Промените в климата все повече нарушават съня на хората. Високите нощни температури са довели до загуба на 5% повече часове сън в световен мащаб през последните пет години в сравнение с периода между 1986 и 2005 г., сочи последното издание на изследването „Климат и здраве“ на списание Lancet. Престижното медицинско списание за първи път разглежда този показател. Загубата на сън е достигнала своя връх през 2023 г., най-горещата година в историята, когато е отчетено увеличение от 6%.
В осмия годишен доклад на Lancet Countdown за здравето и изменението на климата, чиито автори са 122 световни експерти, се установява, че високите температури, сушата и проливните дъждове оказват все по-голямо влияние върху здравето на хората. През 2023 г. рекордните 512 милиарда потенциални часа труд ще бъдат загубени в световен мащаб поради високите температури. Свързаните с горещините смъртни случаи при хората над 65-годишна възраст са достигнали най-високите нива в историята, като през 90-те години на миналия век те са били със 167% по-високи.
„Не става въпрос само за екстремни метеорологични явления“, казва Джереми Фарар, главен учен в Световната здравна организация. „Става дума за всяка седмица, всеки месец от годината и за въздействието върху здравето на всички нас.“
На много места нощните температури се повишават по-бързо от дневните. Освен че оказва влияние върху съня, високата температура през нощта намалява способността на организма да се охлажда и възстановява от горещините през деня, което изостря смъртните случаи от топлинни вълни, особено сред хората с вече съществуващи сърдечни и дихателни проблеми.
В проучването са използвани исторически данни за проследяване на съня и температурата, за да се оцени въздействието на високите нощни температури върху съня през различните години. Най-голямото увеличение на загубения сън е в Близкия изток и Африка на юг от Сахара.
Дори в по-умерен климат загряването през нощта може да се влоши от лошо проектиране на сградите, при което температурата в помещенията е по-висока от външната. Сградите могат да бъдат по-добре вентилирани или засенчвани, за да се намали количеството топлина, която се нагрява през деня, както и количеството топлина, която се задържа в тях. Очаква се до 2050 г. потреблението на електроенергия от използването на климатици да се утрои.
Липсата на сън се отразява негативно на вниманието и качеството на живот, а също така може да има и последици за други здравословни състояния. Кевин Ломас, професор по моделиране на сгради в университета в Лафбъро, който изучава връзката между топлината и съня, е установил в Обединеното кралство, че температура в спалнята, по-висока от около 27 градуса, е прагът, над който хората трудно се охлаждат. „Щом започнете да влияете на това колко спят хората, последиците не са само относително незначителни“, казва Ломас, който не е участвал в проучването на Lancet. „Те могат да бъдат дългосрочни.“