Хаос на изборите в САЩ ще бъде заплаха за целия свят

Подобно на природата, световната политика не търпи вакуум и американските избори може да са напът да създадат такъв

12:03 | 2 ноември 2024

Автор: Адреас Клут

Снимка: Bloomberg L.P.

Светът изпитва напрежението на преломния период, докато приятелите и враговете на САЩ очакват резултата от президентските избори през следващата седмица. Доналд Тръмп или Камала Харис ще бъде главнокомандващ на суперсилата? Докато не получим отговор на този въпрос, нищо не може да се промени, нищо не може да бъде решено. Но какво ще стане, ако няма отговор, поне за известно време?

Представете си как хората, вземащи решения по целия свят, затаяват дъх точно сега. В Близкия изток, който е на ръба на голяма регионална война, пратеници на Израел, Египет, САЩ и Катар отново се срещат в Доха за прекратяване на огъня в ивицата Газа. Но никой няма да се ангажира с нищо, докато американските гласоподаватели не решат кой ще седне на „Решителния стол“ през януари.

В Кремъл руският президент Владимир Путин очаква резултатите от изборите на 5 ноември, за да реши следващите си стъпки в Украйна и другаде. (Той подкрепя Тръмп, но е предпазлив и от този сценарий.) В Северна Корея Ким Чен Ун следи внимателно вота, докато размахва ядрените си оръжия срещу Южна Корея. От Пекин до Техеран, Минск и Каракас, антиамериканските автократи са в напрежение, за да разберат кой ще бъде новият им противник.

Съюзниците на САЩ също се намират в затруднено положение. Япония, която и без това е притеснена от втори мандат на Тръмп, изведнъж изпадна в собствена правителствена криза след избори, на които за първи път от 90-те години на миналия век нямаше ясен победител. Правителството на Германия, година преди следващите парламентарни избори, е управлявана от нестабилна коалиция, която може да се разпадне във всеки един момент. Подобно на всички американски съюзници, Токио и Берлин се чудят дали догодина все още ще имат приятел в Белия дом, или вместо това националист, който налага мита върху износа им и заплашва да ги изостави в борбата с враговете им.

А след това има и всички останали държави, които не са нито съюзници, нито противници на САЩ, но някога са очаквали от тях и само от тях да осигурят някакво подобие на ред в един анархичен свят. Това важи от южната част на Тихия океан до Африка, където народите изпитват натиск да избират между САЩ и Китай при определянето на бъдещата си лоялност. Безпокойството е особено силно на места като Молдова и Грузия, които се люшкат между доминирания от Русия Изток и евроамериканския Запад и в които току-що се проведоха избори, на които Москва, както обикновено, осъществи мащабни кампании за дезинформация.

Лиминалността се разпростира и върху многостранната система, въплътена в Организацията на обединените нации и други институции на международното право. Вече загубила значение в свят на войни и безредици, ООН може да не преживее, поне в разпознаваема форма, втори мандат на Тръмп, който не признава организацията, наричайки я клуб на „глобалистите“. Съдбата ѝ при Харис е почти толкова неясна.

Дори ако Тръмп спечели, 5 ноември може да донесе известно облекчение, стига да се вземе решение и да се посочи ясна посока. Не може обаче да се изключи и по-лош сценарий. Това е липса на решение, чрез оспорвано предаване на властта, което се разиграва в продължение на месеци, или в съдилищата, или, не дай си боже, на улицата, със словесно или физическо насилие от вида, който Съединените щати са свикнали да критикуват в други държави.

Нито САЩ, нито светът имат опит с подобен сценарий на ужасите, чието действие се развива в северноамериканската страна. Оспорваните избори през 2000 г. (когато Джордж Буш-младши победи Ал Гор, но само на косъм и след дълги адвокатски усилия) бяха предизвикателство. Но те се състояха по време на „еднополюсен“ момент в геополитиката, когато никоя друга сила не се осмели да изпита американската мощ и решителност по време на прехода.

Още по темата

Байдън ускорява военния и разузнавателен ИИ план

Джаксън: Младите избиратели се вълнуват, но са объркани

Спорното предаване на властта през 2020 г. беше по-опасно, но намери разрешение след като превратът на 6 януари 2021 г. се провали. Световната политика вече се клатеше, но все още не се беше преобърнала: Това се случи съвсем наскоро, след като Путин нахлу в Украйна, след като „Хамас“ изби израелци, а Израел бомбардираше Газа и Ливан, и след като Китай засили заплахите си към Тайван. Още по-лошо е, че Русия, Китай, Северна Корея и Иран започнаха да формират антиамериканска „ос“, освен по име, като повдигнаха опасността от Трета световна война.

Един оспорван преход през 2024 г. би бил още по-опасен по друга причина. Както вътрешната поляризация, така и чуждестранната дезинформация са факт от доста време. Тази година обаче Русия, Китай и Иран достигнаха нови нива в пропагандата и конспиративните теории, които насаждат и разпространяват, за да настроят американците едни срещу други. Тръмп вероятно ще надгради голямата си лъжа за изборите през 2020 г. с още по-големи лъжи, а троловете на враговете на САЩ, както и „полезните идиоти“ в самата страна, ще засилват посланието.

Дори ако Америка избегне насилието през есента и зимата, дори ако Тръмп или Харис се настанят безспорно в Овалния кабинет, дори ако Белият дом и Конгресът преминат на една и съща страна: Тази по-голяма „епистемична криза“ ще държи САЩ разделени, а света - на нокти. Точно както американците вече не могат да се споразумеят кой е спечелил изборите, те все по-често не могат да определят кой е агресор и кой жертва в Украйна, да речем, какви принципи и интереси си струват американските проблеми в чужбина и каква трябва да бъде подходящата роля на Америка в света.

Природата не търпи вакуум, е казал Аристотел. Така е и в геополитиката. Светът рискува да се сблъска с вакуум през следващите месеци и години, независимо от това какво ще каже броят на бюлетините следващата седмица - вакуум не толкова на властта, колкото на истината, разума и амбициите.

Андреас Клут е колумнист на Bloomberg, който се занимава с дипломацията, националната сигурност и геополитиката на САЩ. Преди това е бил главен редактор на Handelsblatt Global и автор за Economist.