Бразилия се огъна под тежестта на хазарта - време за дръзки решения
Бразилското правителство ще влезе в ролята на казино, а компаниите за залагане ще са само крупиета
Обновен: 17:02 | 14 ноември 2024
В централата на Организацията на обединените нации, заобиколен от лидери на държави от целия свят, президентът на Бразилия Луис Инасио Лула да Силва се впусна в тирада за злините на хазарта.
Темата беше странна за повдигане на годишните срещи на ООН през септември, особено защото този панел беше свикан, за да се обсъдят усилията за запазване на демократичните норми, но Лула беше твърде развълнуван, за да прояви разбиране. Хазартът, каза той, унищожава финансите на безброй хора, особено на най-бедните, които „трупат дългове“, за да финансират порока си.
Няколко дни по-рано неговият финансов министър Фернандо Хадад направи подобен изблик в Бразилия, обявявайки проблема за „епидемия“. Хадад непрекъснато говори за хазарта. Същото прави и президентът на Централната банка Роберто Кампос Нето, който признава, че нервно наблюдава нарастването на дълговете на домакинствата и също като Лула се притеснява, че голяма част от тях се дължат на хазарт. Тримата заедно се стремят да ограничат наскоро либерализираната индустрия за онлайн залагания в Бразилия.
Пристрастяването към хазарта е познат и все по-разрастващ се проблем по целия свят - от САЩ до Великобритания и Австралия - след легализирането на всевъзможни нови платформи за залагания. Но това, което прави Бразилия уникална, е чувството за нужда неотложна реакция, предизвикано от този кипеж сред създателите на политики, които откриват в населението на страната по-голяма уязвимост към опияняващия чар на хазарта.
Почти един от всеки трима бразилци живее под прага на бедността. А бедността засилва желанието да се спечели мигновено богатство, като се залага на футболния отбор в родния град или се върти виртуалната рулетка. Неотдавнашен доклад на централната банка подчерта мащабите на този проблем и предизвика шокови вълни в Бразилия: 20% от парите, които правителството е отпуснало за водещата си социална програма през август, са били похарчени в сайтове за онлайн хазарт.
„Уязвимостта, която идва с бедността - казва Даниел Диас, професор в юридическия факултет на Fundação Getúlio Vargas, - е нещо, което ни отличава“.
Като прибавим към това и факта, че много бразилци сега получават достъп до заеми за първи път в живота си - чрез мобилни приложения и кредитни карти, които начисляват годишни лихвени проценти до 438% - се получава взривоопасен коктейл. Толкова много бразилци са натрупали дългове от хазартни игри, че Nubank, най-голямата банка в Латинска Америка, публикува през септември изявление, с което увери инвеститорите, че е ограничила експозицията на банката към проблемни залагащи.
Беатрис Аведо дос Сантос. Снимка: Лео Калдас/Bloomberg.
Една от тези проблемни залагащи се казва Беатрис Аведо дос Сантос.
Дос Сантос започва да играе хазарт преди две години, когато е едва на 17 години. Началото е съвсем невинно, само няколко малки залога на виртуална казино игра, наречена Crash. В началото тя постигнала достатъчно успехи - „печелех и губех“ - за да си внуши, че непрекъснатият шум, раздухван от всички известни бразилски социални инфлуенсъри, е верен: от хазарт наистина може да се спечели състояние.
За човек, който изкарва по 500 реала (87 долара) на седмица, разнасяйки пица и бургери с червено-черното си колело в трудния град Ресифе, това е неустоима фантазия. „Исках луксозен начин на живот“, казва дос Сантос. „Изглеждаше лесно, когато хората го правеха."
Започва да увеличава залозите си - 2 реала стават 10, 20, а после изведнъж - стотици - и играе часове наред, като в този процес натрупва непосилни дългове. Когато откраднали велосипеда ѝ, осребрила полученото застрахователно обезщетение от 1700 реала и бързо изиграла всеки цент от него. За парите, които пропилявала, се обръщала към майка си, брат си и дори към хазяина си.
„Чувствах, че имам контрол над играта - казва тя, - и че победата зависи само от мен.“
Футбол и Jogo do Bicho
В продължение на десетилетия бразилците залагат нелегално на широко популярни лотарийни игри като Jogo do Bicho и в тайни бинго зали. Залаганията станаха легални през 2018 г. и се развиваха нерегулирано, докато Министерството на финансите не въведе по-точни правила миналата година в опит да увеличи данъчните приходи и в този процес неволно предизвика настоящата лудост.
Има два основни начина, по които бразилците залагат. Първият е чрез приложения и уебсайтове, предлагащи онлайн казино игри, подобни на тези в истинско казино: слот машини, рулетка и други игри на късмета. След това е футболът, който е най-популярният спорт в страната. Залагащите правят залози за всичко - от това кой отбор ще спечели първенството до броя на наказанията, които ще бъдат отсъдени в даден мач.
Както и в САЩ, хазартът вече е навсякъде. Социалните медии са наводнени от реклами на дружелюбни тигри, предлагащи огромни богатства, а инфлуенсъри внушават, че пищният стил на живот е на разстояние само едно завъртане на рулетката. По телевизията и радиото непрестанно звучат закачливи джингли с имена на компании за залагания - като Betano, Betnacional и Blaze, която продава Crash - играта, към която е пристрастен дос Сантос. Други са изписани на фланелките на най-добрите бразилски футболни отбори: Superbet, Esportes da Sorte, Pixbet.
