Доналд Тръмп може би ще оттегли САЩ от глобалното лидерство в борбата срещу изменението на климата, но никой на последната конференция на ООН за климата не изглежда заинтересован да поеме тази роля. Там, където наистина има значение - финансово - всеки избягва отговорността. Целият свят ще пострада от това.
COP29 в Баку, Азербайджан, винаги щеше да бъде битка за пари и засега всичко върви толкова добре, колкото бихте очаквали от битка за пари. Развитите нации не искаха да отделят повече от 100 милиарда долара годишно, за да забавят емисиите и да помогнат на развиващите се нации да се подготвят за последствията. Те искат богати страни като Китай и Саудитска Арабия да се присъединят към тях, преди да се съгласят да плащат повече. Развиващите се нации не приемат това условие и искат богатите нации сами да съберат 1,3 трилиона долара годишно.
Все още е рано и всеки може да си тръгне от COP29 с частния си самолет, държейки се за ръце и подписвайки чекове. Но фактът, че все още се караме за сравнително малки суми през 2024 г. - когато прозорецът за ограничаване на глобалното затопляне до по-малко от 2 градуса по Целзий над средните прединдустриални стойности се затваря - е позорен и деморализиращ. Само преминаването на света към чиста енергия може да струва 215 трилиона долара до 2050 г., изчислява BloombergNEF. Адаптирането може да струва допълнителни 565 милиарда долара годишно до средата на века. Тези 1,3 трилиона долара годишно започват да изглеждат като истинска сделка в сравнение.
Богатите нации, които са генерирали по-голямата част от замърсяването с парникови газове, затоплящи планетата, едва наскоро започнаха да изпълняват задължението от 100 милиарда долара, което приеха през 2009 г. И трябва малко да притворите очите си, за да направите това съмнително постижение да изглежда истинска победа; по-голямата част от това финансиране беше чрез многостранни банки за развитие, главно Световната банка, която организацията с нестопанска цел Oxfam обвини, че върши лоша работа при проследяването на осезаемия климатичен ефект, който получава срещу парите си.
Китай, който сега представлява около една трета от световните емисии от изкопаеми горива, всъщност се е превърнал в тих център за финансиране на климата, като допринася с 4,5 милиарда долара годишно за развиващите се страни между 2013 г. и 2022 г., според Института за световни ресурси, организация с нестопанска цел. И все пак, след като Тръмп се очаква да ускори оттеглянето на САЩ в собствените си граници по отношение на климата, е назрял моментът Китай да прегърне един нов зелен план Маршал. Публичното ангажиране с още по-големи финансови цели би направило много повече за изграждането на статута на Китай като глобален лидер в областта на климата, отколкото да продължаваме да се караме върху това кой плаща сметката.
„По-големи“ е оперативната дума тук за целия свят, в числа, действия и амбиции. Нито една нация не се покрива със слава в момента. А публичният сектор не е в състояние да компенсира разликата. Най-големите банки в света са обещали 9 трилиона долара за финансиране на климата, отбеляза наскоро Bloomberg Green, но досега са предоставили по-малко от половината от тази сума. Съотношението им на кредитиране за зелени към изкопаеми горива все още е твърде ниско. А 9 трилиона долара са само малка част от необходимите 215 трилиона долара.
Докладът на Bloomberg Green беше само една част от обширна презентация, описваща многото начини, по които светът не изпълнява действията, които трябва да предприеме, за да ограничи глобалното затопляне. Глобалните емисии от изкопаеми горива се очаква да достигнат рекорд през 2024 г., според Global Carbon Project, изследователска група с нестопанска цел, без „никакви признаци“ за пик. Мечтата за ограничаване на дългосрочното затопляне до 1,5C (праг, който планетата вероятно е надхвърлила поне за една година през 2024 г.) е почти сигурно мъртва.
Но всяка частица от градуса по-нататъшно затопляне, която може да бъде предотвратена, ще спаси безброй животи и ще спести несметни нещастия на хората. Освен това ще предотврати масово икономическо унищожение; само свързаните с климата бедствия са стрували на света 2 трилиона долара през последното десетилетие, според Международната търговска камара. Това със сигурност подценява реалния дял, който ще расте експоненциално със затоплянето на планетата. Времето целият свят да вложи парите си там, където е нужно, беше преди поне десетилетие, но никога не е късно да започнем.
Марк Гонглоф е редактор на Bloomberg Opinion и колумнист, отразяващ изменението на климата. Бивш управляващ редактор на Fortune.com, той е ръководил бизнес и технологичното отразяване на HuffPost и е бил репортер и редактор на The Wall Street Journal.