Олаф Шолц нямаше как да се сдържи, когато в сряда разказа на изумените репортери в залите на сградата на канцлерството в Берлин защо току-що е решил да уволни финансовия министър Кристиан Линднер и да погребе собствената си трипартийна коалиция.
„Всеки, който се присъединява към правителството, трябва да действа сериозно и отговорно“, заяви обикновено сдържаният лидер на левоцентристите. “ Не трябва да изчезва, когато нещата станат трудни. Те трябва да са готови да правят компромиси в интерес на всички граждани. Но Кристиан Линднер не работи в тази посока."
Личната атака беше кулминацията на срив, който според помощниците на Шолц е започнал в края на миналата година с едно съкрушително решение на най-висшия съд на Германия относно бюджета. И все пак признаците за проблеми в така наречената „коалиция на прогреса“ между социалдемократите на Шолц, свободните демократи на Линднер и зелените на Роберт Хабек бяха очевидни още от самото начало, когато партиите влязоха в правителството с различни цели и без обща визия за бъдещето на Германия.
Въпреки че встъпи в длъжност в разгара на кризата с Covid-19, ранният мандат на Шолц беше облекчен от решението на правителството да пренасочи 60 милиарда евро от свързаните с пандемията средства за климатични и други специални проекти. Това позволи на всеки от членовете на коалицията да си проправи път към постигането на своите цели. За Линднер това означаваше да не се увеличават данъците и да се спазват конституционните ограничения за дълга на Германия; за Шолц - да се защити социалната държава и да се увеличи минималната работна заплата; а за Хабек - да се финансират инициативи за климата и да се разшири използването на възобновяеми енергийни източници.
Меденият месец обаче беше внезапно прекратен няколко месеца по-късно с нахлуването на Русия в Украйна и осъзнаването, че при бившия канцлер Ангела Меркел Германия е станала прекалено зависима от Русия в енергийно отношение. В дните след нахлуването през февруари 2022 г. коалицията успя да създаде специален дългов фонд в размер на 100 млрд. евро, за да увеличи разходите за отбрана и да изпълни целта на НАТО за 2% разходи за първи път от десетилетия. И все пак с разгръщането на войната на изток, зимната енергийна криза на хоризонта и непосредствената необходимост от увеличаване на военните разходи започнаха да се появяват първите пукнатини в коалицията.
Те станаха публично достояние през пролетта на 2023 г., когато в най-големия германски таблоид Bild изтече ранен вариант на планираната реформа в отоплението. Законодателството, оглавявано от Хабек, имаше за цел да стимулира преминаването от изкопаеми горива към електрически термопомпи. Но според Bild това е идеологически мотивиран опит на Зелените да наложат на собствениците на жилища скъпоструващи модернизации. След като предложението беше оповестено, СвДП се възползва от всяка възможност, за да го разнищи.
Разправията между СвДП и Зелените постави началото на открит коалиционен конфликт, тъй като индивидуалните партийни програми започнаха да подкопават работата на правителството. СвДП, която спечели 11,5 % от гласовете през 2021 г., вече се приближаваше към прага от 5 %, необходим за гарантиране на представителство в Бундестага, което я превръщаше в най-слабия и уязвим член на алианса на Шолц.
Оттук нататък нещата само щяха да се влошават. Точката на пречупване настъпи през декември миналата година, когато германският върховен съд в Карлсруе постанови, че 60 млрд. евро от специален извънбюджетен фонд, създаден за разходите за пандемии, не могат да бъдат използвани за инициативи в областта на климата, в резултат на което правителството трябваше да преустанови прилагането на лимита на дълга си и да търси допълнителни икономии във всички министерства. Решението повдигна въпроси за множество подобни фондове, създадени по времето на Меркел, и предизвика нова коалиционна криза.
