Годзила навършва 70 години и чудовищната му бизнес империя процъфтява

Класическото японско чудовище е центърът на икономика, която не изглежда да се забавя

17:02 | 3 ноември 2024

Автор: Хауърд Чуа-Еоан

Снимка: Bloomberg

През 1954 г. японското кино прави два огромни приноса към световната култура. През април същата година „Седемте самурая“ на Акира Куросава беше пуснат от Toho Co. Ltd. Прегърнат от САЩ и Европа, 207-минутният епос се превърна в един от най-влиятелните филми на всички времена, споменаван през последните 70 години във всякакви филми, от оригиналните Star Wars (известен още като A New Hope) до Predator до A Bug's Life до Mad Max: Fury Road и още и още. През 1960 г. той дори е преработен като американски уестърн „Великолепната седморка“, който сам по себе си е класика на жанра.

На 3 ноември 1954 г. – също през Toho – пристига вторият подарък на Япония: Годжира, който ще стане Годзила за света. Не се подсмихвайте. Ще говорим сериозно за мутанта, появил се след взрив на ядрена бомба.

Знам, че е лесно да се присмиваме. Десетилетия наред създанието се играеше от мъже в гумени костюми (в първите 12 филма от актьора Харуо Накаджима, който беше статист в „Седемте самурая“). Оригиналът е по-малък от половината от епоса на Куросава по продължителност, но успява да е по-досадно преживяване. Морализирането му за последиците от атомната война – макар и похвално – пречи на разказа. Все пак е достатъчно успешен, за да създаде продължения, които намират публика в Япония и в чужбина. Първата преработена и озвучена английска версия дори обявява Годзила за „крал на чудовищата“.

Не е лесно да си цар. В средата на 70-те години на миналия век приходите от боксофиса спадат, когато чудовището става шантаво и сладко с изпъстрени очи. (Много хора могат да видят Годзила в очарователно целеустремения мъпет на Джим Хенсън, Cookie Monster). Производството на филми е спряно за десетилетие. Пренастройването в средата на 80-те дава психологическа дълбочина на унищожителя на градовете — между доброто и злото — но версия 2.0 се изчерпа до средата на 90-те. Съвместно усилие от 1998 г. на Toho и Columbia-TriStar Pictures за холивудизиране на радиоактивното влечуго - първият път, в който героят е изваден от гумения си костюм и създаден с компютърно генерирани изображения или CGI - го отведе твърде далеч по пътя на "Джурасик парк" за фенове да толерират. (Написах статия за списание Time за провала.) За добро или лошо, наставката -zilla сега е прикрепена към всичко властно, огромно, мелодраматично и прекалено нелепо. Помислете за „bridezilla“.

Така че, ако гигантският мутант е кич, защо не е бил преместен в изключително голяма зала в музей на филмови любопитни факти? Как е достигнал 70-тата си година - и процъфтява?

Днес има разрастващо се мултинационално многоглаво предприятие, което можем да поставим под шапката, наречено Godzilla Inc. На върха са корпорации в САЩ и Япония. През 2000 г. Toho лицензира своето чудовище за комбото на Legendary Entertainment Llc, едно от първите холивудски студия с частен капитал, и Warner Bros., които се занимаваха с разпространението на Monsterverse – име, което дуото патентова за производствената си линия Godzilla. Това беше огромен успех. Четвъртото и най-ново издание на Monsterverse, Godzilla x Kong: the New Empire, събра повече от $500 милиона в световен мащаб тази година.

До миналия месец Dalian Wanda Group, китайският конгломерат, беше голям акционер в Legendary, като през 2016 г. бе платил 3,5 милиарда долара за привилегията. Изданието на Monsterverse през 2021 г. Godzilla vs. Kong събра 470 милиона долара продажби на билети по целия свят, около 40% от които в Китай. В средата на октомври Legendary изкупи Wanda и раздели местата в борда си с Apollo Global Management, който придоби миноритарен дял през 2022 г. за 760 милиона долара.

