Връщането на власт на новоизбрания президент Доналд Тръмп с право се разглежда като катастрофа за усилията за ограничаване на изменението на климата.
Той обеща да изкорми субсидиите за чиста енергия на администрацията на Байдън, да разкъса ограниченията за емисиите от превозни средства и електроцентрали и да отприщи повече производство на изкопаеми горива. „Имаме повече течно злато, петрол и газ“, каза той в победна реч рано в сряда, „от всяка страна в света“.
В същото време най-значимите ефекти от второто управление на Тръмп може да се видят не в САЩ, а в Китай.
Това е просто въпрос на мащаб. Китай е отговорен за почти една трета от въглеродния отпечатък в света, около 2,5 пъти повече от този в САЩ. В резултат на това намаляването с 20% на парниковото замърсяване би имало същия ефект като намаляването наполовина на емисиите в САЩ.
Това не е толкова неправдоподобно, колкото може да звучи. Замърсяването с парникови газове в Европейския съюз е намаляло с 20% през десетилетието до 2023 г. Ако сегашният темп на изграждане на възобновяема енергия се запази и ръстът на потреблението на електроенергия се забави от настоящите екстремни нива до нива, типични за други бързо развиващи се икономики с високи доходи, Китай няма да има сериозни затруднения при постигането на тази цел. Въпросът е дали иска да го направи.
Пекин би настръхнал при идеята, че политиката му за климата ще се прави в Белия дом, най-малко в Белия дом на Тръмп. И все пак формата на политиката във Вашингтон и начинът, по който ръководството на Китай решава да отговори на тази нова реалност, вероятно ще окажат решаващо влияние през следващите 12 месеца.
Има два пътя, които могат да бъдат поети. От една страна, разрушаването на климатичните политики в САЩ може да се третира като възможност да се направи същото в Китай. Със забавяща се икономика и подновен кръг от стимули, политиците може да преценят, че една неамбициозна програма им дава най-голяма свобода на действие да направят всичко необходимо, за да поддържат растежа по правилния път.
Предишен очевиден пик на замърсяване преди десетилетие беше обърнат по времето на първата администрация на Тръмп, тъй като задаващата се търговска война насърчи Пекин да натовари местната икономика чрез бум на въглеродно-интензивни недвижими имоти и изграждане на инфраструктура.
От друга страна, президентът Си Дзинпин може да засили начините, по които страната му поема мантията на световната суперсила за чиста енергия. Днес Китай е повече или по-малко икономика с високи доходи, което затруднява намирането на общ език с развиващите се страни, които би искал да привлече като партньори срещу водения от САЩ световен ред.
Неговият износ на слънчева енергия, батерии и електрически превозни средства обаче му дава възможност да осигури на нововъзникващите икономики енергийното изобилие, от което се нуждаят, за да растат. Зелен план на Маршал за глобалния юг би предложил мощен източник на мека сила, нещо, което Пекин изключително не успя да разгърне в ерата на Си. По-чистите небе, вода и храна също ще покажат, че правителството все още може да осигури подобряване на жизнения стандарт, дори когато растежът на доходите се забави - дългогодишен приоритет за Си.
Следващите месеци ще бъдат решаващи при вземането на решение кой път ще поеме Китай. Тази седмица членовете на Организацията на обединените нации ще се срещнат в Азербайджан за климатичната конференция COP29, вероятно последната възможност от много години на Вашингтон да окаже голямо влияние върху климатичната дипломация.
До края на февруари Китай трябва да издаде своя Национално определен принос, или NDC, план за намаляване на емисиите през следващото десетилетие, част от ангажиментите му по Парижкото споразумение за климата от 2015 г.
Тези NDC не са просто безсмислени документи. Политиките, въведени благодарение на предишни глобални преговори, вече намалиха прогнозите за глобално затопляне от цели 4,8 градуса по Целзий през 2010 г. до едва 2,4C сега, а правителствата изглежда доста успешни в постигането на поставените от тях стойности според проучване на ООН миналия месец.
Освен това китайските бюрократи ще прекарат голяма част от следващата година в изработване на формата на своя 15-ти петгодишен план, вероятно най-близкото нещо, което една еднопартийна държава има до смяна на правителството. Възобновяемата енергия и пикът на въглеродните емисии са поставени високо в списъка с приоритети, въпреки че може да се гадае дали това ще доведе до конкретен напредък.
Това е този импулс на промяна на политиката, случващ се зад кулисите в Пекин, който в крайна сметка ще бъде много по-последителен от публичните бъркотиии, които ще се състоят през следващите месеци във Вашингтон.
Рискът за САЩ е, че засилването на зелените политики ще повиши богатството и глобалния статус на Китай и ще намали това на съперника му.
Тръмп изглежда е напът да барикадира икономиката на САЩ зад митническа стена и да циментира ролята ѝ на най-големия производител на изкопаеми горива в света. Ако Китай иска да изгради съюзите, от които ще се нуждае, за да придобие статута на глобален хегемон, той има перфектната възможност сега да се представи като чистата алтернатива на петролната и западаща американска империя.
Дейвид Фиклинг е колумнист на Bloomberg, който се занимава с въпросите на изменението на климата и енергетиката. Преди това е работил за Bloomberg News, Wall Street Journal и Financial Times.