„Наистина притеснително"
Според изследователската фирма Instituto Locomotiva броят на комарджиите в Бразилия се е удвоил през последните шест месеца и е достигнал 52 милиона. Според изчисленията на централната банка бразилците са похарчили между 18 млрд. реала (3,1 млрд. долара) и 21 млрд. реала месечно за хазартни игри до август тази година.
Кампос Нето, управител на централната банка, казва, че непропорционално голям брой от тези комарджии са от семейства с ниски доходи. „Това е наистина обезпокоително“, каза той по време на събитие през септември.
Данните на централната банка не отразяват друга зловеща тенденция: използването на кредитни карти за финансиране на тези залози. Бразилия е известна с високите лихви по кредитните карти. В някои по-малки банки те могат да достигнат 1000% годишно. Най-големите кредитори, като Nubank и Itau Unibanco, начисляват над 300% годишно.
„Обикновено хората, които са свръхзадлъжнели, се опитват да намерят начини да платят. Взимат други заеми, молят семействата си за помощ, отиват при лихвар, търсят по-малки кредитори“, казва Вивиан Фернандес, антрополог и изследовател в Idec, институция, която защитава потребителите. „И тогава те се оказват с множество кредитори и става много трудно да се жонглира с всичко това.“
Платформата за хазартни игри Br4Bet. Снимка: Лео Калдас/Bloomberg
Експлозията в хазарта беше поставена в центъра на вниманието през септември, след като полицията задържа няколко инфлуенсъри на фона на разследване за пране на пари, в което бяха замесени компании за залагания. Може би най-фрапиращият арест беше на Деолан Безерра - адвокатка, превърнала се в певица и инфлуенсърка, която се хвали с богатството си - няколко къщи в САЩ, Rolls-Royce Cullinan и лилаво Lamborghini Urus - пред своите 22 милиона последователи в Instagram. Малко след ареста си Безерра публикува съобщение, че е невинна и че срещу нея няма доказателства.
Пълен контрол
Споровете само увеличиха натиска върху правителството да действа. Министерството на финансите изтегли напред крайния срок през януари, в който компаниите трябваше да представят документи за извършване на дейност, а след това пристъпи към забрана на тези, които все още не са го направили. В момента то разглежда исканията на повече от 100 фирми, базирани навсякъде - от САЩ до Китай и Австралия.
Съгласно правилата компаниите ще трябва да създават профили на всеки клиент с лични данни и декларирани доходи. При установяване на прекомерно дълъг период на игра или прекомерни суми, компанията ще трябва да издава предупреждения и дори да блокира временно играта.
При закрити врати служителите казват, че от 1 януари ще имат пълен контрол, което им дава възможност да ограничават сумите, които хората залагат, да блокират платежните системи и да следят за признаци на пране на пари. Един служител оприличи това на ситуация, в която правителството е казиното, а компаниите за залагания - крупиетата.
Правителството също така иска да забрани използването на кредитни карти за залагания и да регулира рекламата, така че компаниите да нямат право да я рекламират като инвестиция. А по-рано тази седмица главният прокурор поиска от Върховния съд да преразгледа изцяло законността на законите за хазарта, като заяви, че законодателството не защитава правата на потребителите и „противоречи“ на задължението на правителството да защитава семействата. Късно в сряда един от съдиите частично удовлетвори искането, като разпореди да се въведат мерки за временна забрана на бенефициентите на водещи социални програми да залагат онлайн.
Бразилският институт за отговорно залагане, който представлява компаниите, обслужващи 75% от всички онлайн спортни залагания, заяви, че напълно подкрепя стремежа за по-строга регулация. А Националната асоциация за хазарт и лотарии заяви в отговор на въпроси, изпратен по електронната поща, че също подкрепя регулирането, но че всяка стъпка за забрана на хазарта след въвеждането на правна рамка ще доведе до правна несигурност и ще причини „неизчислими щети“ на страната.
„Само мечта"
Регулаторният натиск идва твърде късно за дос Сантос.
Сега, на 19 години, тя няма колело, няма работа и няма надежда да изплати дълга си от хазарт, който по нейни данни е нараснал до 7000 реала. Всичко това е по кредитни карти, които е взела от няколко банки, включително Nubank, Banco do Brasil и Bradesco. Тя признава, че няма представа какви лихвени проценти й начисляват (уебсайтът на централната банка посочва, че всички те начисляват повече от 300% годишно върху дълговете по кредитни карти).
За да успокои приятеля си, дос Сантос наскоро е прехвърлила контрола върху банковите си сметки и сметките си за хазарт. Пристрастяването и нуждата от допаминов прилив обаче остават силни и тя все още се промъква да залага от време на време.
Сега вече знае колко глупаво е това. И знае, че е била заблудена - от всички онези бляскави инфлуенсъри в социалните мрежи - да мисли, че хазартът е нейният билет за излизане от бедността. Не залагаш, повтаряха ѝ те, а инвестираш. „Днес знам, че това е било само мечта.“