Данъчните амбиции на лейбъристите засегнаха наемодателите и трупащите спестявания

Най-богатите вече няма да могат да изнасят почти цялото си имущество извън обсега на данъчните във Великобритания

20:00 | 4 ноември 2024

Автор: Маркъс Ашуърт

Снимка: Bloomberg L.P.

В първия си бюджет министърът на финансите Рейчъл Рийвс не се поддаде на натиска от страна на собствената си партия за облагане на богатството с тежки данъци и насочи усилията си за повишаване на приходите към бизнеса. Въпреки това извършените от нея промени в данъчния пейзаж на Обединеното кралство ще имат дълбоки последици не само за свръхбогатите, но и за обикновените заможни хора.

Това, че Рийвс не намали нито данъчните облекчения, нито годишните суми, които могат да бъдат спестявани в лична пенсионна схема от 60 000 паунда, или по 20 000 паунда за семейство в необлагаеми индивидуални спестовни сметки, води до известно успокоение. Тя не промени и данъчните облекчения за инвестиции в стартиращи предприятия или предприятия в ранен етап на развитие. Освен това за огромното мнозинство данъкът върху наследствата остана непроменен, както и възможността да се даряват активи без данъци седем години преди смъртта. Данъците върху капиталовите печалби бяха увеличени съвсем слабо (и изобщо не бяха увеличени за имотите). Средната класа до голяма степен е облекчена, засега.

Икономическите стимули по отношение на пенсиите и собствеността обаче са напълно променени. Най-богатите вече няма да могат да изнасят почти цялото си имущество извън обсега на данъчните.

Системата на частните пенсии в Обединеното кралство със сигурност е свързана с нередности. Вноските за пенсия от заплата са силно стимулирани с данъчни облекчения до 45%. Това е много по-щедро от повечето европейски системи, което отчасти компенсира сравнително ниската държавна пенсия. До миналата сряда това, което остане в банката ви можеше да бъде прехвърлено изцяло без данък върху наследството, след като си отидете от този свят. От 2027 г. това вече няма да е така.

Когато предишният министър на финансите Джереми Хънт премахна ограничението за размера на данъчните облекчения, които спестителите могат да ползват върху пенсионните вноски, това на практика превърна пенсиите във високоефективни инструменти за планиране на имуществото на богатите - субсидирани от обикновените данъкоплатци. Това от своя страна насърчи притежателите на големи пенсионни фондове да ги трупат, вместо да ги използват за финансиране на разходите при пенсиониране, както е предвидено. Преходът към третиране на пенсиите като всеки друг актив при наследяване подкопава тази стратегия.

От гледна точка на Рийвс това е много логично. Като начало, според нейните прогнози това ще доведе до допълнителни приходи от 3,5 млрд. лири чрез удвояване на броя на имотите, попадащи в мрежата на данъка върху наследствата. Вторичните ефекти обаче могат да бъдат още по-значителни. С един замах ще се обезкуражи прекомерното спестяване в пенсии, което означава, че дори и без доживотен лимит на данъчните облекчения за пенсионните вноски, богатите ще са склонни да спестяват по-малко. Това ще намали разходите на държавата за предоставяне на това облекчение.

Освен това пенсиите ще се превърнат в инвестиции от типа „използвай или изгуби“. Ако през живота си не изразходвате пенсията си по предназначение, 40% от нея ще отидат за държавата. Тъй като повечето изтеглени суми от пенсиите се облагат с данък по пределната данъчна ставка, богатите пенсионери почти сигурно ще плащат по-висок данък върху доходите, тъй като се стремят да освободят възможно най-много пари от пенсиите си преди смъртта си. Изправени пред тези промени, много от по-богатите спестители ще почувстват, че парите им са попаднали в капана на пенсиите им и чакат да бъдат разбити от данък наследство след смъртта им.

Едва ли Рийвс се притеснява по тази линия, но тя направи по-незабележима промяна в режима на данъка върху недвижимите имоти именно за да избегне проблема с блокираните активи. Докато най-високата ставка на данъка върху капиталовите печалби от недвижими имоти беше оставена на 24%, която сега се прилага и при продажбата на акции, данъците върху покупката на втори дом и инвестиционни имоти се повишиха от 3% на наказателните 5% в допълнение към стандартните налози.

Практическият ефект за инвеститорите в недвижими имоти е, че значително се намаляват стимулите за наемодателство от частни лица и луксът за закупуване на ваканционни жилища. Излизането на дребните наемодатели от пазара засилва натиска върху правителството да изпълни задълженията си в областта на социалните жилища, където е по-лесно да се дават обещания, отколкото да се изпълняват. И все пак, като не вдига редовно облагането на имотите, тя избягва и класическия данъчен проблем, който пречи на по-продуктивното пренасочване на спестяванията. Ако ставките на данъка върху недвижимите имоти се бяха повишили до нива, близки до тези на данъка върху наследството, много обезкуражени дребни собственици щяха неохотно да стигнат до заключението, че да се борят за продължаване на дейността си е за предпочитане пред това да плащат високи суми, за да се откажат от инвестициите си.

И все пак това в никакъв случай не е „свършена работа“ за този канцлер. След като промени стимулите за инвеститорите, тя наложи отговорности и на собственото си правителство. За да се мотивират пенсионерите да използват пенсиите си като доход, а не като наследство, са необходими по-добри възможности за разумно използване на тези спестовни каси. Закупуването на гарантиран месечен доход до смъртта, известен като анюитет, трябва да стане по-популярно. Понастоящем те често са с лошо съотношение между цена и качество. Така че, макар и да има известна икономическа съгласуваност на тези мерки по отношение на пенсиите и собствеността, за което Рийвс заслужава известна благодарност, това все още е само наполовина свършена работа.

Доходите от трудова дейност в Обединеното кралство все още се облагат с два пъти по-висока ставка от повечето данъци върху имуществото. Но новото правителство премина това, като включи по-големите земеделски и бизнес имоти в орбитата на данъка върху наследствата, макар и само с половината от 40-процентния данък върху всички останали активи. Това е ясен сигнал за посоката на движение, ако или когато се наложи да се повишат още данъците върху физическите лица - а това със сигурност ще се случи - по-късно през този парламент. Заедно с промяната на начина на третиране на данъчните резиденти, които не са местни лица, и облагането на „пренесената лихва“ върху частния капитал, постепенно се създава по-последователна и по-справедлива среда за третиране на богатите. Обединеното кралство все още е доста щедро място за частните инвеститори, но вече не е толкова просто игрище, където важат само едни правила за всички.

Маркъс Ашуърт е колумнист на Bloomberg, който се занимава с европейските пазари. Преди това е бил главен пазарен стратег в Haitong Securities в Лондон.