Бюджетът на Франция напредва през фрапиращите парламентарни дебати към пропастта през декември, когато лидерът на крайната десница Марин льо Пен може да позволи законопроектът да стане закон или да предизвика хаос, като свали правителството с вот на недоверие.
Първоначалният вариант на бюджета, който е предназначен да запълни увеличаващите се дупки в публичните финанси и да успокои инвеститорите, подлежи на поредица от гласувания и хиляди поправки, докато се движи между парламентарните комисии и залите на Националното събрание и Сената до средата на декември.
Сложностите се увеличават, тъй като министър-председателят Мишел Барние маневрира без мнозинство в долната камара на парламента и в условията на разногласия, които достигат дори до дясноцентристкото му коалиционно правителство.
Тъй като опозиционните партии във Франция обикновено гласуват против окончателния вариант на финансовия законопроект на правителството, Барние заяви, че вероятно ще трябва да разчита на конституционна разпоредба, известна като 49.3, за да приеме бюджета, без да го подлага на парламентарно гласуване.
„Когато виждам какво се случи в Националното събрание, изглежда трудно да се направи друго в края на дискусията“, каза френският премиер в интервю за вестник „Оуест-Франс“ в четвъртък.
Но потенциалните последици от подобен ход - понякога критикуван като недемократичен - ще бъдат зависими от Льо Пен. Ако тя сметне окончателния вариант на Барние за неприемлив, нейната партия може да подкрепи вот на недоверие от левите депутати, за да свали правителството.
Такъв резултат би бил катастрофален за усилията на страната да възстанови доверието на инвеститорите, които вече не вярват на Франция, след като бюджетният дефицит се задълбочи, а изборите доведоха до слабо правителство на малцинството. Разпродажбата на облигации на страната, откакто президентът Еманюел Макрон предизвика избори през юни, вече доведе до увеличаване на премията по 10-годишния дълг в съпоставка с Германия до около 76 базисни пункта от по-малко от 50.
Политическите рискове във Франция повишават разходите по заемите
За да се възстанови спокойствието и да се сведе дефицитът до 5% от икономическото производство от 6,1%, правителството обеща, че бюджетът за 2025 г. ще осигури 60 млрд. евро икономии от съкращаване на разходите и увеличаване на данъците, насочени към най-богатите лица и най-големите компании.
Льо Пен и нейната партия „Национален сбор“ упражниха своята власт върху това дали Барние ще успее или не, като повториха заплахите си да подкрепят вотове на недоверие, предложени от други групи. Но тя също така посочи, че крайната десница не иска да бъде агент на хаоса, тъй като се стреми да си изгради репутация на отговорна партия преди бъдещи избори, след като по-рано тази година постигна значителни успехи на европейските и парламентарните избори.
Гласуване за сваляне на правителството в момент на повишена геополитическа несигурност и когато следващите парламентарни избори не могат да се проведат преди лятото на 2025 г. би било рискована авантюра за Льо Пен. Засега тя и нейните съветници поддържат напрежението.
„Нямаме нищо против да гласуваме предложение за вот на недоверие, предложено от други, ще запазим тази възможност“, заяви в петък по TF1 Себастиен Шену, вицепрезидент на Националния рали. „Това е бюджет, който взема от джобовете на французите и прави нулеви икономии, така че не разчитайте, че ще му подадем ръка.“
Основни дати за бюджета за 2025 г.
Блъфирането по отношение на бюджета се върти около член 49.3 от френската конституция, на който може да се позове министър-председателят, за да приеме законопроект без гласуване. Миналата година бившият министър-председател Елизабет Борн използва многократно член 49.3, докато бюджетът и приложеният към него законопроект за социалното осигуряване преминаваха между Националното събрание и Сената.
Барние обаче има подкрепата на много по-малко депутати, което прави по-рисковано предизвикването на многократни гласувания на недоверие по финансови законопроекти, и той заяви, че иска да отрази в максимална степен приноса на опозиционните партии.
Разделенията в собствената му коалиция също правят крайния резултат от бюджета несигурен. За да успокои лоялните към Макрон законодатели, правителството вече заяви, че ще направи промени, за да ограничи планираните увеличения на налозите, плащани от работодателите. То също така планира изменения, за да смекчи мерките, засягащи пенсионерите, а Министерството на бюджета посочи, че е готово да удължи временното увеличение на данъците за най-богатите лица.
„Барние ще трябва да задоволи и собствените си войници, а това се случва във всякакви посоки“, каза Франсоа Екал, председател на мозъчния тръст за публични финанси FIPECO. „Той вероятно ще използва 49.3, но не е ясно за какъв бюджет".
След дебатите в Сената, които ще започнат в понеделник, и евентуален опит за съгласуване на различните версии в парламентарна комисия със седем сенатори и седем депутати, законопроектът ще се върне в Народното събрание в началото на декември. За да има време за разглеждане от Конституционния съвет и обнародване на закона преди началото на 2025 г., парламентът трябва да приеме законопроекта до средата на декември.
Ако бюджетът бъде отхвърлен на този етап - чрез гласуване или успешен вот на недоверие - според професора по публично право Ан-Шарлен Безина са възможни специални законопроекти, с които да се получи ускорено разрешение правителството да продължи да събира данъци през 2025 г. и да харчи минимума, за да поддържа функционирането на държавата месец за месец. Но това би означавало сурова форма на икономии, за която никой не е готов да поеме отговорност.
„Има твърде много дезорганизация за гласуване с „да“ на този бюджет и за да се избегне изпадането на страната в месечни ограничения на разходите, член 49.3 се превръща в извънредно оръжие, за да може Франция да продължи да функционира от 1 януари“, каза тя.