Икономическото наследство на новоизбрания президент Доналд Тръмп може да зависи от това дали той предпочита сравнителната форма на прилагателно. По-конкретно, вярва ли, че е трудно да се изкарва прехраната в САЩ - или e по-трудно, отколкото беше?
Не е маловажна разлика. Централнaта заблуда на икономическия популизъм, доминиращ както отляво, така и отдясно, е, че нещата са били по-добри в миналото. Това е грешна диагноза. Навигирането в един несигурен свят и постоянно променяща се икономика винаги е било трудно – и винаги ще бъде. Но нещата не са по-трудни, отколкото бяха; в много отношения те стават по-лесни.
Това може да е малка и не особено полезна утеха за милионите американци, които имат трудности в днешната икономика. Но както по отношение на политическата реторика, така и на икономическата политика разликата има значение.
Вярно е, че инфлацията все още е по-висока, отколкото беше преди пандемията, и това направи живота на американците по-труден и по-несигурен (и е голяма причина Тръмп да спечели). Но инфлацията не е движеща сила на неговата икономическа програма, която има за цел да направи Америка отново велика.
Думата "отново" подсказва, че е имало време, дори преди първото му управление, когато нещата са били по-добри. Кога точно е било това не е ясно, но Тръмп е говорил за съживяване на производството чрез тарифи, така че да кажем, че това е следвоенната ера от 60-те години на миналия век. Което, за да бъдем честни, не е напълно различно от дневния ред на президента Джо Байдън, който имаше за цел да възстанови величието на Америка чрез овластяване на синдикатите и субсидиране на повече производство чрез индустриална политика.
Но връщането към американската производствена икономика всъщност не би било толкова добро.
Изкушаващо е да се романтизират 60-те години на миналия век, когато 30% от работната сила имаше работни места в производството, които предлагаха стабилни заплати, дългосрочна заетост, пенсия с дефинирани доходи и достатъчен доход от един човек, за да издържа семейството. Но тази ера не беше толкова добра, колкото изглеждаше. Стандартът на живот беше много по-нисък; хората живееха в по-малки къщи и не пътуваха толкова много и беше по-малко вероятно да изпратят децата си в университет.
През 1965 г. 69,5% от американците в трудоспособна възраст са били част от работната сила. Днес тази цифра е 83,3% - до голяма степен защото толкова много жени сега работят извън дома. Преди шест десетилетия САЩ имаха много по-малко приобщаваща икономика, която не предлагаше богатство или стабилност за по-голямата част от населението. Това може да е една от причините да има толкова много социални вълнения по време на този предполагаем икономически златен век.
Не бъдете прекалено носталгични по икономиката на миналото | Един от начините, по които САЩ са много по-добре сега, отколкото преди десетилетия: днешната работна сила е по-приобщаваща, отколкото беше
Днешната икономика предлага повече възможности на повече хора. Стандартът на живот и продължителността на живота са по-високи. Повече хора ходят в колеж, притежават дом, имат здравна застраховка, могат да получат кредит, да инвестират на пазарите и да получават пенсионни обезщетения. Заплатите станаха по-стабилни и хората остават на работа по-дълго. Накратко, икономиката е по-стабилна, отколкото е била преди 60 години.
Нищо от това не означава, че днешната икономика е перфектна. Здравеопазването и образованието, макар и по-добри и по-достъпни, са и по-скъпи в реално изражение. За младите хора все още е трудно да се утвърдят финансово и професионално, да не говорим в лично отношение. Непрекъснатото пускане на нови технологии внася постоянна несигурност в икономиката - което може да помогне да се обясни защо, въпреки че американците имат повече финансово богатство, те все още не се чувстват финансово сигурни. Икономическите очаквания се повишиха, което е знак за напредък, но и причина за стрес и безпокойство.
Отново, това може да е малка утеха за много американци, които смятат, че изостават. Но от гледна точка както на политиката, езикът има значение. Трябва да е възможно да предложим съчувствие и решения на днешните проблеми, без да обещаваме връщане в свят, който никога не е съществувал. Най-добрият начин да помогнете на хората е да улесните адаптирането им към съвременната икономика, да образовате децата им за професии на бъдещето, да поддържате икономиката в растеж и да предложите целенасочена помощ там, където е най-необходима.
Всеки опит за възстановяване на икономиката от миналото - независимо дали чрез разширяване на митата, опит за съживяване на синдикати, които не отговарят на съвременната икономика или налагане на индустриална политика - няма да увеличи просперитета. Това ще създаде изкривявания, които забавят растежа, ще увеличат дълга и ще помогнат на малцина за сметка на много.
Това, което проработи в първия мандат на Тръмп, бяха практическите политики, които прегърнаха бъдещето, като например използването на данъчния кодекс за насърчаване на повече научни изследвания и иновации и отмяната на регулации, които правят пазара на труда по-малко динамичен. По какъв път ще тръгне през втория си мандат остава несигурно.
Към момента на писане на тази статия администрацията на Тръмп изглежда има поне три фракции. Има една, ръководен от новоизбрания вицепрезидент Джей Ди Ванс, дефиниран от мирогледа на Факултета по икономика в Йейл, който иска да възстанови работните места в производството от миналото на всяка цена. Има кликата на Илон Мъск, която желае да направи промяна и е готова да разруши нещата по пътя. А по средата са хора като някои от вероятните му кандидати за министър на финансите, които разбират, че растежът изисква прегръщане на бъдещето, но не искат напълно да обърнат сегашната икономика. Те виждат митата повече като инструмент за сключване на сделки отколкото като възстановяване на старата икономика.
Ако Тръмп се придържа към средната позиция – с може би доза Мъск – той може да постави началото на просперитета, който много американци изпитаха при първото му управление. Ако се предаде на гледната точка на Ванс за света, Америка може да се окаже с икономиката на миналото. Тогава нещата наистина ще бъдат по-трудни, отколкото бяха.
Алисън Шрагер е колумнист на Bloomberg Opinion, отразяващ икономиката, и старши сътрудник в Manhattan Institute.