Ключът към всички магически трикове е отвличането на вниманието, което е най-добрият начин да разберем последната серия от ядрени закани на руския президент Владимир Путин, включително - ако все още непотвърденият доклад на украинските военновъздушни сили се окаже верен - първото използване на междуконтинентална балистична ракета в четвъртък за поразяване на цел в Украйна.
Междуконтиненталните балистични ракети са предназначени основно за пренасяне на ядрени бойни глави до цели, отдалечени на хиляди километри. Тази би пренесла конвенционални експлозиви на около 1000 километра, от Астрахан, в северния край на Каспийско море, до украинския град Днепър.
Все още не знаем много неща, включително какво точно е било поразено, коя ракета е била използвана и какви щети и жертви са били причинени. Ясно е обаче, че това е отговор на американското и британското решение да се позволи на Украйна да използва балистичните ракети с малък обсег ATACMS и крилатите ракети Storm Shadow срещу цели в Русия, както и опит да се придаде достоверност на изтърканите в момента ядрени заплахи на Путин.
Всичко започна преди няколко дни, когато руски военни блогъри започнаха да предполагат, че Москва ще разположи срещу Украйна модерната си и спорна ракета РС-26. Известно още като „Рубеж“, това оръжие за потенциално масово унищожение е създадено изрично, за да размие границата между междуконтинентална балистична ракета и версиите с по-малък обсег на действие, забранени от вече несъществуващия Договор за ядрените сили със среден обсег на действие от 1987 г. Русия започна работа по своята ракета RN-26 през 2011 г., като използва съзнателно олекотен полезен товар при изпитания, които надхвърлиха 5 500-километровия праг за допустимия по това време обхват. Проектираният обсег на „Рубеж“ е около половината от него.
Русия разполага с много малко от тези много скъпи ракети и няма да изчерпи ядреното си възпиране, като използва много от тях в Украйна. Така че, независимо от причинените щети, ударът от четвъртък не е толкова предвестник на предстоящи подобни атаки с МБР, колкото опит да се убедят европейските столици и Вашингтон, че този път Путин наистина има предвид това, когато казва, че е готов да превърне тази война в ядрен конфликт.
Но е важно да се запази перспективата. Ние не сме на прага на ядрен пожар. Путин говори за огромния си ядрен арсенал, защото се оказа изключително ефективен в това да накара администрацията на Байдън и лидерите в Европа да се самоцензурират и да забавят помощта си за Украйна. Ако сега той успее да накара Тръмп да формулира мирните преговори като въпрос дали американците и европейците биха искали: а) да избегнат Трета световна война и ядрен Армагедон, или б) да продължат да подкрепят Украйна, докато тя не получи устойчиво споразумение, те със сигурност ще изберат вариант А.
И така, какви изводи да направим от всичко това? Един от тях е да спрем да треперим всеки път, когато Путин заговори за ядрени оръжия. Изменената публична доктрина за използване на ядрени оръжия, която той подписа тази седмица, е по-скоро още едно средство за сигнализиране, отколкото оперативно, и не премахва нито една от огромните пречки и разходи, свързани с действителното натискане на червения бутон. Изчисленията за това не бяха логични, когато Русия губеше в Украйна през 2022 г.; те са по-малко логични сега, когато тя печели и един по-сговорчив президент на САЩ е на път да встъпи в длъжност. Очевидното използване на междуконтинентална балистична ракета в четвъртък няма да промени това.
Ако ядреният шум е отвличане на вниманието, то с другата си ръка Путин ескалира войната по съвсем конкретни начини. Това включва разполагането на севернокорейски войски и балистични ракети със среден обсег, които предизвикаха промяната на мнението на Вашингтон по отношение на ATACMS. В понеделник бяха прекъснати подводните кабели, свързващи Швеция и Финландия съответно с Литва и Германия. В момента се провеждат разследвания, но засега се предполага, че става дума за руски саботаж. За разлика от атаката на газопровода „Северен поток“ през 2022 г. е трудно да се види кой друг би имал мотив.
Междувременно Израел е изненадан от количеството, сложността и скорошната дата на производство на руските оръжия, които откриват в оръжейните тайници на „Хизбула“ в Ливан. В Йемен Москва, както се съобщава , е предоставила данни за насочване, за да помогне на бунтовниците хути да ударят търговските кораби в Червено море. Според доклади на Wall Street Journal и Reuters, наред с други, Кремъл също така е обмислял сделка, сключена с посредничеството на Иран, за предоставяне на противокорабни ракети на хутите, които биха могли да застрашат американските военни кораби. Тогава това не се случи, но Путин много ясно заяви, че ако съюзниците на Украйна са ѝ позволили да използва своите крилати и балистични ракети, за да удари Русия, той ще даде на враговете на Запада средствата да направят същото. Няма причина да се съмняваме в него.
Очаквайте още такива действия, по-специално атаки срещу подводни кабели. Простото географско положение означава, че Русия, чиято суша се простира от Балтийско море до Тихия океан, няма и не се нуждае от много от тях, докато Западът има. Това създава асиметрия на уязвимостта, която Русия, разполагаща с един от най-способните флотилии от дълбоководни подводници, които могат да достигнат кабелите на други държави, е в състояние да използва.
Всеки конфликт, който отвлича вниманието от инвазията на Путин или намалява военните и финансовите ресурси на САЩ, така че те да не могат да бъдат изпратени в Украйна, работи в негова полза. Така че той прави каквото може и където може, за да създаде хаос и напрежение. Някои от тези действия са ответни, но в повечето случаи са част от по-широките му военни усилия и едва ли биха приключили след прекратяване на огъня в Украйна. Путин не крие, че крайната му цел е да върне Русия на международния връх като велика сила.
И все пак внезапният обрат в политиката на САЩ по отношение на ATACMS го разтревожи и наистина прави нещата по-опасни. Перспективата, че следващият президент на САЩ ще се опита да наложи бърз край на войната, прави жизненоважно и за двете страни да се уверят, че са във възможно най-силна позиция, когато музиката спре. Ако силите на Путин вече не се придвижват напред, защото украинските дронове, американските ATACMS и британските крилати ракети Storm Shadow унищожават руските складове за боеприпаси и енергийна инфраструктура, той ще бъде в много по-слаба позиция да третира преговорите за прекратяване на огъня като място, на което да поиска капитулацията на Киев.
Това е най-важното. Путин се опитва да си върне териториалното влияние на Русия; той не желае да се откаже от властта, която идва с империята, както са правили британците, французите, австрийците и османците преди него. Не съм чул някой да предполага, че светът би бил по-добър, ако Алжир все още е френска колония или Унгария все още се управлява от Виена. Ако тези империи бяха в състояние да заплашват света ако не постигнат своето, можете да бъдете сигурни, че щяха да го направят. И все пак нищо от това не означава, че Путин е готов да поеме радикалните рискове и сигурните разходи за ядрен удар.