Новоизбраният президент Доналд Тръмп не говори много за изкуствения интелект (AI) по време на кампанията си, което е странно. Избирателите оцениха потенциалните подобрения, които той може да донесе на икономиката и инфлацията, но AI може да доведе до загуба на много работни места, а една трета от американците смятат, че AI ще нанесе повече вреда, отколкото полза, според Gallup. Ако мълчанието на Тръмп означава, че той не се интересува особено от AI, това оставя вратата отворена за политици, които ще ръководят политиките за AI, като един от тях е Илън Мъск.
AI отдавна е основен фокус за Мъск. Той беше един от първите инвеститори в DeepMind на Google, съосновател на OpenAI и сега ръководи xAI, която е набрала над 6 милиарда долара за разработване на мощни AI модели.
Докато всичко подсказва, че и Тръмп, и Мъск искат да създадат лек регулаторен режим, където AI компаниите могат да ускорят своите изследвания и разработки, личните виждания на Мъск са непредвидим фактор в този процес. Той отдавна се тревожи за въздействието на AI върху човечеството. Мъск съосновава OpenAI като нестопанска организация през 2015 г., тъй като се притесняваше, че придобиването на DeepMind от Google ще даде на една единствена корпорация контрол върху AI, когато той надмине човешката интелигентност, оставяйки мощната технология уязвима за злоупотреба.
Мъск създава и Neuralink отчасти, за да помогне на хората да се запазят пред потенциалната суперинтелигентност, която може да унищожи човечеството. „Трябва да стигнем до там, преди AI да поеме контрола,“ казва той на своите инженери по време на среща през 2022 г., документирана от Ашли Ванс от Bloomberg News, който написа биография за Мъск.
Години в развитие, мрачните възгледи на Мъск за AI са толкова дълбоки, че именно те са причина за края на приятелството му със съоснователя на Google Лари Пейдж. „Последната капка беше, когато Лари ме нарече ‘защитник на вида’ заради подкрепата ми за човешкото съзнание вместо машинното,“ сподели Мъск пред CNBC миналата година.
Мъск може да изглежда като човек, който лесно се обижда, но също така е идеалист, който използва парите като средство за постигане на по-велики цели и поставя идеологията и егото пред финансовите си интереси. Придобиването на Twitter, например, му помогна да засили влиянието си сред републиканците и дори Тръмп, въпреки че стойността на компанията намаля и тя загуби рекламодатели.
Малкото, което Тръмп е казал за AI, включва обещание да отмени изпълнителната заповед на президента Джо Байдън относно AI, приета през 2023 г., която изискваше институции като Националния институт по стандарти и технологии да проверяват дали технологичните компании развиват AI безопасно и етично. Освен това, новоизбраният президент отдавна говори за изпреварване на Китай, което предполага, че ще одобрява политики, които помагат на американските технологични компании да запазят надмощието си над китайските.
Но ако Мъск получи уникалната възможност да оформя националните правила около AI, той вероятно ще иска да използва тази позиция, за да реализира своята идеология. Това би донесло повече за неговото его, отколкото да облекчи регулациите за AI, което би помогнало на неговите конкуренти почти толкова, колкото и на xAI и Tesla.
С оглед на това, ако Тръмп наистина отмени изпълнителната заповед на Байдън, можем да очакваме тя да бъде заменена с нещо, което не се различава твърде много, така че технологичните компании все пак да са задължени да провеждат проверки за безопасност на своите модели.
Очаквайте също така облекчаване на правилата относно изказванията на чатботовете. Тръмп каза, че иска развитието на AI да бъде „вкоренено в свободата на словото,“ а Мъск, който мрази така наречения „буден ментален вирус,“ също смята, че моделите на AI са прекалено цензурирани.
Към момента повечето чатботове, извън Grok на xAI, са внимателно проектирани да бъдат предпазливи към това, което казват. Скорошно изследване на академични учени от ETH Zurich, LatticeFlow AI и Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии установи, че най-големите модели на езикови модели, създадени от компании като Google, OpenAI и Meta, показват високи резултати в предотвратяване на разпространението на вредно или токсично съдържание.
Тревогите на Мъск за AI не го правят най-надеждния човек за ръководене на AI политики. Достатъчно е да видим какво се случи с Twitter под неговото ръководство. Платформата стана място за разпространение на токсична реторика срещу имигранти и цветнокожи хора, което я направи неприятно място за маргинализирани групи, докато конспиративните теории лесно добиват популярност, често благодарение на публикации от самия Мъск.
Технологичната индустрия се нуждае от правила, за да предпази AI от бъдещи злоупотреби, но днешните модели също са изпълнени с полови и расови предразсъдъци, според изследването на ETH и LatticeFlow. Наричането на всякакви усилия за адресиране на този проблем „цензура“ заплашва да направи проблема с честността в AI системите дори по-сериозен. Това би могло да доведе до по-коварна вреда от AI в близкото бъдеще.