Близкият изток отдавна е източник на трудности за Вашингтон. Но той може да е място на възможности за Доналд Тръмп.
По време на първия си мандат Тръмп договори дипломатически отношения между Израел и няколко арабски държави. Във втория си мандат той ще се сблъска с регион, в който военните успехи на Израел са променили значително баланса на силите. Това създава възможност за смело действие за ограничаване на влиянието на Иран и ограничаване на ядрената му програма – ако Тръмп успее да избегне още една сложна ситуация в Близкия изток.
Регионалната ситуация значително се е подобрила от преди година, когато Израел изглеждаше уязвим, а Иран и неговите проксита изглеждаха силни. Днес Израел не е унищожил Хамас в Газа, но е разрушил повечето от военните му способности. В Ливан „Хизбула“ все още може да изстрелва ракети и да извършва нападения, но ръководството й и дългосрочните й възможности са силно пострадали от израелските атаки.
С помощта на САЩ Израел ограничи иранските ракетни и дронови атаки през април и октомври и проведе целенасочена ответна атака след последното нападение. Със своите изтощени проксита, разрушени системи за противовъздушна отбрана и намален арсенал от ракети, Иран е по-уязвим стратегически, отколкото е бил от десетилетия.
Президентът Джо Байдън заслужава известни похвали за това. Да, Байдън често призовава Израел за предпазливост и отношенията му с премиера Бенямин Нетаняху са напрегнати. Въпреки това, Байдън предостави на Израел оръжия, дипломатическа подкрепа и време за реакция. Идеята, че Израел се защитава сам, е мит: няколко пъти американските сили дори са се борили пряко в негова полза (като са сваляли дронове и ракети). От инвазията на Хамас на 7 октомври 2023 г., отношенията между САЩ и Израел са едновременно дълбоко дисфункционални и невероятно ефективни. Какво ще направи Тръмп с това наследство?
Изглежда, че е простил на Нетаняху за това, че е признал победата на Байдън през 2020 г.; той със сигурност се възхищава на последните прояви на сила от страна на Израел. Това предоставя възможност – а докладите, че Иран уж се е опитал да организира покушение срещу Тръмп тази есен, добавят допълнителен мотив – да се рестартира регионът, като се окаже натиск върху най-злонамерения режим там
Тръмп вероятно ще поднови кампанията си за „максимален натиск“, за да лиши Иран от ресурси. Възможно е САЩ да предприемат и по-строги военни действия срещу хутите в Йемен, които продължават да създават проблеми в Червено море.
САЩ могат също така да заявят, че ще държат Иран отговорен за атаките на неговите проксита – прецедент, който Тръмп постави със смъртта на генерал Касем Сюлеймани през 2020 г.
Очаква се Тръмп да продължи усилията на Байдън за регионално „голямо споразумение“ — дипломатическа нормализация между Израел и Саудитска Арабия, съчетана с подобрени отбранителни и технологични връзки на САЩ със Саудитите — което би укрепило анти-иранската коалиция.
Изкушението за такива действия ще бъде голямо, тъй като успехът — ограничаване на двудесетгодишното разширяване на иранското влияние и възпиране на Техеран от придобиването на най-опасните оръжия в света — би бил много удовлетворяващ. Като се има предвид, че Иран, Китай, Русия и Северна Корея си сътрудничат все по-тясно, отслабването на Техеран би отслабило и тази по-голяма авторитарна коалиция. Но както винаги в Близкия изток, не бива да се подценяват усложненията.
Първо, Тръмп трябва да реши какво иска. През първия си мандат той никога не определи дали целта му е да промени иранската политика или да смени режима в Иран. Като се има предвид слабостта на Техеран, първата цел сега може да е постижима. Втората вероятно не е.
Второ, Тръмп трябва да привлече нерешителните държави от Залива. Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства мразят Иран, но се страхуват от конфликт в непосредствена близост. Тръмп ще трябва да докаже, че САЩ няма просто да ги изоставят, ако напрежението ескалира, както го направи, когато Иран нападна саудитски нефтени съоръжения през 2019 г.
Трето, Вашингтон трябва да вземе предвид петролните пазари. Натискът върху Иран означава премахване на по-голямата част от 1,7 милиона барела дневен износ от световните пазари. Освен ако Тръмп не облекчи санкциите срещу страни като Русия и Венецуела, той ще трябва да увеличи вътрешното производство и да осигури саудитска подкрепа с техния резервен капацитет.
Четвърто, Тръмп не може да избегне проблема с Газа. Саудитска Арабия няма да нормализира връзките си с Израел, докато войната там не приключи (и вероятно докато Израел поне не направи стъпка към създаване на палестинска държава). Тръмп може да се надява, че по-силната подкрепа от САЩ ще сложи край на войната чрез израелска победа. Ако това не стане, подкрепата на Тръмп за Израел и желанието му да постигне споразумение със Саудитска Арабия могат да се окажат в противоречие. А ако израелското правителство предприеме план за анексиране на Западния бряг, регионалният дипломатически климат ще се влоши.
Накрая, рискът от ескалация е реален. Иран е слаб, но не безпомощен. Той няма да стои пасивно, докато Вашингтон разрушава икономиката му и Израел атакува съюзниците му. Иран може да отговори, като изстреля повече ракети към Израел, нападне съюзници на САЩ или военни бази в Персийския залив, или дори да се опита да създаде ядрено оръжие. Всяко от тези действия може да предизвика голямата и грозна война, която Тръмп иска да избегне.
Близкият изток се е променил, но все още е Близкият изток — място, където най-амбициозните планове лесно могат да се объркат.