Откъде ще дойдат парите за COP29?

Срещата на върха за климата COP29 в Баку, Азербайджан, е наречена „финансовата COP“, тъй като основната й цел е да предложи ново и амбициозно споразумение за трансфери, свързани с климата, от богатите към бедните страни.

Но това прозвище можеше да бъде дадено на почти всяка от другите скорошни срещи на световните лидери в рамките на Организацията на обединените нации: конференцията COP26 в Глазгоу през 2021 г. се съсредоточи върху привличането на институционални инвеститори в борбата срещу глобалното затопляне; венецът на срещата в Шарм ел-Шейх през следващата година беше фонд, който да помогне на развиващите се страни да се справят с опустошителните последици от изменението на климата; а на миналогодишното събитие COP28 Обединените арабски емирства обявиха предприятие на стойност 30 млрд. долара за финансиране на проекти за намаляване на емисиите в партньорство с BlackRock Inc, TPG Inc. и Brookfield Asset Management Ltd.

Независимо дали става дума за азербайджански манат или дирхам, паунд или долар, всеки разговор за климата се върти около въпроса колко ще струва - и кой ще плати.

Киър Стармър, министър-председател на Обединеното кралство, на конференцията за климата COP29 в Баку, Азербайджан, във вторник, 12 ноември 2024 г. Конференцията на ООН за изменението на климата, COP29, продължава до 22 ноември. Снимка: Холи Адамс/Bloomberg

В Баку това означава борба за т.нар. колективна и количествено определена цел за финансиране на борбата с изменението на климата. Това е новата амбиция за периода след 2025 г., която трябва да замени поставената през 2009 г. цел развитите страни да предоставят 100 млрд. долара годишно до 2020 г. Предишната цел се оказа спорна, тъй като не беше постигната до 2022 г. и представлява само малка част от необходимите средства.

Дори ако новата цел бъде определена на 1 трилион долара годишно, както предложиха някои от най-уязвимите от климатичните промени държави, това едва далеч не би осигурило достатъчно средства. Ново изследване, публикувано тази седмица от адвокатската кантора A&O Shearman, описва годишен недостиг на инвестиции в размер на 6 трилиона долара до 2030 г., за да се декарбонизира световната икономика с темповете, изисквани от Парижкото споразумение за климата, без да се споменават разходите за адаптиране към един по-топъл и по-нестабилен свят.

Преминаването от милиарди към трилиони ще бъде възможно само чрез включването на частния сектор. И все пак, макар COP28 в Дубай да привлече много от водещите лидери на Уолстрийт - от милиардера от хедж фондове Рей Далио до изпълнителния директор на BlackRock Лари Финк, COP29 ще бъде много по-кротко събитие.

Тази година банки, сред които JPMorgan Chase & Co., Deutsche Bank AG и Barclays Plc, изпратиха делегации в Азербайджан, но те обикновено включват членове на екипите им за устойчиво развитие, а не висши ръководители. И това може би е подходящият избор, като се има предвид по-техническият характер на тазгодишната дискусия, каза Адаир Търнър, който преди това ръководеше британския финансов регулатор, а сега е председател на Комисията за енергиен преход.

Участващите финансисти „ще бъдат тези, които искат да общуват с хората, които действително изграждат новата енергийна система, а не хората, които правят големи изявления“, каза той.

Най-големите възможности за Баку може да не са „в тези големи политически изявления“, каза Търнър. „Няма да се стигне до засилване на изявлението „преход към отказ от изкопаеми горива“, но това, което бихме могли да постигнем, са някои много конкретни неща за технологиите“, като например ангажименти за увеличаване на съхранението на енергия в батерии и междусистемните връзки, каза той.

Даниел Хана, ръководител на групата за устойчиво финансиране и финансиране на прехода в Barclays, който пътува до Баку, заяви, че „очаква с нетърпение да се говори за напредъка, който е постигнат в областта на финансирането на климата, като същевременно признава, че трябва да се сътрудничи, за да се постигне по-бърз и по-интелигентен напредък по отношение на разширяването на следващата вълна от климатични технологии, инвестирането в адаптация и намирането на нови публично-частни модели за увеличаване на капитала в Глобалния юг“.

За Търнър, който разговаря с Bloomberg Green в първия ден на COP29, „най-важното нещо“, което трябва да се осигури в Баку, е „по-голяма роля на банките за развитие“. И точно по този повод във вторник най-големите световни мултинационални банки за развитие (МБР) обявиха нова цел - да наберат 120 млрд. долара годишно за финансиране на климатичните промени в развиващите се страни до края на десетилетието, което е значително увеличение спрямо събраните 75 млрд. долара през 2023 г.

Мултинационалните банки могат да използват балансите си, за да намалят рисковете за частните инвеститори от отпускането на средства за нововъзникващи технологии и държави, където високите кредитни рискове от корупция обикновено водят до наказателна цена на капитала.

„Много институционални инвеститори са довереници на пенсионни активи, които имат задължението да се фокусират върху възвръщаемостта, а много от проектите за климата просто не отговарят на този профил без някакво споделяне на риска или гаранции“, каза Кара Уилямс, глобален ръководител на ESG, климат и устойчивост в Mercer. „Надяваме се на COP29 да бъдат обявени споразумения за повече публично-частни партньорства, които да намалят риска на инвестициите и да улеснят разпределянето на частен капитал за проекти за устойчиво финансиране.“

И тъй като много от правителствата на развитите страни „са подложени на фискален натиск“, даването на скромен принос за укрепването на МБР „би трябвало да е лесна победа“, каза Търнър. „Сумата, която е необходима за увеличаване на капиталовите ресурси на Световната банка, е наистина сравнително малка в сравнение с други неща, така че това би трябвало да е печеливша стъпка“, каза той.

Разбира се, в областта на климата има много малко лесни победи. И това важи с особена сила, след като Доналд Тръмп, който многократно е омаловажавал изменението на климата и същевременно е насърчавал изкопаемите горива, се завръща в Белия дом.

Устойчиво финансиране накратко

Говорейки за това, един от основните двигатели на дясната кампания срещу екологичните, социалните и управленските стратегии - освен Big Oil и неговите лобисти - е самият Тръмп. Сега, когато той е напът да се върне в Белия дом, експертите очакват той да се опита да ликвидира ESG. Това би означавало блокиране на правилата на Комисията по ценни книжа и фондови борси за оповестяване на информация от страна на корпорациите и фондовете, както и на изискванията на Министерството на труда към пенсионните фондове, според Роб Дю Боф, старши анализатор в Bloomberg Intelligence. Очаква се също така новата администрация да въведе ограничения за свързаните с ESG предложения на акционерите, подадени по време на сезона на пълномощията, каза той. „Най-важното е, че администрацията на Тръмп се стреми да подкопае тези инициативи, свързани с ESG“, каза Дю Боф.

Още по темата

Търговията с облигации и бизнес полетите са под прицел на COP29

Делегатите на COP29 договориха механизъм за глобален пазар на въглеродни емисии

На COP29 ще се обещаят още пари, но те отново няма да стигат до хората