Тръмп се изправя срещу много по-заплетено кълбо от интереси в Близкия изток

Не отне много време. В рамките на няколко дни след изборната победа на Доналд Тръмп лидерите на Израел до министър-председателя Бенямин Нетаняху станаха по-открити за намеренията си за палестинските територии: постоянна окупация, съчетана с анексиране на незаконно заселените части на Западния бряг. Или по думите в съобщение в Х на ултрадесния министър на националната сигурност на Израел Итамар Бен Гвир: „Yesssss.“

Изобщо не е трудно да се разбере ликуването. За много израелци, не само за Бен Гвир, спомените от първия мандат на Тръмп са приятни. Той разруши ядреното споразумение с Иран, на което мнозина дълбоко не вярваха. Освен това той призна както Йерусалим за столица на Израел, така и окупираните Голански възвишения като част от неговата територия.

Но по-важен за надеждите в израелското правителство дори от тези щастливи спомени е фактът, че всяко назначение, което досега е направил в екипа си по външна политика бъдещият втори мандат президент на САЩ, е или на „ястреб“ по отношение на Иран, или яростен поддръжник на Израел (или всъщност на един по-голям Израел), или и двете.

Въпреки това би било глупаво да твърдим, че знаем какво точно ще направи Тръмп през следващите четири години. В крайна сметка той е главният решаващ фактор. Събитията, заедно с представата за интересите му - неговите собствени, последвани от тези на САЩ - ще определят избора му. И е малко вероятно тези решения да са прости.

От една страна, на Тръмп вероятно ще му бъде много по-трудно този път да поддържа доволни приятелите си както в Израел, така и в държавите от Персийския залив. От друга страна, неговите цели за прекратяване на войните и сключване на сделки може да не съвпадат винаги с тези на Израел. Това представлява по-малък проблем с Ливан, където въпросът за израелското изтегляне винаги е бил „кога“, а не „дали“. Ако приемем, че докладът на „Ню Йорк Таймс“ от сряда е верен, че Израел вече бърза да сключи споразумение за прекратяване на огъня като подарък за Тръмп преди инаугурацията, това ще стане скоро.

И все пак светът се е променил значително от 2020 г. насам - преди руската инвазия в Украйна, преди нападението на Хамас срещу Израел на 7 октомври 2023 г. и преди хутите да демонстрират силата си да нарушат световното корабоплаване от позиция на йеменския бряг. Иран също вече не е изолиран в международен план. Днес той има дълбоки военни връзки с Русия, която на свой ред работи в нарастващ съюз със Северна Корея и Китай. Съобщава се, че Москва е изпратила на хутите средства за противовъздушна отбрана. Външната политика винаги е била сложна игра на шах. Но с участието на повече големи страни тя ще трябва да се играе срещу повече противници, на няколко дъски.

Това е особено вярно в Близкия изток, където обществената ярост заради тежкото положение на палестинците в Газа създаде истински ограничения за арабските лидери. В същото време военните успехи на Израел в Газа, Ливан и Иран промениха възприятията за заплаха. Иран и неговата така наречена ос на съпротива бяха материално отслабени; Израелските отбранителни сили са необуздани.

Затова и арабските и турските лидери изясниха публичните си позиции след изборите в САЩ. В понеделник престолонаследникът на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман, известен още като MBS, нарече военните операции на Израел в Газа „колективен геноцид“ - термин, който преди това избягваше. Той също така предупреди да не се предприемат по-нататъшни атаки срещу Иран.

Това е същата Ислямска република Иран, която през 2017 г. MBS сравни с хитлеристка Германия. По това време Саудитска Арабия участваше в брутална марионетна война срещу подкрепяната от Иран хутска милиция в Йемен. Две години по-късно иранските безпилотни самолети доказаха способността си с лекота да унищожават саудитски петролни активи. Но оттогава MBS прекрати военната намеса на кралството в Йемен и възстанови дипломатическите отношения с Техеран.

В сряда президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган заяви, че страната му е прекъснала всички отношения с Израел. Ердоган никога не пропуска възможност да изтъкне мюсюлманската неприязън към еврейската държава, но досега избягваше да прекъсва връзките. Всичко това са ясни сигнали от приятелски настроени към Тръмп лидери, че не желаят да бъдат част от максималистичната израелска политика.

Разбира се, това, което политиците казват на публичната сцена, често е лош ориентир за действителните им планове. Арабските лидери например може и да осъдиха Израел заради Газа, но те бяха доволни да видят, че „Хамас“ и „Хизбула“ са пострадали и, което е особено важно, не са прекратили споразуменията от Абрахам, нормализиращи отношенията с Израел, подписани по време на предишния мандат на Тръмп. Те дори тихомълком помогнаха на Израел да се защити от ирански ракетни атаки.

„ Тук присъства съвсем естествен театрален елемент“, каза Фльор Хасан-Нахум, заместник-кмет на Йерусалим и специален пратеник по въпросите на иновациите в израелското външно министерство, като припомни произхода на споразуменията.

Годината е 2019. Нетаняху - обърнете внимание на сегашното ехо - беше обявил плановете си да анексира долината на река Йордан - район, представляващ около 22% от Западния бряг. Той заяви, че има подкрепата на САЩ за този ход, но изправена пред международен протест, администрацията на Тръмп убеди Израел да се откаже от плана. В замяна на това Нетаняху получи споразумение от Обединените арабски емирства за официално нормализиране на отношенията с неговата страна. По-късно към ОАЕ се присъединиха Бахрейн, Судан и Мароко. Саудитска Арабия беше готова да подпише още по-значимо споразумение, докато „Хамас“ не замрази тази възможност с нападението си на 7 октомври и последвалия неизбежен израелски отговор.

Саудитска Арабия в крайна сметка ще играе с Тръмп по отношение на Израел, казва Хасан-Нахум, защото кралството „се интересува от едно нещо: отбранителен пакт със САЩ, за да бъдат защитени от Иран“. Аз не съм толкова сигурен. Това беше вярно през 2020 г., но вече не мисля, че изборът е толкова бинарен. Водещият фокус на MBS сега е стабилността, от която се нуждае за своя план „Визия 2030“ за диверсификация на саудитската икономика и създаване на работни места. Междувременно Иран е станал по-малко страшен за кралството, макар че това, разбира се, може да се промени, ако се развихри в създаването на ядрени оръжия.

Една сериозна атака срещу иранската петролна инфраструктура или ядрена програма - и ответните мерки срещу саудитските активи и трасетата за транспортиране на цистерни, които тя вероятно би предизвикала - би изложила на риск новия основен приоритет на MBS. И въпреки че той може да не се интересува много от палестинците, баща му крал Салман бин Абдулазиз се интересува. Както и повечето други саудитци. Това може да ограничи сътрудничеството с Израел.

Възможно е Тръмп отново да успее да се справи с всички тези проблеми чрез сключването на сделки, които се оказаха толкова успешни в случая със споразуменията от Абрахам. Но ако е така, Нетаняху отново няма да може да получи всичко: анексиране и окупация за палестинските територии, подкрепа за решителна атака срещу Иран и интеграция с арабския свят.

Жертването на последното от тях заради първото ще бъде лош дългосрочен избор за Израел, както и човешка трагедия за обикновените палестинци. Струва си да се припомни, че 7 октомври разкри сериозен недостатък в споразуменията от Абрахам: Те се преструваха, че палестинският въпрос не съществува.