Съюзниците на Украйна са напът да предизвикат собствената си „стратегическа загуба“

Съюзниците на Украйна трябва да координират усилията си за ускорено предоставяне на доставки, вместо да се съревновават кой ще „спечели“ мира.

09:57 | 20 ноември 2024
Автор:  Марк Чемпиън
Снимка: Bloomberg
Снимка: Bloomberg

Миналата година някои западни лидери започнаха да се хвалят със „стратегическото поражение“ на Русия в Украйна. Това винаги е било лоша идея – и реплика, която президентът Владимир Путин не пропуска да използва, за да поддържа фалшивото твърдение, че е изпратил армията си отвъд границата, за да защити Русия от западната агресия, вместо да нахлуе в бивша колония с цел облагодетелстване.

Сега, след повече от 1000 дни кръвопролития, най-накрая започваме да виждаме очертанията на подобно стратегическо поражение. Само че потенциалните губещи са Украйна и нейните съюзници, а не Путин.

Тук не се опитвам да обвинявам Доналд Тръмп предварително, ако Путин успее да сломи Украйна и да постигне военните си цели през новата година. Необмислената, унищожителна реторика от някои членове на семейството и съветниците на новоизбрания президент на САЩ не помага и трябва да спре. Но основната вина е другаде.

Някои републиканци, които подкрепят подхода на Тръмп „мир сега“, често вярно казват, че преди са подкрепяли много по-силна политика в подкрепа на Киев, отколкото администрацията на Байдън. Те искаха Белият дом и американските съюзници в Европа да предоставят на Украйна по-широк спектър от военна помощ, в по-големи количества и много по-бързо. Войната продължава и днес, като украинските сили се борят да удържат линията, отчасти защото това не се случи през 2014 г. или 2022 г.

По-малко вярно, същите тези републиканци сега твърдят, че единственият изход е да обяснят на украинците, че времето изтича и те трябва да приемат каквато и да е мирна сделка, която Путин е готов да предложи, и то според графика на Тръмп.

Президентът на Украйна Володимир Зеленски е съгласен, че войната трябва да приключи догодина; спорът е за това как. Киев, както и неговите балтийски, британски, полски и скандинавски приятели, разбират, че в момента Путин няма никакъв стимул да преговаря за каквото и да било и затова няма да го направи. Той има преимущество на бойното поле и вижда как западната решителност се разпада пред очите му. Когато Путин говори за мир, той има предвид капитулацията на Украйна.

Има само един отговор на този проблем, който не води до стратегическа загуба за Украйна и нейните съюзници в НАТО: бърза промяна за съгласуване на доставките за Украйна и възстановяването на силите с новата цел за постигане на трайно примирие, което да гарантира сигурността и независимостта на Украйна. Това трябва да стане обмислено и в съгласие.

Вместо това германският канцлер Олаф Шолц в петък стана първият западен лидер, който се обади на Путин от две години насам, без първо да се увери, че Киев и съюзниците му са на една вълна, и без никакви перспективи за успех. Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган скоро го последва, като изтече идеи за мирен план, който той иска да посредничи.

И двамата лидери реагираха на отворената врата от Тръмп за бърз край на войната, като го направиха за лична политическа изгода. Шолц е на път да напусне властта, след като обяви предсрочни избори. Той отчаяно търси чудо, което да обърне политическата му съдба, а некоординираният, непланиран телефонен разговор с Путин е резултат от това.

Ердоган се вижда като посредник между Москва и Запада от началото на конфликта. Той постигна забележителен успех в договарянето на сделка за продължаване на износа на зърно от блокираните украински пристанища в началото, но по-малко, когато става въпрос за по-голямата картина. Той няма намерение да позволи на Тръмп, Шолц или който и да е друг да му отнеме славата.

Както Зеленски каза след разговора с Шолц, това носи риск да се отвори кутията на Пандора – и той беше прав. Вероятното развитие е парад на лични амбиции за „лидерство“ в приключването на войната, което може да бъде само в полза на Путин. Кремъл бързо отхвърли плана на Ердоган да замрази сегашните фронтови линии, да отложи кандидатурата на Украйна за членство в НАТО с десетилетие и да разположи международни миротворци в демилитаризирана буферна зона като „неприемлив“.

