Доналд Тръмп ще наследи, както изглежда, солидна икономика, когато поеме президентския пост през януари. В края на краищата фондовият пазар в САЩ е на рекордно високи нива, безработицата е ниска според историческите стандарти и брутният вътрешен продукт нараства със здравословен темп от около 2,5% досега тази година. И все пак има причина за недоволството на гласоподавателите от икономиката и под повърхността има няколко риска за Тръмп 2.0, докато той мисли за прилагането на своята търговска и фискална програма.
Да започнем с работни места. Тръмп пое стабилен пазар на труда през 2017 г., като нивото на безработицата спадна през предходната година и ръстът на работните места беше стабилен от приблизително 200 000 на месец. Този път това не е вярно: нивото на безработица нараства, наемането е под нормалното и растежът на заетите се охлади от първото тримесечие.
Тримесечният среден брой новозаети от 78 000 от юни до август е най-бавният от 2010 г. извън периода на пандемията. (Числото за септември все още подлежи на преразглеждане, а октомври беше силно засегнат от стачка и урагани). Нивото на свободните работни места спрямо размера на работната сила се върна до нивата отпреди Covid и продължава да намалява. Въпреки че влошаването на пазара на труда е постепенно, екипът на Тръмп ще трябва бързо да обърне този отрицателен импулс, ако той иска да поддържа икономическата експанзия и да задържи позиции на междинните избори през 2026 г.
Това може да се окаже трудно, ако Илон Мъск, най-богатият човек в света, поеме ръководството на комисия за ефективност, натоварена с намаляване на държавните разходи. Правителствените работни места представляват около 22% от всички създадени работни места в САЩ досега тази година. От октомври 2022 г. икономиката е добавила 1,1 милиона държавни работни места, най-бързият двугодишен темп от 60-те години на миналия век. И това е само една част от двигателя на Байдън за създаване на работни места, който сега е изложен на риск.
Другата част е заетостта, генерирана от бума в чистите технологии и други производствени инвестиции, които се възползват от държавни безвъзмездни средства, заеми и субсидии. Помислете за строителните работници, които построиха съоръжението на Hyundai Motor Co. на стойност 7,6 милиарда долара в Джорджия, което сега произвежда електрически превозни средства, или работниците, които построиха съоръжението на Taiwan Semiconductor Manufacturing Co. в Аризона.
Какво става сега с разходите за инфраструктура, производство и чиста енергия, които получиха явна или косвена подкрепа по време на администрацията на Байдън?
Държавните разходи са добавили средно 0,7% на тримесечие към растежа на реалния БВП през последните две години. Частните разходи за производствено строителство също се увеличиха. Трудно е да се оценят количествено всички инвестиционни долари, привлечени от големите политики на Байдън – Законът за инвестициите в инфраструктурата и заетостта, Законът за намаляване на инфлацията и Законът за чиповете и науката – но моите колеги от Bloomberg Opinion преброиха повече от 200 милиарда долара само в планирано производство на чисти технологии. И дори преди да бъде съкратен един долар от ангажираните разходи, заявената цел на новата администрация да прекрати субсидиите, които насърчават енергийния преход, създава невероятна доза несигурност за компаниите, които мислят за бъдещи инвестиции и наемане.
Трябва да се отбележи, че не е имало инфраструктурни и производствени програми на Обама, върху които Тръмп да се фокусира през 2017 г. Бъдещето на основните програми на Байдън и икономическото въздействие от прекратяването на някои от тях може да са най-големият риск за разширяването, докато отиваме към изборите през 2026 г.
И накрая, фискалната програма на Тръмп ще се сблъска с изключително важния жилищен пазар. Ипотечните лихви се повишиха от около 6% в средата на септември до 7,13% в деня след изборите, отчасти поради това, че инвеститорите оцениха влиянието на плановете за разходи на Тръмп върху инфлацията и лихвените проценти. Това ще напрегне и без това затруднения пазар на жилища. Ако планираните от Тръмп намаления на данъците и увеличения на митата за внос в крайна сметка разпалят инфлацията и повишат разходите за заеми за бъдещите купувачи на жилища, има всички шансове сделките с жилища да спаднат още повече и строителите на жилища да спрат новото строителство.
Идеите на Тръмп за митата и имиграционните ограничения може да са това, което избирателите искат, но те представляват риск за икономиката през следващата година във време, когато потребителите усещат ще жилото от високите разходи за заеми и важни аспекти на икономиката се охлаждат. Възможно е всичко това да сработи добре – Тръмп е известен с непредсказуемостта си, когато става дума за обещанията му, и ние не знаем какво точно крие бъдещето за програмите на Байдън или за предложените от Тръмп мита или данъчни облекчения. Това, което е ясно засега, е, че Тръмп наследява икономика, която не е лесна за управление - и предизборните му обещания може само да направят нещата по-трудни.
Конър Сен е колумнист на Bloomberg Opinion. Той е основател на Peachtree Creek Investments.