Международните полицейски дейности на Китай увеличават размера и обхвата си, особено в Глобалния юг. Това рискува да даде на втората по големина икономика в света по-голямо влияние в държави, където тя вече си пробива път чрез дипломация и икономически партньорства. Това е обезпокоителна тенденция, особено в момент, когато Вашингтон - с новоизбрания президент Доналд Тръмп, който ще ръководи страната от следващата година - и Пекин се борят за лидерство в развиващия се свят.
В нов доклад на Международния институт за стратегически изследвания се посочва, че тези операции за сигурност помагат на Комунистическата партия да защитава интересите си в чужбина , като същевременно утвърждават имиджа на Пекин като отговорен играч в областта на сигурността. В доклада се добавя, че Китай прави това чрез износ на технологии и интегриране на техници в агенциите за сигурност на чужди държави, което предоставя на Пекин жизненоважни възможности за разузнаване.
Това не е съвсем ново развитие, но заслужава да бъде разгледано по-подробно. През септември Китай обяви, че обучава още хиляди чуждестранни служители на правоприлагащите органи като част от Глобалната инициатива за сигурност на президента Си Дзинпин , която стартира през 2022 г. Неговата визия е да създаде алтернативна структура за сигурност, която да действа успоредно с оглавявания от САЩ световен ред.
Това вече предизвиква някои противоречия. Аналитичните центрове посочват, че Пекин използва своите глобални полицейски сили като нетрадиционно средство за проектиране на стратегическа мощ в Индо-Тихоокеанския регион и Централна Азия. Други твърдят, че програмите за обучение на африканските полицейски служители въвеждат авторитарни тактики в стил Комунистическата партия . Понякога операциите са дори по-малко прозрачни. През юли Канада съобщи подробности за това, което според нея са тайни китайски полицейски части в границите ѝ. Канадската кралска конна полиция заяви, че разследва твърденията, въпреки че говорител на посолството на Китай в Отава отрече съобщенията.
Когато Китай е запитан за тези задгранични полицейски постове, той или напълно отрича съществуването на участъци, или казва, че това са обслужващи центрове, предоставящи административни услуги на задгранични граждани - което не е съвсем невярно. Все пак проучването на IISS установява, че китайското правителство, като осигурява безопасността на своите граждани в чужбина, предоставя обучение или дори съвместни патрули на приемащите държави.
Често причините са благородни - и другата страна моли за помощ. Китайските полицаи са подписали споразумения за сътрудничество с множество държави в Азия, Латинска Америка, Тихоокеанския регион и Африка на юг от Сахара. Пекин предлага включването на свои служители в националните полицейски сили на страните партньори, програми за обучение, както и съвместни патрули. Той също така изнася своето цифрово и традиционно оборудване за сигурност, превръщайки се в предпочитан световен доставчик, особено в развиващите се икономики.
Такъв пример е Пакистан, където Пекин разшири своята инициатива „Пояс и път“. Южноазиатската държава вече получава от Пекин своите технологии за наблюдение и полицейско оборудване и е подписала споразумение за правоприлагане. Миналия месец двете страни потвърдиха ангажимента си да работят заедно за охрана на китайските проекти и граждани, които напоследък са обект на нападения от страна на военни групировки.
Тези споразумения обаче бяха порицани, а някои от тях бяха отменени или променени. Италианското правителство, например, се оттегли от споразумение за полицейско сътрудничество една година преди да се оттегли от инициативата „Пояс и път“, предполагайки, че помощта на Пекин вече не е необходима, след като икономическите отношения са изпълнили целта си.
Полицейското присъствие на Китай в Тихоокеанския регион започна с меморандум за разбирателство с Фиджи през 2011 г. Пактът беше преразгледан поради опасения за прекомерна ангажираност на Пекин и притеснения, че може да подкопае демократичните системи в Тихия океан, но беше потвърден по-рано тази година.
В други случаи правозащитни групи установиха, че китайци, които учат в чужбина, също са били наблюдавани от тези пунктове, което засилва опасенията, че строгият вътрешен апарат за сигурност на Пекин намира нов живот в чужбина. Засиленото присъствие в световен мащаб дава на Китай по-голяма роля на международната сцена, възможност да наблюдава своите граждани, да събира разузнавателна информация и да придобива представа за структурите за сигурност на държавите, с които се опитва да изгради по-тесни връзки.
Вашингтон и неговите съюзници трябва да работят заедно, за да оценят геополитическия риск, който представлява нарастващият брой на тези сили, особено в региони на дипломатическо съперничество или съперничество в областта на сигурността. Очевидно решение би било приемащите държави с тесни връзки със САЩ или други пълномощници на Вашингтон - като Австралия и Япония - просто да спрат да искат китайска помощ. Но алтернативните варианти, като например инициативата на Австралия за опазване на обществения ред в Тихия океан, трябва да бъдат част от плана. Предоставянето на средства на развиващите се страни от Глобалния юг, за да инвестират в собствения си вътрешен полицейски капацитет, който често е недостатъчно финансиран или се нуждае от модернизация, би помогнало да се откъснат от помощта на Пекин.
Китай не се опитва да бъде гарант на геополитическата сигурност по начина, по който САЩ го правят по света. Но на това ниво не е и необходимо. Това са транзакционни отношения - начин да засили дипломатическите си позиции, без да навлиза в неприятната ситуация, в която трябва да защитава държавите от агресори. Установяването на отношения с персонала по вътрешна сигурност на приемащите държави е един от начините да се придобие представа и влияние в жизненоважен клон от вътрешната структура на властта на всяка държава. Пекин, който изнася своята визия за национална сигурност, за да направи света по-благоприятен за своите амбиции, открива още един фронт на съперничество със САЩ. Вашингтон не може да си позволи да го игнорира.