брайънт е колумнист в Bloomberg Opinion, отразяващ индустриални компании в Европа. Преди това е бил репортер за Financial Times.