В разгара на лятото Европа се надяваше, че предстоящата зима ще бъде последната ѝ трудна зима за осигуряване на достатъчно природен газ. До средата на следващата година се очакваше втечненият природен газ да се превърне в пазар на купувачи, облекчавайки напрежението, от което регионът страда след нахлуването на Русия в Украйна. Вече не е така.
След поредица от забавяния на проекти и по-силно от очакваното търсене на гориво в Азия, пазарът на LNG ще остане ограничен през следващата година и вероятно до средата на 2026 г. Купувачите няма да имат надмощие до началото на 2027 г., когато най-накрая ще пристигнат нови доставки, които потенциално ще наводнят пазара за години напред.
Красотата на LNG е, че може да се зарежда в океански танкери. Газът, транспортиран по тръбопровод, остава в газообразно състояние, което ограничава възможностите за транспортиране. Пазарът на втечнен природен газ разширява начина, по който нациите вносители купуват горивото, отваряйки вратата към далечни доставчици. За Европа това означава да се отдалечи от типичните си доставчици Русия, Норвегия, Алжир и Либия, всички близки по тръбопроводи, и да достигне до продавачите на LNG в САЩ, Катар и Австралия.
Инсталациите за втечняване на LNG са чудеса на инженерството за милиарди долари, често разположени в отдалечени краища на света. Дори лидери в индустрията - като Exxon Mobil Corp., Shell Plc и QatarEnergy - често срещат трудноси със закъснения и преразходи.
Наречете го "Законът на Мърфи" за LNG индустрията: всеки проект, който е планиран да бъде изграден навреме, ще бъде забавен - винаги. Със следствието: Ако има особено лош момент за разкриване на забавянето, съобщението за него ще дойде точно в най-лошия възможен момент.
Дълго време пазарът на LNG беше сравнително спокоен ъгъл на енергийния сектор, доминиран от дългосрочни договори, свързани с цената на суровия петрол Brent. Но горивото беше катапултирано в светлината на прожекторите, след като Русия, най-големият доставчик на газ за Европа, нахлу в Украйна, принуждавайки континента да се обърне към него като алтернатива.
От средна цена от около 9 долара за милион британска топлинна единица от 2000 г. до 2020 г., цената на втечнения природен газ скочи през 2022 г. до рекордно високо ниво от над 50 долара за милион Btu. Оттогава цените се охладиха - все още, при около 13 долара за милион Btu сега, те остават с около 40% по-високи, отколкото бяха преди войната. Надеждите на купувачите бяха, че през следващата година цените ще паднат още. "Законът на Мърфи" обаче имаше други планове.
Стартирането на проекта за износ на втечнен природен газ Golden Pass в Тексас, съвместно притежаван от QatarEnergy и Exxon, беше отложено с шест месеца поне до края на 2025 г. след спор за изпълнителя. Проектът, един от най-големите, очаквани в периода 2025-2027 г., може да бъде отложен допълнително, според консенсуса в индустрията.
Друг голям проект, Corpus Christie 3, управляван от Cheniere Energy Inc., е планиран да започне в края на тази година, но пълното производство вероятно няма да е факт до края на 2025 г. или дори началото на 2026 г.
Работата по Energia Costa Azul в Мексико, по-малък завод за втечнен природен газ, който базираната в САЩ Sempra изгражда, е отложена с една година до средата на 2026 г.
И дори когато проектите претърпят малки забавяния, те все още имат проблеми за изглаждане. Plaquemines LNG, голям експортен проект на базираната в САЩ Venture Global LNG Inc., вероятно няма да започне да изпраща товари до януари или февруари. Първоначално компанията имаше за цел да стартира проекта тази година.
„Сега се очакват значителни увеличения на доставките на втечнен природен газ, които спокойно могат да надвишат търсенето през 2027 г., а не през 2025 г. или 2026 г.“, ми каза Ан-Софи Корбо, експерт по втечнен природен газ в Центъра за глобална енергийна политика към Колумбийския университет.
Разбира се, няколко други LNG проекта ще започнат навреме и без допълнителни разходи. Но като цяло купувачите ще имат по-малко възможности, отколкото са се надявали.
Продавачите, които се страхуваха да не загубят контрол, ликуват. „Това, което виждаме сега, е пазар с ограничено предлагане“, каза пред инвеститорите през август Анатол Фейгин, главен търговски директор на Cheniere. Ръководителят на LNG в TotalEnergies SE, Грегъри Джофрой, имаше същото съобщение по-рано този месец: „Виждаме, че някои проекти за LNG, които трябваше да бъдат пуснати в действие през следващите месеци, бяха отложени.“
Това няма да продължи вечно. САЩ и Катар все още се стремят да увеличат значително производството на LNG през следващите няколко години. Дори ако някои проекти се забавят, самият размер на планираните съоръжения за LNG означава, че до 2027 г. е почти невъзможно продавачите да останат в контрол над пазара. Но това са цели две зими за Европа.
Хавиер Блас е колумнист на Bloomberg Opinion, който отразява енергетиката и суровините. Той е бивш репортер на Bloomberg News и редактор за суровини във Financial Times.