Мозъчните чипове вече са реалност и не са толкова зловещи

Чип с размер на монета, имплантиран точно над черепа, вече помага за лечението на депресията на пациент

20:00 | 1 ноември 2024

Автор: Парми Олсън

Снимка: Bloomberg

Мъж на средна възраст, който работи в службите за спешна помощ в САЩ, се бореше с депресия и мисли за самоубийство в продължение на 17 години, не можеше да спи през повечето нощи и тормозеше близките си със своята раздразнителност, преди да се реши на рискован подход. Изследователи от Университета на Вашингтон го попитаха дали би участвал в проучване на мозъчен имплант, който може би би могъл да лекува състоянието му. Ерик, който поиска псевдоним, за да защити самоличността си при разговора с мен, веднага реши да се възползва от шанса. Започна да се съмнява в решението си само два дни преди операцията. „Хрумна ми, че ми имплантират нещо много близо до мозъка“, спомня си той.

Този месец се навършва една година, откакто Ерик стана един от първите хора, изпробвали чипа, разработен от Inner Cosmos, стартираща компания в Скотс Вали, Калифорния, близо до Санта Круз. Резултатите са обещаващи. През последните шест месеца резултатите му от MADRS, които измерват тежестта на депресията, са спаднали, което предполага, че сега е в ремисия. Дори семейството му е забелязало промяната, каза ми Ерик в първото си интервю след имплантирането на чипа.

Около една трета от пациентите с депресия не реагират на антидепресанти и Ерик е един от тях. От години следващият им най-добър вариант е 40-годишна процедура, наречена транскраниална магнитна стимулация (TMS), при която пациентът седи на стол, докато излъчвател на магнитни вълни се държи до главата му, доставяйки импулси до определени области на мозъка за около 30 минути. Това е различно от електрошоковата терапия, която предизвиква гърчове в целия мозък. Въпреки че TMS е ефективен, работи при около 60% от пациентите, повечето хора срещат трудности с логистиката на пътуване до болница всеки ден в продължение на месец или повече, за да го направят.

Чипът на Ерик, кръгъл плосък диск, имплантиран точно над черепа му, означава, че той може сам да администрира процедурата по всяко време, когато пожелае, като активира чипа с отделно ръчно устройство. Първоначално усещането беше малко като натиска, който бихте почувствали в дланта си, ако натиснете палеца си в нея, казва той. Сега той почти не го усеща и може да активира импланта Inner Cosmos, докато коси тревата си или пие кафе, въпреки че не го използва, докато шофира.

Интерфейсите мозък-компютър (BCI), наричани още невротехнологии или просто мозъчни чипове, бавно започват да имат ефект. Пазарът беше катализиран от стартирането на Neuralink на Илън Мъск, който помогна на първия му пациент с квадриплегия, Ноланд Арбо, да навигира в интернет и да играе компютърни игри. Фирмите за рисков капитал са налели 953 милиона долара в стартиращи невротехнологични компании миналата година.

^{Бум на мозъчните технологии | Глобалното финансиране на рисков капитал за стартиращи невротехнологични фирми нарасна}

Полето се заражда през 19-ти век, когато френският лекар Пол Брока открива, че специфична област на мозъка контролира речта, поставяйки основата за изследване на машини, които могат да се използват в други области на мозъка за лечение на разстройства.

Въпреки че мозъчните импланти съществуват повече от две десетилетия, като се фокусират предимно върху парализирани пациенти, последните две години отбелязаха скок към по-сложни устройства, които обещават да лекуват по-широк спектър от състояния с по-прости процедури. Synchron, стартираща компания, подкрепяна от Джеф Безос и Бил Гейтс, позволява на хора с почти никаква мобилност да работят с компютърна мишка, а устройството се вкарва през кръвоносни съдове, вместо да се налага отворена мозъчна операция. Друга фирма, наречена Paradromics, поставя набор от малки електроди върху повърхността на мозъка.

Inner Cosmos намери начин да се справи с психичното здраве, без изобщо да навлиза в мозъка. „Това е по-малко инвазивно от кохлеарния имплант“, казва Мерон Грибец, съосновател и главен изпълнителен директор на Inner Cosmos, добавяйки, че процедурата, в която Ерик е участвал, включва външния слой на черепа, но не преминаване през него, което означава процедурата не се ограничава до неврохирурзите. (Създателите на чипа написаха рецензирана статия от 2021 г., класифицираща технологията като „вградена“ вместо „инвазивна.“)

След като почти завърши проучване за осъществимост с трима пациенти, включително Ерик, Грибец сега разговаря с Американската администрация по храните и лекарствата (FDA) за по-голямо проучване за ефикасност, което може да включва десетки или дори стотици пациенти с депресия. Той казва, че изпитанията на компанията върху хора са първите от почти 20 години, разрешени от FDA за устройство, което лекува депресия.

Окуражаващо е не само да се види напредък в областта на невротехнологиите, но и възможността те да се справят с резистентността към лечение за психично здраве, като се има предвид колко преобладаващи са депресията и тревожността днес. Когато едно устройство може да бъде имплантирано с относителна лекота, за да вдигне мъглата на меланхолията, струва си да прегърнем тези постижения, дори ако идеята да станем частично киборги изпълва някои от нас с ужас.

Там, където нещата могат да станат по-сложни, е с навлизането на по-мощни системи за изкуствен интелект, които позволяват на мозъчните импланти не само да се синхронизират с интернет, но и да обработват някои от възможно най-дълбоко личните данни, да не говорим за влияние върху мислите на човека. Не е научна фантастика. Мъск е казал на своите учени от Neuralink да работят с „маниакално чувство за неотложност“, за да оптимизират бъдещите пациенти с възможностите на изкуствения интелект. Грибец, предприемач, който преди това е основал компания за очила с добавена реалност, също очаква своите импланти един ден да помогнат на хората да работят с AI „по по-симбиотичен начин“.

Скептична съм относно това дали подобна симбиоза някога ще бъде възможна, като се има предвид колко голяма мистерия продължава да бъде мозъкът дори за невролозите. Но използването на тези интерфейси за разрешаване на хронични заболявания е достатъчно обещаващо. Историята на Ерик е още един пример за това как първите стъпки на мозъчните технологии в масовата медицина засега носят надежда, а не антиутопия.

Парми Олсън е колумнист на Bloomberg, която пише за технологиите. Бивш репортер на Wall Street Journal и Forbes, тя е автор на книгата We are Аnonymous.