Украйна и нейните поддръжници трябва бързо да съгласуват стратегията с ресурсите си. Силите на Киев се бият с толкова голяма решимост, колкото винаги са го правили. Доставките на боеприпаси и предимството им във войната с дронове са в по-добра форма, отколкото през голяма част от изминалата година, но не достатъчно, за да компенсират нарастващото превъзходство на Русия в жива сила. Изтощението, забавената мобилизация, която Зеленски неразумно отложи, и смелият, но в крайна сметка неуспешен опит за възвръщане на инициативата на бойното поле чрез завладяване на руска територия близо до Курск, допринесоха за това. В резултат украинските сили сега отстъпват територии с по-бързи темпове, отколкото по всяко време от пролетта на 2022 г.

Това не означава, че Русия е преодоляла многобройните слабости, които са й стрували стотици хиляди убити и ранени, без — поне засега — да постигне целта на Путин да върне Украйна под контрола на Москва. И все пак Русия може да поддържа загубите си по-дълго. Тя също така вече има съюзници, готови да доставят оръжия и дори войски, за да подпомогнат военните усилия.

Администрацията на Байдън правилно отпуска възможно най-много помощ, преди да се оттегли от сцената. Също правилно, макар и твърде късно, е решението да се разреши използването на тактическите балистични ракети ATACMS от Украйна срещу цели в Русия. Ограниченията бяха наложени от страх от ескалация от страна на Русия, но Путин, разбира се, ескалира независимо от това. Вече има потвърждение за разполагане на севернокорейски войски и тактически балистични ракети. Ракетите Hwasoong-11GA на КНДР имат максимален обхват от 900 километра и товароподемност от 500 килограма, в сравнение с 300 километра и около 240 килограма за ATACMS.

Съюзниците на Украйна трябва да координират усилията си за ускорено предоставяне на доставки, вместо да се съревновават кой ще „спечели“ мира. Лидерите, включително членовете на предстоящата администрация на Тръмп, трябва да наложат дисциплина върху публичните и частните си послания, така че Путин да няма съмнение, че отказът му да преговаря със Зеленски — вместо просто да изисква условия за капитулация — ще доведе до толкова високи разходи, че могат да застрашат позицията му у дома.

Само по себе си разрешаването на Украйна да използва ATACMS в Русия няма да постигне това. Нито пък допълнителни 5 милиарда долара или повече военна помощ от САЩ, изпратена на фронта през следващите няколко месеца. Нито инициативата на скандинавските страни за финансиране на разширяването на местното производство на оръжия в Украйна, от боеприпаси до ракети. Нито дори своевременното тактическо изтегляне на войски от Курск за укрепване на фронтовите линии в Украйна или по-доброто обучение и по-ефективното разполагане на новомобилизирани украински сили.

Но изпълнени заедно с последователна нова стратегия, тези действия имат потенциала да спрат бързо руските териториални напредъци и дори да обърнат някои от тях. Това далеч не е утопична надежда; инициативата в тази война е преминавала многократно от едната към другата страна. Растящото предимство на Украйна в технологиите за дронове, заедно с патовата ситуация на терена и нарастващата кампания за далекобойни удари срещу руски войски, петролна инфраструктура и летища зад линиите, все още могат да убедят Кремъл, че времето вече не е на негова страна.

Колкото и политически неприятно да е това, администрацията на Байдън и другите съюзници от НАТО трябва да правят всичко възможно, за да подготвят и на практика да помогнат на Тръмп. Те трябва да променят динамиката на бойното поле достатъчно, за да може следващият президент на САЩ да има козове, с които да спечели истински мир. Това няма да представлява стратегическо поражение за Кремъл, защото то никога не е било вероятно. Въпреки това може да принуди Путин да приеме примирие, което оставя Украйна независима и защитена от бъдещо нахлуване.