Сред популярните термини за климата „нетни нулеви емисии“ (Net Zero) вероятно е най-експлоатираният. Той може би е и най-неразбраният.
Много хора осъзнават, че постигането на нетни нулеви въглеродни емисии е ключово за постигане на температурните цели на Парижкото споразумение. Но колко от нас наистина разбират какво означава това?
Група учени, разработили концепцията за нетни нулеви емисии преди 15 години, публикуваха ново изследване в Nature, предупреждавайки, че тежката ни зависимост от естествените въглеродни поглътители за компенсиране на емисиите от изкопаеми горива е погрешно разбиране на оригиналната идея. Корекцията на курса е по-важна от всякога, особено предвид развитието на 29-ата конференция на ООН за климатичните промени (COP29), която вероятно ще продължи да насърчава еквивалентността между емисиите от изкопаеми горива и естественото поглъщане на въглерод.
Нека обясня с прости думи. „Нетни нулеви емисии“ означава, че въглеродните ни емисии са балансирани до нула, така че повече не увеличаваме концентрацията на парникови газове в атмосферата. В статията има някои технически уравнения, но едно опростено уравнение за илюстриране на основната идея изглежда така:
Емисии от човешка дейност + промяна в земеползването = 0
Естествените въглеродни поглътители — океани и гори— играят ключова роля в поглъщането и съхраняването на въглерод. В момента обаче разчитаме на тези природни ресурси да балансират нашето уравнение, което води до уравнение, изглеждащо по следния начин:
Емисии от човешка дейност + промяна в земеползването — пасивни въглеродни поглътители = 0
Това създава проблеми.
Второто уравнение може да стабилизира нивото на атмосферния CO2, но също така означава, че затоплянето ще продължи. Причината е, че планетата в момента абсорбира повече енергия от Слънцето, отколкото изпуска обратно в космоса. В крайна сметка ще бъде достигнато равновесие, тъй като излишната топлина ще бъде абсорбирана от дълбоките океани, но това ще отнеме дълго време (мислете в мащаб от векове), а през това време температурите ще се покачват. Статията отбелязва, че ако атмосферните концентрации останат на днешните нива, най-вероятното крайно затопляне все още ще надхвърли 2°C над доиндустриалните нива — което би ни отдалечило значително от целите на Парижкото споразумение.
Добрата новина е, че учените са открили, че ако пасивните въглеродни поглътители успеят да намалят атмосферния CO2, продължаващото затопляне на повърхността ще бъде отменено.
Ето защо премахването на въглерод е изключително важно за осигуряване на приятен и стабилен климат за нас и бъдещите поколения. Но тук има две роли — компенсиране на настоящите ни емисии от изгаряне на нефт, газ и въглища, и почистване на хаоса, който вече сме създали. Нашите гори и океани не могат да изпълняват и двете задачи. Земята е ограничен ресурс, който се конкурира с други наши нужди като храна, подслон и енергия, така че въглеродопоглъщащият капацитет на природните пространства е ограничен.
Това е особено вярно, тъй като климатичните промени дестабилизират въглеродните поглътители. Вижте само Ню Йорк, където пожарът в Дженингс Крийк гори повече от седмица. Канадските горски пожари през 2023 г. освободиха над 645 милиона метрични тона въглерод в атмосферата — количество, сравнимо с годишните емисии на големи нации, като само Индия, Китай и САЩ отделят повече въглерод годишно.
Когато изгаряме изкопаеми горива, замърсяването, което се създава, е практически постоянно — без намеса, CO2 ще остане в атмосферата между 300 и 1000 години. Вече не можем да твърдим, че въглеродът, съхраняван в дърветата, би издържал почти толкова дълго.
Това не означава, че няма място за компенсации в уравнението за нетни нулеви емисии, но стандартът трябва да бъде по-висок.
Майлс Алън, професор по геосистемни науки в Университета на Оксфорд и водещ автор на доклада, заявява, че целта до средата на века трябва да бъде „Геоложки нетни нулеви емисии“ — което означава, че „всеки въглерод, който излиза от земята, ще трябва да се върне обратно за постоянно съхранение.“ Това може да включва технологии като увеличаване на алкалността на океаните и директно улавяне на въглерод от въздуха. Разбира се, тези методи са скъпи и предизвикателни — още една причина да оставим изкопаемите горива под краката ни.
За съжаление, глобалните климатични стандарти насърчават нации и корпорации да разчитат на природата да върши трудната работа по декарбонизацията.
В оценката на антропогенните CO2 премахвания Междуправителственият панел за климатичните промени (IPCC) изрично изключва естественото поглъщане на въглерод, което не е пряко причинено от човешка дейност. Но други системи за докладване, включително националните инвентаризации на парниковите газове, позволяват пасивните поглътители да бъдат включени като премахване, ако се случват на „управлявана земя“, която страните могат сами да определят.
Тази вратичка означава, че можем да намалим наполовина емисиите на парникови газове, без да направим нищо. Например, Русия може да заяви, че е постигнала нетни нулеви емисии, просто като включи обширните си гори като управлявана земя. Всъщност това е основната ѝ стратегия. В своя план за действие за климата от 2020 г. тя заявява, че ще намали емисиите на парникови газове с 70% спрямо нивата от 1990 г. до 2030 г., като „вземе предвид максималния възможен капацитет за поглъщане на горите и други екосистеми.“ Като четвъртият най-голям замърсител, е тревожно, че страната може да каже „работата е свършена“, докато продължава да замърсява.
Някои нации вече са възприели този подход: Габон и Суринам са „опаковали“ своите тропически гори за продажба под формата на въглеродни кредити. Не е трудно да си представим бъдеще, в което островни държави се опитват да си припишат заслуга за въглерода, пасивно абсорбиран от океаните в техните изключителни икономически зони. Този подход рискува да бъде допълнително легитимиран, тъй като ключови елементи от новия въглероден пазар под Парижкото споразумение бяха одобрени на COP29 в Баку, Азербайджан. Ако премахванията от пасивни въглеродни поглътители не бъдат изключени от пазара, страните ще продължат да преследват погрешно тълкувана версия на нетни нулеви емисии.
Как да продължим напред?
Трябва да има по-голяма разлика между „биологични“ премахвания чрез въглеродни поглътители и „геоложки“ емисии от изкопаеми горива в климатичното докладване и целите. Тон от едното не трябва да се приравнява с тон от другото.
Нито една държава или компания не е направила тези разграничения досега — но има място в историята за първия, който ще надхвърли текущите изисквания.