Парите бяха лепилото, което държеше коалицията заедно. След като то изчезна, нещата започнаха да се разпадат. Като обвърза политическата си съдба с настояването Германия да се придържа към дълговата спирачка - правило, въведено по времето на Меркел, за да се предотврати повторение на спасяването на банки, последвало световната финансова криза - Линднер се превърна в пречка за посрещане на инвестиционните нужди на Германия. С отказа си да направи компромис по отношение на политики, които биха били в полза на по-богатите избиратели на СвДП, той се превърна и в аутсайдера.
След като Шолц не пожела да се намеси, признаците на разединение ставаха все по-ясни. След седмици на преговори миналото лято коалицията най-накрая се спря на нестандартен метод за попълване на дупките в бюджета за 2025 г. чрез превръщане на субсидиите в заеми. След това, след като сделката уж беше сключена, Линднер внезапно повдигна въпроса дали решението е законно. Това предизвика изненадващо опровержение от страна на Шолц, който беше на почивка и който никога не прости на Линднер това предателство.
От своя страна Линдер също обвини Шолц и неговия кабинет, че са злоупотребили с доверието му. По-рано през годината двамата мъже насаме сключиха сделка с ръкостискане, като се съгласиха да намерят решение на спорното предложение, свързано с пенсионния закон. Макар Линднер да си е мислел, че дискусиите ще останат между двамата, той с ужас вижда, че репортажи за тях се появяват по-късно в Bild.
В края на октомври, по време на правителствено пътуване до Ню Делхи, Шолц и Хабек почти заявиха, че са се отдръпнали от Линднер, който по това време присъстваше на среща на МВФ във Вашингтон. Шолц открито критикува финансовия министър, без да си прави труда да прикрива разочарованието си, а Хабек заяви пред репортери, че Линднер е решен да напусне коалицията и просто търси достоен изход.
Най-накрая, три седмици преди коалицията да се разпадне, борбата избухна на открито. Шолц обявява среща на върха за представители на индустрията и изрично не кани Линднер и Хабек. Финансовият министър реагира, като организира своя собствена среща на върха и я насрочи само няколко часа преди срещата на Шолц.
В началото на ноември Линднер изостри ситуацията, като разпространи политически документ, в който постави под въпрос основните инициативи на Шолц и Хабек. Някои го възприеха като отговор на документа, който Хабек беше публикувал няколко седмици по-рано и в който призоваваше за милиардни субсидии за германските компании - знаейки, че предложението не съвпада с позицията на коалицията. В този момент доверието между членовете на коалицията почти се беше изпарило и въпросът сякаш беше кой ще напусне пръв.
Докато Шолц обмислял бъдещите си работни отношения с Линднер в навечерието на срещата в сряда, според запознат с разсъжденията му, той си спомнил за един урок от младостта си.
Когато канцлерът е бил дете, той е бил добър плувец и по-късно става спасител. В тази работа той научил, че понякога единственият начин да спасиш живота на давещ се, когато той се мята, е да го удариш в нокдаун.
Макар че резултатът от сряда може да е изглеждал неизбежен, решението за уволнението на Линднер не е било предрешено. Речта на Шолц беше предшествана от коалиционна среща, на която членовете на кабинета обсъждаха как да запълнят дупката от около 15 млрд. евро в бюджета за 2025 г. В зависимост от резултата Шолц помоли главния си говорител да подготви три различни речи: една в случай, че политиците постигнат споразумение, друга в случай, че Линднер внезапно подаде оставка, и трета, в която Шолц сам уволнява Линднер.
По време на срещата Шолц поиска от Линднер да се съгласи на ново спиране на дълговата спирачка - искане, което финансовият министър категорично отхвърли. Според присъстващите последвала ожесточена размяна на реплики, която завършила с думите на Шолц: „Тогава, скъпи Кристиан, не искам повече да си член на моя кабинет - и утре сутринта ще поискам от федералния президент да те уволни.“
След дълъг момент на мълчание Шолц добави: „Е, това не мина добре.“