Toho не бе седял и броил лицензионните си такси. През 2016 г. компанията рестартира франчайза с Годзила, засегнат от околната среда, който се появява от замърсения Токийски залив. Наречен Shin Godzilla (т.е. новата Годзила), това създадено в Япония въплъщение беше изцяло CGI, подобно на американския си аналог. Преосмислянето на мита за Годзила във филма спечели еквивалента на Оскар за най-добър филм в страната. Миналата година Godzilla Minus One, CGI римейкът на Toho на класиката от 1954 г., спечели истински Оскар за най-добри специални ефекти. Тези две нови Годзили са спечелили близо 200 милиона долара за студиото. Този уикенд Minus One ще бъде преиздаден, за да отбележи 70-ата годишнина. Toho също обяви, че е дал зелена светлина за нов филм за Годзила.

Американският и японският Годзила са задължени по договор да стоят настрана един от друг: премиерите в кината са насрочени така, че филмите да не канибализират публиката.

И така, колко може да струва Годзила? Трансграничното счетоводство затруднява да се каже със сигурност (също така не знаем колко Toho таксува Legendary за лиценза). Има оценка, която поставя Мона Лиза на 870 милиона долара, не че шедьовърът на Леонардо да Винчи реалистично може да бъде продаден. Икономиката на Годзила може да е в това ниво, ако не и малко по-висока. Но той не е нещо с цена: той е чудовищна идея за генериране на печалби - с множество поколения фенове, изградени в продължение на 70 години, които са останали лоялни през кича и проблемите. В центъра на тежестта е притежаваното от Toho филмово дружество. Но има огромно количество пари, включени отвъд това: тематични паркове, играчки, комикси, колекционерска стойност, независими художници, които се специализират в кайджу поръчки. Диапазонът е от филмови блокбъстъри до домашна индустрия.

Бях на шест години, когато баща ми ме заведе на първия ми филм за Годзила в театър Podmon в Манила. Бях ужасен, но очарован - и оттогава съм пристрастен. Гледам всеки нов филм и сега имам малка колекция от кайджу в Ню Йорк и Лондон. Не е супер ценна, но аз ценя всеки предмет. Също така съм окуражен, че общността на Годзила – моята голяма малка вселена на изперкали хора – продължава да повишава цената им. Миналата година купих ограничено издание на винилна Godzilla в ацтекски стил за $150. Тази седмица подобна беше препродадена в eBay за повече от $600. Изящно оформена Shin Godzilla от японския производител на играчки Bandai се продава онлайн за повече от $300. Платих много по-малко от това за същото нещо в известния магазин за кайджу-манга-аниме Mandarake в токийския квартал Акихабара преди година.

Всички подхождаме по различен начин към нещата, на които сме фенове. Харесвам думата „чудовище“ (monster), защото това не е просто някакъв звяр. Можете да я намерите в „демонстрация“ (demonstrate). Чувам я в италианското mostrare, "да покажа". Латинското monstrum е предзнаменование, както и неестествено създание. В крайна сметка „mon“ в чудовище може да споделя корен с лудост и ума и дори парите. И така чудовищата въплъщават страха, да, но също и предупреждения и уроци. Годзила е разрушителен и грозен, разбира се, но - както обясняват филмите - той се подмладява, като абсорбира отровната радиоактивност, която сме освободили, правейки света по-безопасен. Чудовището може да бъде изкупително.

Но всички ние стигаме до нашите мании чрез различни психологии. Няма определени пътеки. Може би просто притчи, за да осмислят ирационално детски радости или тайна болка.

Ето една. Бейзболната суперзвезда Хидеки Мацуи, който премина от Йомиури Джайънтс, за да играе за Ню Йорк Янкис, получи прякора Годзила. Започна като обида, отправена към него в Япония, подигравка на лицето му, белязано от акне, сравняване на белите петна с гофрираната кожа на Годзила, сама по себе си напомняща за келоидните белези на оцелелите от атомна бомба. С течение на времето обаче Мацуи възприе юношеската подигравка като повод за гордост и я превърна в символ на неговия титаничен замах. Янките може и да са мрачни тази седмица заради мрачната си загуба от Доджърс, но на 4 ноември 2009 г. Мацуи се утвърди в играта, която им спечели Световните серии срещу Филаделфия Филис. Годзила беше определен за най-полезен играч.

Да живее царят.

Хауърд Чуа-Еоан е колумнист за Bloomberg Opinion, отразяващ културата и бизнеса. Преди това е бил международен редактор на Bloomberg Opinion и е бивш директор на новините в списание Time.