За мнозина в петролната индустрия природният газ е невъзпятият герой на енергийния преход.
Може да не е чисто гориво, но далеч не е толкова мръсно като въглищата, които изтласква от мрежите в Япония, Южна Корея, Канада и Полша през последното десетилетие. В САЩ, които произвеждат близо 30% от световното генерирано от газ електричество, производството се е увеличило с 876 тераватчаса между 2010 г. и 2023 г. – повече от 648 TWh повишението във вятърна и слънчева енергия – и достатъчно, за да обясни три четвърти от 63% спад на въглищната енергия.
Това доведе до очаквания, че може да повтори трика в големите развиващи се азиатски пазари, все още пристрастени към твърдото гориво, като Китай, Индия, Индонезия, Пакистан и Виетнам. Това няма да се случи, но това не означава, че газът ще спре битката за дял срещу своите събратя изкопаеми горива. Вместо това петролът ще бъде на огневата линия в Азия.
Причината е цената. Въпреки че често броим изкопаемите горива в тонове, барели и кубични метри, това, което наистина има значение, почти винаги е тяхното енергийно съдържание. Ако сте сериозен потребител на енергия, наистина важната мярка не е колко въглища, нефт или газ купувате, а какво плащате за мегаджаулите или киловатчасовете енергия, които ще ви дадат при изгаряне.
Ето защо газът е толкова мощен конкурент на въглищата в САЩ. Около една четвърт от местното производство е страничен продукт от нефтени кладенци и в резултат на това често повече или по-малко се раздава безплатно. В Waha Hub, ценова точка в центъра на фракинг индустрията Пермски басейн в западен Тексас, цената е средно минус 11 цента за милион британски топлинни единици през цялата година.
Няма начин да се конкурирате с това. Режийните разходи на типичен газов генератор в САЩ миналата година бяха с около 38% по-ниски от тези на въглищна централа. Изправени пред двойната атака от газ с отрицателни разходи и нулеви разходи за вятър и слънце, въглищата нямаха шанс. Подобен модел се разигра в Европа през последното десетилетие и дори войната в Украйна и изчезването на евтиния руски газ не бяха достатъчни, за да съживят твърдото гориво.
Нещата са различни в развиваща се Азия, регион с оскъдни газови запаси, но значителни вътрешни находища на въглища. Втечняването на природен газ и транспортирането му по целия свят е скъп бизнес и в резултат на това референтният азиатски LNG струва повече от пет пъти повече от това, което бихте платили в Henry Hub, основната ценова точка в САЩ.
Това означава, че газът до голяма степен липсва в големите мрежи, въпреки надеждите на износителите на LNG. В Китай и Индия той представлява само около 3% от електроенергията, далеч под нивата около 40% в САЩ и Русия, 70% в Близкия изток и 30% в по-богатите азиатски пазари за внос като Япония, Южна Корея и Тайван. Газовата електрогенерация всъщност намалява в Индия през последното десетилетие и едва расте дори в Индонезия, исторически един от най-големите производители в света.
Има обаче едно място, където газът наистина си проправя път: двигателите на превозните средства. Като компресиран природен газ или CNG, газът предлага невероятна стойност: един килограм съдържа повече енергия от същата маса дизел или бензин, а двигателите също са по-ефективни при преобразуването на тази енергия в движение. Ще похарчите около 9,75 рупии (12 цента) за всеки мегаджаул полезна мощност от индийски дизел на текущи цени и 12,28 рупии, когато купувате бензин. CNG е драстично по-евтин, около 4,66 рупии за мегаджаул.
Батериите все още обикновено са най-евтиният начин за осигуряване на енергия за малки превозни средства, като скутери, триколесни превозни средства и автомобили, но по-тежките камиони и автобуси, които имат голям дял от търсенето на гориво по пътищата, имат големи нужди от енергия, които улесняват завоя им към CNG. В Китай делът на най-големите полувлекачи, произведени с дизелови двигатели, е спаднал от 93% през първите девет месеца на 2021 г. до 54% през същия период на тази година. Програмата "пари срещу брички", въведена през юли, предлагаща до 80 000 юана (11 200 долара) за бракуване на стари мръсни камиони, ще ускори този цикъл на подмяна.
Дори моретата не са имунизирани. Световните корабостроителници все повече се обръщат към втечнен природен газ за задвижване на плавателни съдове поради предимството му в цените пред корабното гориво, получено от суров петрол. Около 6% от действащия и строящ се флот в света се захранва с газ в момента. Обикновено световните корабостроителници получават поръчки за около хиляда нови кораба всяка година. До октомври 464 от тези поръчки са били задвижвани с алтернативни горива, включително 177 LNG кораба и 162, използващи метанол, според услугата за морски данни DNV. Тъй като парковете от танкери и контейнерни кораби бързо застаряват, бракуването, което вече е в ход на пазара на камиони в Китай, скоро ще се разпространи в океаните.
Щетите, които газът нанесе на американските и европейските въглища през последното десетилетие, са свидетелство за начина, по който той може да работи ръка за ръка с безвъглеродна енергия, за да причини края на най-мръсните източници на енергия. Същата игра ще се разиграе и на пазара на суров петрол през следващото десетилетие.
Дейвид Фиклинг е колумнист на Bloomberg, който се занимава с въпросите на изменението на климата и енергетиката. Преди това е работил за Bloomberg News, Wall Street Journal и Financial Times.