Знаете, че ще стане интересно, когато Илон Мъск цитира Вергилий и Държавния печат на Съединените щати. Novus Ordo Seclorum, изригна в X технологичният титан, превърнал се в MAGA-мегафон, докато се наслаждаваше на победата на Доналд Тръмп със самия новоизбран президент. На разбираем език: "нов ред навеки“.
На другия край на света, в Русия, Александър Дугин споделя мнението. Той е крайно десен философ, свързан с „евразийството“, разказ, който прославя антизападния руски неоимпериализъм. „Значи ние спечелихме“, злорадства Дугин в X; светът никога повече няма да бъде същият, защото „глобалистите загубиха последната си битка“.
Изкушаващо е да отхвърлим Мъск и Дугин като части от хиперболата, която завладя планетата, откакто Тръмп организира зашеметяващото си завръщане. Толкова много експерти преувеличават толкова много неща в момента, че трябва да си спомним "Еклисиаст": Няма нищо ново под слънцето. Може би няма да има "нов ред". Може би светът ще се промени по-малко, отколкото изглежда.
И все пак един поразителен модел предполага, че Тръмп 2.0 наистина представлява историческа повратна точка в мащаба, който Мъск и Дугин си представят. От Европа до Азия и Америка хората, които през годините възхваляваха това, което се наричаше либерален или „базиран на правила“ международен ред, са в различни етапи от цикъла на скръбта на Кюблер-Рос (отричане, гняв, пазарене, депресия, приемане). Всички онези, които са в плен на противоположната визия, за „нелиберално“ управление на силни мъже, ликуват, от Виктор Орбан в Унгария до Бенямин Нетаняху в Израел или Нарендра Моди в Индия.
Други термини за този стар и сега вероятно умиращ ред са Pax Americana или - както го нарече Хенри Лус, основателят на Time и други списания - Американският век. Той искаше Америка да отхвърли изолационизма, който я беше държал настрана от международните дела между световните войни и вместо това да се превърне в добрия самарянин на света - хегемон на отворена, стабилна и максимално свободна система от държави.
Ако Мъск е прав, че Тръмп ще създаде нов ред, а Дугин е прав, че глобалистите са загубили, тогава над този Американски век вече пада здрач. Ето какво означава това.
САЩ ще се откажат от режима на относително отворена и регулирана търговия, който изградиха след Втората световна война. С огромните мита, които Тръмп обещава, той вместо това ще постави началото на ера на съкрушителни търговски войни и икономически национализъм, напомнящи за 30-те години на миналия век.
Той също така, макар и постепенно, ще направи хартата на Обединените нации толкова безсмислена, колкото Обществото на нациите стана през 30-те години на миналия век. Този проект на световна конституция вече изглежда оръфан в наши дни, тъй като Русия и Китай (и САЩ, когато им се иска) продължават да пренебрегват неговите идеали. Но Тръмп ще отиде по-далеч, отхвърляйки принципи като суверенитета и целостта на всички държави, големи и малки; вместо това той ще сключи сделки с автократи, за да създаде "сфери на влияние", както направиха европейските империи през 19 век. За по-малките държави това ще означава катастрофа. И първата жертва вероятно ще бъде Украйна.
Друга жертва ще бъде международното право, въплътено в институции от ООН (които много републиканци от MAGA искат да лишат средства) до Международния съд и Международния наказателен съд в Хага. На тяхно място ще бъде законът на джунглата, идеята, че "силата поражда правилото". Кант и Гроций са аут, Тукидид и Хобс са на мода.
Докато Тръмп разяжда мултилатерализма като цяло, той също така ще изостави други прояви на международно сътрудничество, особено съюзите на САЩ. Той може и да не се оттегли от НАТО, но ще подкопае неговия възпиращ ефект върху противниците, като третира ангажимента на САЩ за взаимна защита като рекет за защита. Той ще възприеме същия подход със съюзниците по договора в Азия, където действащият президент Джо Байдън беше толкова нетърпелив да изгради нови „министранни“ мрежи за предна отбрана, за да сдържа Китай.
Никой не знае как големите сили и техните лидери ще реагират на тази абдикация от американската хегемония. Ще се насити ли руският Владимир Путин, след като погълне четирите украински провинции, които твърди, че е „анексирал“, или ще продължи да завземе цяла Украйна, след което ще тръгне към Молдова и други постсъветски държави? Ще предложи ли Си Дзинпин на Тръмп сделка да позволи на Китай да милитаризира цялото Южнокитайско море и по-късно да погълне Тайван в свободното си време? Малко вероятно е Тръмп да се разтревожи по тези въпроси, защото той мисли само за една транзакция наведнъж.
Също толкова несигурно е как приятелите на САЩ, главно средните сили и по-малките нации, ще се вместят между новите сфери на влияние, които Тръмп и другите силни мъже изграждат. Две от тях, Германия и Япония, бяха врагове на САЩ през Втората световна война, след това станаха американски протежета и образци на по-склонния към сговор американски век, като Германия беше включена в НАТО и Европейския съюз, а Япония напоследък в групи, водени от САЩ, с Южна Корея, Филипините и Индия.
След като Тръмп оттегли егидата на САЩ над тези съюзници, какво ще попречи на старите вражди да изплуват отново, от враждата между Германия и Франция или Германия и Полша до продължаващите негодувания между японците и корейците? Защо всички те да не поискат да имат свои собствени ядрени арсенали?
Pax Americana винаги е бил несъвършен и за много хора по света, от Виетнам до Ирак, е намирисвал на лицемерие. Но беше възможно най-близкото до един подреден свят. Не изведнъж, но с течение на времето този ред ще премине към ентропия, докато международната система се връща към естественото си състояние, което е анархия. Общите проблеми на човечеството, като изменението на климата, ще останат неразрешими. Най-лошите рискове, като ядрена война, стават по-вероятни.
Още хипербола? Надявам се да се докаже, че греша. Но ако подобните на Мъск и Дугин по света празнуват завръщането на Тръмп и края на американския век, ние, останалите, имаме право да се тревожим.
Андреас Клут е колумнист в Bloomberg Opinion, отразяващ американската дипломация, национална сигурност и геополитика. Той е бивш главен редактор на Handelsblatt Global и кореспондент на Economist.