Китай е по-подготвен за Тръмп 2.0, но няма "сребърен куршум"

Когато Доналд Тръмп за първи път започна търговска война с Китай през 2018 г., Пекин се оказа в ролята на контраатакуващ фактор и не знаеше как да отговори. Този път президентът Си Дзинпин е по-добре подготвен за схватка, макар да има какво да губи.

Тръмп, който спечели втори президентски мандат на изборите във вторник, заплаши да наложи мита в размер на 60% върху китайските стоки - ниво, което според Bloomberg Economics ще унищожи търговията между най-големите икономики в света. Това е в допълнение към редица мерки за контрол на износа на модерни технологии, които администрацията на Байдън само затегна, след като Тръмп напусна поста си.

През това време Китай предприе стратегически стъпки, за да гарантира, че е по-устойчив и добре позициониран да отвърне на удара. Ключово за това беше разширяването на инструментариума му, който сега включва контрол върху износа на критични суровини, в допълнение към митата върху селскостопанските стоки и списък на юридическите лица, който може да бъде използван за действия срещу ключови американски компании. 

„От психологическа гледна точка Китай е много по-подготвен да се справи отново с него“, казва Джоу Бо, пенсиониран полковник от Народноосвободителната армия и старши научен сътрудник в Центъра за международна сигурност и стратегия към университета Цинхуа. Си поздрави Тръмп за победата му и призова за „здравословни и устойчиви“ връзки между народите, съобщават държавните медии.

Доналд Тръмп, вдясно, и Си Дзинпин. Снимка: Цилай Шен/Bloomberg

Все пак Си би предпочел да избегне митническа битка, която рискува да се окаже много по-опустошителна от първия рунд. Китай разчита на износа на стоки като електромобили и батерии, за да подкрепи икономиката си, засегната от дефлационен натиск и имотни проблеми, а китайските законодатели се събират тази седмица, за да формулират мерки за стимулиране на растежа.

Ако Тръмп изпълни заплахите си за мита, китайските власти ще трябва да направят много повече, за да помогнат на икономиката. Миналата седмица Goldman Sachs Group Inc. заяви, че по-строгите търговски ограничения за Китай може да принудят Си да засили вътрешното потребление - нещо, което комунистическата партия традиционно се стреми да избегне.

В сряда юанът отслабна най-много от две години насам, а китайските акции поевтиняха, давайки на инвеститорите възможност да усетят нестабилността, която предстои, след като Тръмп спечели президентския пост в САЩ. Офшорният юан спадна с цели 1,3% спрямо долара, което е най-големият еднодневен спад от октомври 2022 г. насам. Китайските акции, листвани в Хонконг, понесоха основната тежест на продажбите, като измерителят Hang Seng затвори с 2,6% по-ниско.

„Китай едва ли може да отвърне на митата с 60%“, каза Алисия Гарсия Хереро, главен икономист за Азиатско-тихоокеанския регион в Natixis SA. „Това, което Китай ще направи, е да обяви по-големи стимули, за да противодейства, така че пазарът да не накаже Китай.“

По време на първия мандат на Тръмп приблизително две години на заплахи, мита и преговори приключиха със споразумение, подписано през януари 2020 г., което включваше обещание Китай да закупи американски стоки на стойност 200 млрд. долара, за да се опита да преодолее търговския си дисбаланс със САЩ. Епидемията от Covid по същото време обаче бързо влоши отношенията между страните и Китай така и не се доближи до постигането на целите, тъй като по време на пандемията китайският износ рязко нарасна.

Подновяването на търговската война заплашва да нанесе още по-големи щети на световната търговия. Миналата година китайските компании са изнесли стоки за САЩ на стойност 500 млрд. долара, или около 15% от стойността на целия им износ. Ако САЩ наложат високи мита върху всички или голяма част от тези продукти, това може да унищожи тези продажби и да навреди още повече на фирмите, които се сблъскват със слаба вътрешна икономика и падащи цени. 

Китайският износ за САЩ спадна по време на първата търговска война. Пандемията обаче обърна тази тенденция и сега излишъкът на Китай е по-висок

Според Скот Кенеди, старши съветник във вашингтонския Център за стратегически и международни изследвания, който често пътува до Китай, китайските представители не искат да реагират прекалено остро на новите тарифни заплахи на Тръмп, но също така се опасяват да не изглеждат слаби. Според него потенциалните варианти за правителството на Си включват насочване на вниманието към американски компании със значителни интереси в Китай, продажба на американски държавни ценни книжа, девалвация на юана и по-активна работа в Европа и Латинска Америка. 

„На тях им е писнало да ги третират като пинята и искат да отвърнат на удара“, казва Кенеди за Китай. „Те са готови да се справят с Тръмп и да отвърнат на огъня с огън, ако е необходимо“.

Една от големите предизвикателства за Китай е издигането на Илон Мъск като основен поддръжник на кампанията на Тръмп за президент. Милиардерът, главен изпълнителен директор на Tesla Inc. има широки бизнес интереси в Китай, което повишава вероятността той да се застъпи за по-мек подход. Тръмп похвали Мъск, докато обявяваше победата си в ранните сутрешни часове на сряда в САЩ.

