Как Тръмп може да се възползва от недоволството спрямо икономиката

Новоизбраният президент Доналд Тръмп прекара последните няколко месеца да представя икономиката на САЩ като огромно бедствие, което се нуждае от радикални действия. Оказва се, че това е била добра стратегия. За съжаление, това означава също, че той даде куп смели обещания за поправяне на икономиката, докато да не се намесва в работещите неща вероятно е най-доброто решение.

Икономиката на САЩ не е бедствие, а в момента е светът даже ѝ завижда. Безработицата е ниска, инфлацията се понижава, реалните заплати нарастват, а производителността е висока и се увеличава. Причината повечето американски гласоподаватели да не са възхитени може да се отдаде на трайните последици от инфлационната вълна от 2021-2022 г., замразения жилищен пазар, скорошното забавяне на пазара на труда, партийната поляризация и плачевната липса на познания за сравнителната международна икономическа статистика. Споменът за тази инфлационна вълна ще избледнее - Тръмп така или иначе няма да бъде обвиняван за нея - а намаляването на лихвените проценти на Федералния резерв би трябвало с течение на времето да помогне за възстановяване на продажбите на жилища и наемането на служители. Естественият ход на времето ще направи чудеса.

Друг довод в полза на тезата „по-малкото, понякога е повече“ е, че политическата стабилност и предвидимост са полезни за икономиката. Ето защо Уолстрийт обикновено харесва равното разпределение на партиите във Вашингтон и защо върховенството на закона насърчава икономическия растеж. През 2016 г. икономистите Скот Бейкър, Никълъс Блум и Стивън Джей Дейвис - последните двама вероятно са познати на читателите с многократно цитираните си изследвания за революцията в сферата на работата от вкъщи, предизвикана от пандемията - разработиха индекс, който измерва несигурността на икономическата политика въз основа на медийния отзвук, и установиха, че:

Политическата несигурност се свързва с по-голяма волатилност на цените на акциите и намаляване на инвестициите и заетостта в чувствителни към политическата конюнктура сектори като отбраната, здравеопазването, финансите и инфраструктурата. На макроравнище несигурността в политиката предвещават спад в инвестициите, производството и заетостта.

Оттогава насам те добавят към индекса информация за изтичащи данъчни разпоредби и разногласия в икономическите прогнози. Индексът показва рязко увеличение на несигурността в началото на пандемията и предимно намаляване оттогава насам.

Повишената несигурност е предвестник на лошо икономическо развитие

Убедителен исторически пример за ползите от по-малката политическа несигурност може да бъде открит в управлението на Бил Клинтън, и по-специално в последните три четвърти от него. След неуспешен опит за цялостна реформа на здравеопазването и след избори през 1994 г., на които републиканците оглавиха двете камари на Конгреса за първи път от 42 години, президентът Клинтън беше принуден да ограничи амбициите си във вътрешната политика - и беше възнаграден с икономически бум и най-високия рейтинг на одобрение за втория мандат на всеки президент (като отчитането на одобрението започва по време на мандатите (1945-1953 г.) на Хари Труман).

Още по темата

Меденият месец на пазарите няма да продължи още дълго

Политиката на Тръмп към Европа ще бъде тази на тоягата, а не на моркова

Ключов принос за икономическия бум на Клинтън има нарастващата производителност, която се дължи на постиженията на Силициевата долина. Като се има предвид неотдавнашният напредък в областта на изкуствения интелект, не е изключено подобен тласък да настъпи и през следващите години.

Тръмп ще започне втория си мандат с няколко почти моментални мерки за намаляване на несигурността. Tавана на дълга, който доведе до многократни скокове на индекса на несигурността на икономическата политика през 2010 г., е нещо, което се случва при президент демократ и републиканско мнозинство в Камарата на представителите, така че рискът от това е малък, дори ако демократите извоюват мнозинство в Камарата на представителите. Склонността на републиканците да отлагат регулациите, независимо от дългосрочните последици, е краткосрочен фактор за намаляване на несигурността. И избирайки Тръмп и (вероятно) републиканското мнозинство в Конгреса, избирателите изглежда са гарантирали, че разпоредбите на Закона за намаляване на данъците и създаване на работни места от 2017 г., които трябваше да изтекат през следващата година, няма да изтекат.

Осъзнавам, че шансовете на Тръмп да не предприеме ходове са нищожни. По принцип президентите се опитват да изпълняват предизборните си обещания, а Тръмп обеща масови депортации, рязко увеличение на митата, пакет от данъчни съкращения и атака срещу независимостта на Федералния резерв, които взети заедно вероятно ще забавят икономическия растеж и ще окажат натиск върху инфлацията, дефицита и икономическата несигурност. Изборната победа на Тръмп вече намалява вероятността Фед да продължи да намалява лихвените проценти.

Икономическият контекст в момента е толкова благоприятен, че растежът вероятно ще продължи въпреки цялата тази намеса. Не предричам катастрофа. И разбирам, че при положение, че електоратът е недоволен от икономиката, е важно да се види, че се прави нещо по въпроса. Но Тръмп се оказа уникално умел комуникатор, човек, който със сигурност може да убеди феновете си, че предприема драстични действия, дори и да не прави нищо. А в момента това би било най-добрата икономическа политика.

Джъстин Фокс е колумнист на Bloomberg Opinion, който се занимава с бизнес, икономика и други теми, свързани с графики. Бивш редакционен директор на Harvard Business Review, той е автор на книгата „Митът за рационалния пазар“.

Още по темата

Спекулативни печалби от Trump Trades в по-голямата си част са зад гърба ни

Кой кой е в новата администрация на Тръмп

Митата на Тръмп може да предпазят някой сектор, но да навредят на много други

Талибаните поискаха достъп до финансиране от $9 млрд. и нови отношения със САЩ