САЩ току-що получиха още малко прекрасна информация за състоянието на икономиката. Реалният брутен вътрешен продукт се разшири с 2,8% на годишна база през третото тримесечие, а ключов измерител на инфлацията падна до малко от целта на Федералния резерв. Това е силата на устойчивите експанзии, които са добри за всички и повишават реалните заплати – комбинация, за която много политици мечтаят. Би било жалко да променим курса сега, но предстоящите избори предполагат, че сме на едно решение от това да направим точно това.
Под повърхността силната икономика през третото тримесечие беше задвижвана от най-добрия ръст на потребителските разходи от началото на 2023 г. Също така забележителна беше продължаващата тенденция в бизнес инвестициите, водена от разходите, свързани с "надпреварата във въоръжаването" за изкуствен интелект. Междувременно основният дефлатор на личните потребителски разходи - мярка за инфлацията, предпочитана от политиците във Фед - се повиши само с 2,2% годишно темпо спрямо предходния тримесечен период. Индустриалните политики на президента Джо Байдън вероятно са изиграли някаква проактивна роля във всичко това, като са организирали ренесанс на производственото строителство, но администрацията на Байдън-Харис също заслужава известно признание за това, че просто стои настрана, докато пазарните сили се адаптираха и Фед си свърши работата. Понякога най-добрата роля за правителството е отстрани.
Както и да стигнахме дотук, нацията изглеждаше яхнала вълна от рядък растеж, движен от производителността, който позволява на икономиката да работи, без да подхранва инфлацията. Вече сме свидетели на изблик на създаване на богатство от 30 трилиона долара от началото на 2021 г., подкрепен от безмилостно рали на фондовия пазар и скок в американския капитал. Номиналните заплати също нараснаха, макар и едва достатъчно, за да поддържат темпото на потребителските цени. И все пак подобренията в доходите на домакинствата може да започнат да се чувстват много по-осезаеми през следващите тримесечия, ако настоящите тенденции продължат.
Какво може да спре този процес? Бившият президент Доналд Тръмп води кампания за още един мандат с предпоставката, че ще преосмисли драматично начина, по който работи световната икономика. Той иска да въведе отново митнически тарифи до степен, която не сме наблюдавали от поколения, изоставяйки съвременната икономическа ортодоксалност, която казва, че такива мита в крайна сметка се поемат от потребителите в САЩ. Той също така твърди, че иска да депортира потенциално милиони имигранти без документи, което би разделило семейства и би оставило индустрии като жилищно строителство и грижи за децата без работна ръка. И накрая, той говори открито за желанието си да се утвърди в решенията за паричната политика на Фед, потенциално разрушавайки традицията на доверието и независимостта на Фед, която беше от решаващо значение за връщането на инфлационния дух обратно в бутилката.
Дори и да вярвате, че това е най-вече просто реторика на кампанията, победата на Тръмп ще генерира месеци или дори години на несигурност, която може да натежи върху бизнес инвестициите и да спре положителните тенденции изведнъж. Само при предложението за мита американските компании може да открият, че капиталовите разходи и производствените ресурси могат да станат по-скъпи и нестабилни. При такъв сценарий някои очевидно биха избрали да се оттеглят.
Разбира се, съчувствам на разочарованието на милиони американци, които смятат, че благото на икономиката и фондовия пазар не е достигнало до техните домакинства. За 4-те от 10 американци, които не притежават никакви акции и една трета, които наемат домовете си, скорошният исторически връх на индекса S&P 500 не направи живота по-лесен. Заплатите наваксаха инфлацията, но само защото работниците се бориха упорито за повишения - те работиха неуморно, само за да видят как качеството им на живот стои неподвижно. В същото време изключително високите лихви по ипотечните кредити и ниското предлагане направиха собствеността върху жилище недостъпна за мнозина.
Тези борби оставиха незаличимо въздействие върху живота на хората през последните четири години и говорят много за това защо Тръмп се представя толкова силно в социологическите проучвания. Американците са имали няколко тежки години и разбираемо са носталгични за по-лесна икономика. Но това, което е ясно е, че по-ниската инфлация означава, че има добри шансове за по-високи реални заплати и по-ниски лихви по ипотечните кредити, ако просто се въздържаме от разклащане на лодката. И всички ние бихме направили добре да се съсредоточим не върху носталгията си по икономиката на Тръмп, а върху онази носталгия, която може да изпитаме след четири години по силната икономика от края на 2024 г. Ще го помним ли като възможност, която сме усвоили, или такава, който сме оставили да се изплъзне?
Джонатан Левин е колумнист на Bloomberg за пазарите в САЩ и Федералния резерв. Преди това е работил като журналист на Bloomberg в Латинска Америка и САЩ, отразявайки финанси, пазари и сливания и придобивания (M&A).