Триумфът на Тръмп слага край на „специалните отношения“ между Великобритания и САЩ

Този път времето не е в полза на Великобритания. Тръмп няма химия със Стармър, адвокат по човешки права, който се е преквалифицирал като държавен прокурор.

12:55 | 7 ноември 2024

Автор: Адриан Улдридж

Снимка: Bloomberg.com

Обединеното кралство залага повече на връзките си със Съединените щати, отколкото която и да е друга европейска страна. „Трансатлантическият съюз“ е ключов елемент в стратегията му за отбрана и сигурност. Лондонското Сити и Уолстрийт са тясно свързани. Академици и студенти пътуват между американски и британски университети. Британец редактира водещия американски бизнес вестник, Wall Street Journal. Сякаш, когато се качиш на самолет от Лондон за Ню Йорк, виждаш, че съюзът на англоезичните нации, иницииран от Уинстън Чърчил, все още съществува.

Затова британският елит е шокиран от новината, че Доналд Тръмп отново е в Белия дом, с Републиканско мнозинство в Сената и с мнозинство както в популярния вот, така и в Избирателната колегия. Лидерът на Лейбъристката партия, Киър Стармър, бързо позвъни на „главния дразнител“, за да го поздрави, но няма съмнение, че би предпочел победа на Камала Харис.

Това не е само защото Лейбъристката партия и Демократите са „сестрински партии“, които споделят идеи и персонал. Министърът на финансите, Рейчъл Рийвс, изгради икономическата си стратегия („секюронимика“) на базата на оригиналната стратегия на Джо Байдън, а активисти на Лейбъристката партия заминаха за Америка, за да агитират за Харис. Също така, Тръмп символизира всичко, което Лейбъристката партия ненавижда — депортиране на нелегални имигранти, мачизъм и, според тях, расизъм. В дните си като редови депутат, външният министър Дейвид Лами нарече Тръмп „член на Ку Клукс Клан“ и „нацист“ и обеща, че ако той дойде във Великобритания, „ще протестирам срещу него“.

Един нормален президент би възприел всичко това като част от политическата игра. Но Тръмп не е от типа, който прощава и забравя. Той комбинира чувствителна натура със способност да използва „обида“, за да разклати опонентите си. Тръмп заведе дело срещу активисти от Лейбъристката партия за намеса в американските избори (активистите направиха грешката да координират действията си с представители на Лейбъристката партия).

По-широката политическа сфера в Обединеното кралство също е объркана от победата на Тръмп. Лорд Уилям Хейг, бивш лидер на Консервативната партия и настоящ кандидат за канцлер на Оксфордския университет, написа в The Times на 5 ноември, че Тръмп е „сериозна заплаха“ и „близостта до полунощ“. „Независимо от миналите ни политически предпочитания“, заключи той, „всички трябва да сме демократи“.

Единствените хора, които имат близки връзки с Тръмп, са на периферията на британската политика: Найджъл Фараж, разбира се, лидер на Reform, който отпразнува победата на Тръмп в Мар-а-Лаго; бившите премиери Борис Джонсън и Лиз Тръс; и няколко депутати като бившия вътрешен министър Суела Бравърман. Но тези малцина не са от полза за правителството на Обединеното кралство. Можем ли наистина да очакваме, че Стармър ще използва Фараж като „шепотник на Тръмп“ (или дори като британски посланик във Вашингтон, както Фараж би искал)? Британският елит ще има по-малко приятели във Вашингтон, окръг Колумбия, когато Тръмп встъпи в длъжност през януари, отколкото е имал от Втората световна война насам.

Невъзможно е да се каже дали Тръмп ще изпълни обещанията си за сделка с Владимир Путин относно Украйна или за изтегляне от НАТО. Като „търговец“, а не като идеолог, Тръмп е най-малкото непоследователен. Ако Тръмп оттегли подкрепата на Америка за Украйна, това ще попречи на основната цел на британската външна политика през последните няколко години, а именно да се противопоставя на агресията на Изток; ако се изтегли от НАТО, това ще разочарова една от основните цели на британската външна политика от 1949 г. насам, когато е създадена организацията.

Но дори тези крайни резултати да бъдат избегнати, „специалните“ трансатлантически отношения на Великобритания ще охладнеят. Няма да има онази съвместна симпатия, която характеризираше годините на Байдън (и би характеризирала тези на Харис). Вместо това, екипът на Тръмп вероятно ще възприема британските служители като духовни продължения на Демократическата партия, както намекна Хейг. Тръмп ще очаква британците, като и останалите европейци, да харчат повече за отбрана, и то бързо. Освен това той ще насочи повече внимание от „процесите“ към сключването на сделки и ще обърне погледа си от Европа към останалия свят.

Непредсказуемостта на Тръмп също прави невъзможно да се знае дали той ще наложи мита на Великобритания и останалата част от Европа, и ако да, колко високи ще бъдат те. Все пак, с или без мита, той ще следва експанзионистична икономическа политика, насочена към намаляване на данъците върху доходите и корпорациите, връщане на регулиращата роля на държавата и поддържане на икономиката в „горещо“ състояние. Това почти със сигурност ще привлече много талант и капитал от Великобритания, особено тъй като Лейбъристката партия повишава данъците и натиска богатите. Защо да останеш в социалистически ориентирания Лондон на Стармър, когато можеш да получиш топъл прием в Ню Йорк на Тръмп?

Великобритания често е имала късмет с времето, когато става въпрос за „специалните“ отношения. Консерваторите, поддържащи политиките на Тачър, изградиха близки връзки с републиканците на Рейгън през 80-те години, а привържениците на „средния път“ Блеър изградиха също толкова близки връзки с демократите на Клинтън през 90-те години. За известно време изглеждаше, че този номер ще се повтори, когато британското гласуване за Брекзит бе последвано от избора на Тръмп в Америка през 2016 г. Тръмп вървеше ръка за ръка с „британския Тръмп“ Борис Джонсън и обеща „прекрасна търговска сделка“, която да затвърди революцията на Брекзит и да обърка Европейския съюз. Но това не се случи: Джонсън нямаше административни умения, COVID се оказа огромно разсейване и Тръмп загуби изборите през 2020 г.

Този път обаче времето не е в полза на Великобритания. Тръмп няма химия със Стармър, адвокат по човешки права, който се е преквалифицирал като държавен прокурор. Лейбъристката партия няма интерес към трансатлантическа търговска сделка, повлияна от Брекзит. Великобритания сега е по-изолирана от всякога след „великолепната изолация“ на Викторианската епоха: понижена в Европа, защото напусна ЕС, и без топли връзки с Америка на MAGA.