Ръководителят на хедж фонд Скот Бесент, за когото се твърди, че е на опашката за висок пост в администрацията на Тръмп, като например министър на финансите или председател на Федералния резерв, написа в понеделник в статия за Wall Street Journal, че реакциите на финансовите пазари на изборите на 5 ноември „доказват“, че инвеститорите „ еднозначно приемат икономическата визия на Тръмп 2.0“. Е, те със сигурност доказват, че инвеститорите в акции харесват идеята за по-ниски данъчни ставки и по-малко регулации. Но освен това не е ясно какво точно показват, а времето изтича, в което Доналд Тръмп и неговите заместници трябва да дадат отговори на някои важни въпроси, свързани с икономическата политика.
Погледнете само пазара на държавни облигации, който е ориентир за световната финансова система, и долара, който до момента е основната резервна валута в света. Тези пазари сигнализират, че предупрежденията за по-голяма инфлация, отправени от икономисти, които са анализирали политиките на предложената администрация на Тръмп. А това означава, че лихвените проценти ще бъдат по-високи за по-дълго време, а по-затегнатите финансови условия ще ограничават икономиката.
Възможно е инвеститорите в акции да понесат негативите, ако Тръмп или негови представители скоро не представят конкретните данни за плана си за провеждане на търговска война и масово депортиране на милиони хора от работната сила, без това да доведе до инфлация. Това, което инвеститорите са чули досега, е неясно и противоречиво. Например Тръмп иска да стимулира икономиката с мита, но се очаква, че това ще доведе до повторно разпалване на инфлацията. Той също така иска да депортира милиони имигранти, но това също заплашва да разпали отново инфлацията. „Съвсем скоро фондовият пазар ще трябва да погледне отвъд обещанието за намаляване на данъците и дерегулация, за да прецени колко разрушителен ще бъде екипът на Тръмп през втория си мандат“, пише Кристофър Смарт, управляващ партньор на Arbroath Group и бивш служител на Министерството на финансите в администрацията на Обама, в публикация в Substack от 11 ноември.
Опасенията на пазара на облигации са очевидни. Средната доходност на американските държавни ценни книжа, която се използва за формиране на лихвения процент, при който предприятията и потребителите могат да вземат заеми, достигна 4,40% в деня след изборите, което е най-високата стойност от юли насам, преди да се понижи до 4,31% в края на миналата седмица, въз основа на индекса Bloomberg US Aggregate Treasury Index. Това представлява ръст от около 0,8 процентни пункта от средата на септември - повишение, което съвпадна с подобряването на шансовете за преизбиране на Тръмп.
Забележителното в този момент е, че той дойде, след като през септември Фед намали основния си лихвен процент с половин процентен пункт, а миналата седмица - с още четвърт процентен пункт. Защо пазарът реагира по този начин, докато Фед понижаваше основните лихвени проценти? Отново заради перспективите за по-висока инфлация. Пазарът на деривати показва, че търговците виждат повторно ускоряване на инфлацията през следващите две години, а инвеститорите ще изискват по-висока доходност, очаквайки, че инфлацията с течение на времето ще намали стойността на фиксираните лихвени плащания по облигациите, което ще направи ценните книжа много по-евтини.
Независимо от митата, най-проинфлационното предложение на Тръмп, както смятат макроикономическите стратези в TS Lombard, вероятно е планът му за масови депортации. Ето как Дарио Пъркинс от фирмата го формулира в изследователска бележка от понеделник:
Причината е проста - силната имиграция беше едно от големите неща, които накараха централните банки (не само Фед) да бъдат много по-спокойни по отношение на основната динамика на цените. Тя помогна да се реши проблемът с недостига на работна ръка след пандемията (не само в САЩ).
Изпращането на милиони хора обратно в родната им страна ще обърне тези тенденции и - в зависимост от това колко хора ще бъдат депортирани - ще пресъздаде ситуацията, в която бяхме преди две години.
Каква всъщност беше тази ситуация? Това беше огромен недостиг на работна ръка, който принуди компаниите да увеличат заплатите, за да задържат служителите си и да привлекат нови работници, което допринесе за инфлационен натиск. Икономистите наричат това „спирала на цените на заплатите“, при която компаниите прехвърлят по-високите разходи за труд върху потребителите под формата на повишени цени на стоките и услугите. Сега обаче много потребители казват, че са изчерпали възможностите си и трябва да разчитат на кредитни карти или на услугите „купи сега, плати по-късно“, за да си позволят ежедневни нужди като храна, дрехи и подслон.
Всъщност проучване на Фед от миналия месец установи, че потребителите, които движат икономиката, са все повече тези, които са с по-високи доходи.
Така стигаме до долара, който достигна най-силното си ниво спрямо основните си конкуренти от повече от година насам. Поскъпването на валутата обикновено би било знак за доверие в Америка, но неотдавнашното движение, подобно на това при държавните ценни книжа, е свързано с очакванията за по-висока инфлация и лихвени проценти, които ще останат по-високи за по-дълго време. Освен това това е точно обратното на това, което Тръмп заяви, че иска - поскъпващият долар прави американския износ по-скъп за чуждестранните ни клиенти. Всяко 10 процентно увеличение на стойността на долара намалява приходите на компаниите в индекса S&P 500 с около 3%, изчислиха икономисти от Bank of America Corp. по-рано тази година.
Но това е по-незначително в сравнение с истинската опасност за долара: кризата на доверието в Америка като стабилно място за инвестиране, предизвикана от непостоянната и непредсказуема вътрешна и външна политика и от администрацията, която периодично подкопава върховенството на закона. Точно това се случи по време на първия мандат на Тръмп, когато делът на долара в световните валутни резерви се срина от 65,4%, когато той встъпи в длъжност в началото на 2017 г., до 60,7%, в края на 2020 г., което е най-ниското ниво от 1995 г. насам. При стабилния подход на Байдън към политиката делът на долара до голяма степен се стабилизира, като в края на второто тримесечие възлиза на 58,2%.
Пазарът на акции е в центъра на всички заглавия, но по-добри показатели за това как пазарите интерпретират Тръмп 2.0 могат да се намерят на пазарите на облигации и валута. Пренебрегвайте ги на своя отговорност.
Робърт Бърджис е главен редактор на Bloomberg Opinion. Преди това е бил глобален главен редактор, отговарящ за финансовите пазари в Bloomberg News.