Но ако все пак избухне търговска война, Китай ще бъде готов да отвърне на удара - и износът на селскостопански стоки от САЩ може отново да се окаже първата мишена. След първия мандат на Тръмп Бразилия затвърди позицията си на най-голям доставчик на соя за Китай, а сега е и най-големият източник на внос на царевица, замествайки големия скок на американския износ за Китай като част от търговското споразумение за 2020 г. През 2016 г. САЩ доставяха повече от 40% от китайския внос на соя, но през първите девет месеца на тази година този дял е спаднал до по-малко от 18%.

САЩ са по-малко важни като доставчик на соя за Китай. Само 20% от китайския внос през последните 12 месеца е от САЩ, което е спад спрямо една трета през 2017 г.

Забавянето на китайската икономика също така осигурява на Пекин повече буфери, тъй като търсенето на свинско месо, както и на царевица и соя за изхранване на свинете, е спаднало. Това означава, че той е по-малко зависим от вноса и може по-лесно да пренасочи покупките от САЩ към други държави.

„Не трябва да има никакво съмнение относно ответните мерки на Китай“, казва Джоу Сяомин, изследовател в пекински мозъчен тръст и бивш заместник-представител на китайската мисия на ООН в Женева преди десет години. „Лесните цели включват царевица и соя. Страната е в по-добра позиция от 2018 г. да предприеме контрамерки, тъй като Китай разви Бразилия като надежден алтернативен източник на доставки и успя да намали вноса от САЩ.“

Бразилия сега е най-големият доставчик на царевица за Китай. През изминалата година САЩ са доставяли по-малко от 13% от китайския внос

В същото време обаче Китай има по-малко очевидни цели, които да порази. Вносът на страната от САЩ е намалял от пика през 2021 г., а Пекин не е подписвал договор за закупуване на нови самолети на Boeing Co. от години, което означава, че има една заплаха по-малко, която може да отправи. Наред с отслабващите търговски отношения, преките инвестиционни връзки между САЩ и Китай също се свиват: По данни на ООН през миналата година китайските инвестиции в САЩ са намалели с 28% спрямо пика през 2019 г.

Това поражда възможността Китай да се опита да девалвира валутата си, което да направи износа по-евтин. Макар че последната официална девалвация на Китай беше през 2015 г., в разгара на първия търговски спор от средата на 2018 г. до средата на 2019 г. властите позволиха на юана да падне до почти 7,2 за долар, което направи износа му по-евтин и осигури известна възглавница за митата на Тръмп. 
В момента китайската валута се намира на приблизително същото ниво, но ако ѝ се позволи да спадне още повече, това рискува да подразни други търговски партньори по света, които на свой ред могат да въведат собствени мита върху китайските стоки. Напливът от евтина стомана вече накара държавите да повишат бариерите пред метала и това може да се разпространи върху повече продукти в една обща търговска война. 

САЩ вече губят значението си за китайската търговия. Зависимостта на търговията от САЩ е най-ниска отпреди Китай да се присъедини към Световната търговска организация

Един от основните нови инструменти на Си е контролът върху износа, който САЩ често прилагат срещу Китай. Миналата година Пекин ограничи продажбите в чужбина на галий и германий - два метала, които се използват широко в производството на чипове, комуникационно оборудване и отбранителната промишленост. Сега Китай може да се опита да наложи ограничения върху важни суровини, от които САЩ се нуждаят за стратегически технологии, като антимон, който се използва в някои полупроводникови устройства.

Китай вече разполага и с по-официален процес за налагане на санкции на чуждестранни фирми. През септември властите съобщиха, че Китай ще започне проверка на PVH Corp., компанията майка на Tommy Hilfiger и Calvin Klein, за това, че не използва памук от крайния западен регион Синдзян, където САЩ ограничават търговията поради опасения, свързани с правата на човека. Според Financial Times Пекин също така е наложил санкции на американска фирма за доставка на безпилотни самолети за Тайван, като ѝ е забранил да купува части в Китай. 

В крайна сметка Китай би предпочел да сключи сделка с Тръмп. Бъдещият президент е дал сигнал, че би бил отворен за китайски инвестиции в САЩ, което потенциално би могло да формира основата за някакво споразумение, според Хенри Уан Хуйяо, основател на изследователската група „Център за Китай и глобализацията“ в Пекин.

„Тръмп е прагматичен политик, който се фокусира върху решаването на конкретни проблеми“, каза Уан. „Китай има суперпреднина в областта на електромобилите и зелените технологии“, добави той. „Съществува огромна възможност китайските компании да помогнат за това Америка да стане отново велика“.

Все пак в Пекин се признава, че Китай трябва да се надява на най-доброто и да се подготви за най-лошото. И няма много възможности, ако Тръмп иска да изпълни крайните си заплахи, които ще навредят и на САЩ и ще повишат цените за американските потребители. 

„Говорихме много за това какво може да направи Китай, за да се подготви за този сценарий, но в крайна сметка няма много какво да се направи, за да бъде готов“, казва Ту Синкуан, бивш съветник в китайското министерство на търговията, който сега е професор и декан на Китайския институт за изследване на Световната търговска организация към Университета за международен бизнес и икономика в Пекин.

„Няма сребърен куршум“, добави той. „Можем само да се справим с проблема, когато той се появи.“

Още по темата

В логиката на Тръмп за митническите тарифи зее огромна дупка

ЕС пробва силите си в битка с Китай с нови тарифи за електромобили

САЩ налагат мита върху соларните панели от Югоизточна Азия