Новоизбраният президент Доналд Тръмп вероятно няма да изтегли САЩ от НАТО, но е възможно да ограничи американските интереси отвъд океана. Избирането му засилва необходимостта Европейският съюз да укрепи собствените си способности за сигурност. Не е ясно дали блокът ще се справи с тази задача.
Въпреки че разходите за отбрана са се увеличили с 50% след анексирането на Крим от Русия през 2014 г., европейските въоръжени сили са изправени пред сериозни предизвикателства: изчерпани запаси, слаб подбор на кадри и силна зависимост от САЩ по отношение на ключови капацитети като разузнаване и презареждане с гориво във въздуха. В нов доклад на Bloomberg Intelligence се посочва, че 15-те най-големи европейски членки на НАТО може да се наложи да удвоят годишните си разходи за отбрана, за да се справят с настоящите заплахи.
Не са достатъчни поетапни увеличения на разходите за отбрана на национално ниво. С бавен растеж и ограничени бюджети повечето страни от ЕС не разполагат със средства за съществено увеличение, а фрагментираният подход на Европа към поръчките и вземането на решения в областта на отбраната само задълбочава неефективността, като води до припокриване и разхищения.
Европа се нуждае от по-ефективен начин за финансиране на своите армии и координация на отбранителните си политики. При липса на по-голям общ бюджет блокът трябва да обмисли възможността за емитиране на общ дълг за разходи за отбрана - идея, предложена от Франция и Естония по-рано тази година и подкрепена от няколко други членове на ЕС. Едно такова споразумение ще зависи много от подробностите, но като цяло си заслужава да се разгледа сериозно.
По-голямото съвместно финансиране може да увеличи общия военен капацитет и готовност на ЕС, както и да укрепи неговите граници. Освен това то би могло да ограничи безстопанствеността и да използва по-пълноценно малките компании и техните иновации - от безпилотни самолети до изкуствен интелект. Би могло да помогне за обединяването на политически фрагментирания блок около обща и (предимно) аполитична цел. Инвеститорите също биха възприели ангажимента за стабилност и устойчивост като фактор, който прави Европа по-привлекателна за правене на бизнес.
Същевременно създаването на нов механизъм за отпускане на заеми на ниво ЕС няма да е никак лесно. Няколко страни членки, най-вече Германия, се противопоставят на взаимното поемане на дълг. Някои от тях настояват, че предишната съвместна емисия, при която блокът одобри около 850 млрд. евро за възстановяване от пандемията, е била еднократна спешна мярка, а не модел за бъдещо финансиране. От юридическа гледна точка подобни облигации трудно могат да се съгласуват с Договора за ЕС, който забранява „разходите, произтичащи от операции с военни или отбранителни последици“.
С известна политическа воля тези пречки на теория трябва да бъдат преодолени. ЕС използва правните разпоредби за индустриалната политика, за да насочи в по-малък мащаб средства към програми за сътрудничество в областта на отбраната и научноизследователската и развойната дейност. Европейският механизъм за стабилност, който беше създаден по време на кризата в еврозоната през 2012 г. и се намира извън правната рамка на ЕС, може да се използва за отпускане на нисколихвени заеми (макар и не безвъзмездни) за разходи за отбрана, както предложи бившият италиански министър-председател Енрико Лета. Европейският съюз също така може да се спре на едно по-слабо рестриктивно тълкуване на своя договор, което да позволи възлагането на общи поръчки. Ако общите усилия на блока се забавят, могат да възникнат по-малки коалиции, както в случая с еврото.
Какъвто и подход да изберат поддръжниците на тази идея, те ще трябва да я аргументират подробно: Набирането на тези средства няма да е от голяма полза, ако липсва цялостна стратегия за тяхното изразходване. Ще бъде необходима стабилна правна рамка, която да осигури прозрачност, да премахне пречките пред сътрудничеството на национално равнище и да гарантира ефективност. Координирането с НАТО и Великобритания и недопускането на протекционистки мерки за местните фирми ще бъде от съществено значение за предотвратяване на разхищенията и укрепване на съюзите.
Настоящият подход на Европа за финансиране в областта на отбраната със сигурност е неустойчив. Без реформи блокът скоро може да бъде изправен пред избор: да пренасочи средства от съществуващите бюджетни програми или да приеме статукво, което прави държавите уязвими и отслабва трансатлантическия съюз. Какъвто и да е следващият ход на Тръмп, Европа трябва да се възползва от момента, за да реши собственото си бъдеще.