Лесно е да заключим, че woke културната революцията срещна своето Ватерло на 5 ноември. Републиканците издигнаха за президент най-нелибералания човек в Америка и бяха възнаградени подобаващо за това. Анализът след изборите, направен от социологическата компания Blueprint, откри, че основната причина, поради която колебаещите се избиратели в крайна сметка подкрепиха Тръмп пред Харис, е културата (+28), следвана от инфлацията (+23). Застъпниците на Тръмп, като избрания за негов вицепрезидент Джей Ди Ванс и номинирания за държавен секретар Марко Рубио, смятат унищожаването на „режима на woke културата“ за основен приоритет.
Истаблишмънтът на Демократическата партия вече обвинява ултралибералното крило на партията за загубата. Джеймс Карвил, емблематичният шеф на предизборната кампания на Бил Клинтън, обвини партията, че не е успяла да се дистанцира от политиката на „ерата на woke културата“. Джо Скарбъро от MSNBC, бивш конгресмен от Републиканската партия, а сега водещ на предаването „Morning Joe“, обвини „белите елитаристи“ и тяхната мания за политика на символите. „Какво, по дяволите, е Latinx? Нито един латиноамериканец не използва думата „latinx“, но някой избълва този термин, защото смята, че така трябва“.
Европейците внимателно отчитат това. Умерени консерватори като новия лидер на Торите във Великобритания Кеми Бейдънок несъмнено ще засилят войната си срещу woke културата, докато по-крайнодесни представители като италианския министър-председател Джорджа Мелони ще се развихрят. Партиите от център-ляво пък ще бягат от културните въпроси още по-бързо, отколкото от възможностите за снимки с Камала Харис: Киър Стармър вече заяви, че Великобритания няма да плаща репарации за робството на бившите си колонии.
Но дали 5 ноември беше наистина Ватерло? Или това е просто сблъсък в една продължителна кампания? Достатъчни ли са едни избори, за да се сложи край на едно културно движение? Или това е възможност за преоценка и прегрупиране? Има три сериозни причини да се смята, че „Голямото пробуждане“ ще преживее сегашния неуспех.
Първата е, че woke културата промени формата си, а в някои случаи завладя и широк кръг от влиятелни институции като академичните среди, традиционните медии, обществените корпорации и публичния сектор. Същността на тази култура е фокусът върху ролята на расата (а оттам и на пола, сексуалната ориентация и колониализма) в разделението на властта и икономическите печалби, както и убеждението, че несправедливостите в миналото са били толкова жестоки, че са оправдание за обратна дискриминация и контрол върху словото. (Консерваторите биха заменили думата „фокус“ с „обсебване“ и се притесняват, че вината заслепява левите за многобройните постижения на Запада). The Economist твърди, че множество показатели (като например намаляването на медийните споменавания на фрази като „бяла привилегия“) сочат, че сме преминали „пика на будността“. Но това е грешка, която замества еуфорията със същността; същността е в това, че в последните десет или повече години основните институции са цялостно пренаредени, за да придадат много по-голямо значение на проблемите на тази култура.
Университетите са основните институции, защото те контролират достъпа до повечето добре платени работни места. Трудно е да се види обаче как изборът на Тръмп ще промени факта, че в повечето от най-елитните храмове на обучението в Америка woke културата властва. През последните години академичните среди се изместиха значително наляво: Проучване на студентския вестник Harvard Crimson установи, че само 1% от академичната общност нарича себе си консервативна. Университетите също така са институционализирали прогресизма чрез създаването на специализирани дисциплини (изследвания на цветнокожите или изследвания на жените) и чрез създаването на нарастваща класа от университетска администрация, които е дори по-прогресивна от преподавателите.
Корпорациите не могат да се отнасят към общественото мнение с пренебрежението на преподавателите. Много компании, като Walt Disney Co. и Anheuser-Busch InBev SA/NV's Budweiser, се въздържат от публични изказвания, след като пострадаха сериозно в културните войни. Джон Отърс от този вестник посочва, че корпоративният ангажимент към ESG е отслабвал много преди избирането на Тръмп, отчасти заради слабата възвръщаемост. Но тези тактически отстъпления не трябва да отвличат вниманието ни от факта, че корпоративният пейзаж е променен. Почти всички големи компании имат железни ангажименти по отношение на DEI (разнообразие, равенство и приобщаване). Около 48% от компаниите от индекса S&P 500 обвързват възнагражденията на шефовете си с целите за постигане на социално многообразие през 2023 г., според консултантската компания Farient Advisors, а делът на обявите за работа, в които се споменава думата „многообразие“, продължава да расте. Консултантските компании в областта на мениджмънта са се потопили толкова дълбоко в отварата на woke културата, че в настоящата си уебстраница McKinsey помества статия на тема „как лидерите могат да използват силата на уязвимостта“.
Втората причина е, че тази култура процъфтява в условията на противопоставяне. Какво по-добро доказателство за това, че американците трябва да бъдат превъзпитани, от факта, че те преизбраха Тръмп в Белия дом? А какво по-хубаво усещане от това, че си част от едно праведно малцинство? По време на първото управление на Тръмп New York Times направи значителна крачка наляво, отчасти защото най-безкомпромисните анти-Тръмп статии се справиха толкова добре. The Guardian, който в нощта на изборите се постара да увери служителите си, че разполага с терапевти, вече обеща да „удвои усилията си да държи под отговорност новоизбрания президент и тези, които го заобикалят“.
Най-важната причина е поколенческа: по-младите хора са средно много по-„будни“ от по-възрастните. Социологическите проучвания не само показват, че младите избиратели са значително по-склонни да гласуват за демократите, отколкото за републиканците, може би това не е изненадваща присъда. Данните също така показват, че младите подкрепят твърдо прогресивни позиции. Проучване на Harvard-Harris показва, че почти половината от представители на Поколението Z в САЩ подкрепят „Хамас“ пред Израел. Изследване на Skeptic Research Center констатира, че сходен процент вярват, че „израелското правителство се застъпва за превъзходството на бялата раса“ (делът на по-възрастните хора, които са съгласни с подобни твърдения, е едноцифрен).
Този ентусиазъм за твърдо прогресивни позиции не се ограничава само до САЩ: Ерик Кауфман, социолог в Бъкингамския университет, отбелязва, че британците между 18 и 25 години се разделят поравно по въпроса дали Джей Кей Роулинг, автор на „Хари Потър“ (която смята, че биологичният мъж не е жена), следва да бъде прогонена от издателя си, докато по-малко от 5% от хората над 50 години са на това мнение. „Прогресивният нелиберализъм може и да не е толкова модерен в заседателните зали през 2024 г., колкото през 2020 г.“, казва Кауфман, „но неговото послание вероятно ще звучи в тях и през 2044 г.“
Трябва да очакваме няколко стратегически отстъпления в отговор на преизбирането на Тръмп. Повече университети ще обявят „институционален неутралитет“. Главните изпълнителни директори ще оставят в миналото по-истеричните си коментари за разбирането как социалните и политически идентичности водят до дискриманнция или привилегия. „Latinx“ ще бъде изпратен в гробището на лексикографията, без никаква скръб. Но съпротивата на „будните“ ще бъде толкова силна, колкото и преди в Харвард Ярд и Спроул Плаза. Когато става въпрос за промяна на културата, една победа, колкото и да е знаменита, не е краят на войната.